Решение № 1254 от 20.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100901626 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Е.М.“ ЕООД чрез юрк. В.О. срещу отказ № 20230704124606/04.07.2023 г. да бъде вписана промяна в обезпечения кредитор. Застъпена е теза, че меродавно за производството е писмено обективираното изявление като без значение остава кой е приносителят на заявлението. Оспорва се законът да изисква личното явяване на заложния кредитор за депозиране на заявление по образец ЦРОЗ-1 за вписване на промени на особен залог. Жалбоподателят се позовава и на практика на регистърната администрация в обратен смисъл на обоснованата с обжалвания отказ.

По допустимостта на жалбата срещу отказа за вписване на запора.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – заявителят в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и при отсъствие на данни за датата, на която уведомлението за отказа е достигнало до жалбоподателя, съдът приема жалбата за подадена в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.

Дължимата държавна такса е внесена.

Към жалбата е приложен отговор от Агенция по вписванията. По силата на чл. 26 ал.

1 вр. ал. 2 вр. чл. 2 ГПК страна в гражданско дело е лице, отстояващо собствено право или законен интерес. Агенция по вписванията се явява ръководен орган на охранително по своето естество производство, което, по определение, е едностранно. Повдигнатият спор с жалба срещу отказ не поставя заинтересованото лице в охранителното производство и агенцията в гражданско правоотношение

Предмет на настоящото производство е

1 законосъобразността на отказаното съдействие. За разлика от 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ специалният закон не предписва възможност за участие в производството и на агенцията, поради което упражнените процесуални действия се явяват недопустими.

По основателността на жалбата срещу отказа за вписване на запора.

Видно от материалите по електронното досие производството е образувано въз основа на заявление подписано от Р.И.М.-Т. с указание да се явява друго лице в предвидени от закона случаи. Подписът й е нотариално заверен. Предмет на искането е вписване на „Е.М.“ ЕООД като заложен кредитор досежно обезпечено вземане по Договор за овърдрафт MS11-000333/04.10.2011 г. при предходно вписан залог под № 2011100501666. Видно и от вписаните данни по партидата на „Е.М.“ ЕООД Р.М.-Т. е негов управител.

Към заявлението е приложено и пълномощно с указание В.К.О. лично да подаде заявление за вписване на обстоятелства относно особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2011100501666.

В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по вписванията приема, че законодателят отчита значимостта на договорите за особен залог за търговския оборот и необходимостта от тяхното законосъобразно сключване и изпълнение, обусловило и лимитативно изброяване на кръга от лицата, легитимирани да заявяват вписване на обстоятелства. От отсъствието на изрично предвидена възможност за подаване на заявление чрез приносител (пълномощник) е изведен извод, че заложният кредитор следва лично да подаде заявлението или да упълномощи адвокат за съответното вписване. Понеже не се установява приносителят да е адвокат, е постановен и обжалваният отказ.

Жалбата е неоснователна.

Нормата на чл. 27 от Закона за особените залози лимитира кръга от лица, които могат да инициират производството. Съответно обаче законът предписва и писмена форма на заявлението. Регистърното производство и по ЗОЗ е охранително, поради което и по силата на чл. 530 вр. чл. 540 вр. чл. 2 ГПК регистърната администрация бива сезирана с обективирано изявление в заявлението. Съответното приложение на чл. 2 ГПК ангажира регистърната администрация да осигури предвиденото от закона съдействие за реализация на законния интерес. Следователно инкорпорираното в заявлението искане съставлява обвързващото регистърната администрация правно действие.

Същевременно обаче законът изрично придава правно значение и на фактическото действие по подаване на заявлението. Според чл. 28 ал. 3 т. 1 ЗОЗ длъжностното лице по вписванията дължи да провери спазени ли са формата и реда на подаване на заявлението.

Законът изрично регламентира реда за подаване на заявление по електронен път. Липсва уредба досежно реда за подаване на заявление на хартиен носител. Според мотивите към 2 законопроекта, регламентиращ възложената на Централния регистър на особените залози регистърна дейност следва, че в обхвата на делегираната нормотворческа компетентност (чл.

23 ЗОЗ) се включва и начина на подаване на заявлението. Съдът дължи да приложи закона според неговия смисъл, изводим от вложената от вносителя идея в предложената и възприета от законодателя регулация на обществените отношения. При тези съображения съдът приема, че делегираната компетентност на министъра на правосъдието за регламентация на достъпа до Централния регистър за особените залози включва и реда за подаване на заявлението на хартиен носител.

Предписаната процедура с чл. 45 от НАРЕДБА № Н-3 ОТ 31 ЮЛИ 2020 Г. ЗА ВОДЕНЕТО, СЪХРАНЯВАНЕТО И ДОСТЪПА ДО ЦЕНТРАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА

ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ установява задължение за регистърната администрация да се увери в самоличността на заявителя. Изрично обособената проверка досежно формата и реда за подаване на заявлението с чл. 28 ал. 3 т. 1 ЗОЗ задължава длъжностното лице по вписванията да пристъпи към изследване на останалите нормативно установени предпоставки за вписване при достигнат извод, че предписаният от наредбата ред е съобразен. Ето защо макар и законът да допуска удостоверяване на авторство на писмено изявление чрез нотариус, след като не е предвидена възможност за опосредено подаване на заявлението невъзможен се явява извод за изпълнение изискването на чл. 28 ал. 3 т. 1 ЗОЗ.

Отсъствието на това условие изключва преценката на искането по същество, към което са относими наведените в жалбата аргументи.

Практиката на регистърната администрация осигурява предвидимост, но само ако и доколкото отразява тълкуване на нерегламентиран въпрос. При наличие на нормативно утвърдено правило отклоняващата се от него практика не е годна да обоснове пренебрегване на предписано правило.

По изложените съображения съдът приема обжалвания отказ за законосъобразен.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.М.“ ЕООД срещу отказ

20230704124606/04.07.2023 г. на длъжностно лице по вписванията при Агенция по вписванията.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски.

Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.

На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и препис от 3 настоящото.

При влизане в сила на решението препис да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за сведение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4