Решение № 18407 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18407 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110138805 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Ч. Л. К., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 2348,39 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ..., аб. № 58332, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 433,73 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 05.09.2024 г., 36,56 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 9,27 лева - мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за период от 16.10.2021 г. до 05.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 55107/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответникът е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. М. Д. особен представител, който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, като твърди, че за имота не е подадено заявление-декларация за откриване на партида от ответника.

Оспорва, че договорът с дружеството за дялово разпределение обвързва потребителя, тъй като е с изтекъл срок. Сочи, че количестовото отдадена ТЕ не е изчислена законосъобразно.

Счита, че не следва да отговаря за стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Възразява за изтекла погасителна давност. Твърди, че не изпаднал в забава и по отношение плащането на цената за топлинна енергия и за извършената услуга за дялово разпределение. Оспорва счетоводните записвания на ищеца. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Възразява за разноските за юрисконсулт на ищеца.

Третото лице помагач на страната от ответника „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 13.09.2024 г. г. срещу Ч. Л.

К., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 55107/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 30.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване 2 на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.

Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, както и че ответникът е придобил правото на собственост върху имота на соченото основание.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главниците и лихвите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Между страните не е спорно и от представените и приети по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот, чието легитимиращо действие не е оспорено и оборено в процеса, удостоверение за наследници на Екатерина Л.а Бадинска, ведно с удостоверение за гражданско състояние, се установява, че Ч. Л. К. е собственик на недвижим имот апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ..., ет. 2, който е топлофициран. По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило 3 собствеността върху него, поради което ответникът Ч. Л. К., в качеството си на титуляр на право на собственост върху топлоснабден имот, има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока. Същевременно неоснователни са и доводите в отговора на исковата молба, че е нарушена забраната по чл.

62 ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като обективно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства, се установява, че в топлоснабдения имот за периода няма присъединени към вътрешната отоплителна инсталация радиатори като в имота има само 1 брой водомер за топла вода, който не е отчетен поради липса на осигурен достъп до имота, поради което БГВ за имота е изчислена на база един потребител. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е дължима, независимо, че абонатите прекратяват топлоподаването в имота си, защото съгласно Решение на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г., при наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, ЗЕ допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл.153, ал.5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.

Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за топлинна енергия отдадена сградна инсталация и БГВ за имота е в размер на 2338,14 лева за целия период след изравняването.

4

В СТЕ, допусната и във връзка с установяване на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип от 2019 г., а съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка през 2021 г. след което през 2023 г., поради което съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2023 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 2023 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период.