Определение № 461 от 04.08.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Пловдив, 04.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело № 20265330204137 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 НПК и е образувано по подадена жалба от В. И. Г., против постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.05.2026г. постановено по пр.пр. № 5746/ 2025г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, потвърдено с постановление от 08.07.2026г. постановено по пр.пр.№ 5122/ 2025г. по описа на Окръжна прокуратураПловдив. В жалбата се излагат съображения, за неправилност и необоснованост на постановените прокурорски актове. Моли съда да отмени обжалваното постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и да върне преписката на прокурора за със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, като се запозна с постъпилата жалба и материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активнолегитимирано да обжалва постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, лице и в 7 – дневния срок за обжалване. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд- Пловдив, доколкото престъплението за което е подаден сигнала е сред посочените в чл.213 ал.4 от НПК.

Съгласно чл.213 ал.4 от НПК потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, 1 т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 - 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 - 141, чл. 151, ал.

3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 - 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 - 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл.

283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл.

349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. Лицата по ал. 1 имат право на достъп до материалите от проверката по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.

В Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 29.05.2026г. е направен изключително просторен и задълбочен анализ на събраната по преписката доказателствена съвкупност, който се споделя изцяло от настоящия състав, доколкото отговаря на принципите за ценене на доказателствата и формиране на вътрешното убеждение, прогласени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.

Всяко едно доказателство е обсъдено поотделно и всички те в тяхната съвкупност, като е изведен верен фактологически и правен извод за липса на извършено престъпление от общ характер.

Споделя се доводът на РП-Пловдив, че изясняването на обективната истина не налага събирането на допълнителни доказателства - гласни или писмени.

Постановлението на ОП-Пловдив за потвърждаване на постановлението на РП-Пловдив съдържа всички реквизити, като в него е отговорено на всички възражения, които са идентични с тези изложени пред настоящия състав, и мотивирано са отхвърлени. Изложените от представителя на ОП-Пловдив съображения изцяло се споделят от съда, поради което е ненужно тяхното преповтаряне.

Правилото на чл. 14, ал.2 от НПК, според което доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. В този смисъл не може да се предпостави безусловна необходимост от събиране на гласни доказателствени средства, при положение че обстоятелствата, за чието установяване се иска събирането им, са безпротиворечиво установени чрез приложените по делото писмени 2 доказателства, имащи характер на официални свидетелстващи документи.

Трайно установеното в съдебната практика положение, според което съдът, прокуратурата и органите на разследването не са длъжни да уважават всяко едно доказателствено искане на страните, а само тези които са допустими, относими, но и необходими за установяване на обстоятелствата включени в предмета на доказване. В случай, че обективната истина по делото може да се постигне от вече приобщените по делото доказателства, разпитът на нови свидетели или назначаването на нови експертизи не се явява необходим и с отказа да ги допусне, съответния ръководно решаващ орган не ограничава правата на страните. Така изрично Решение № 294 от 16.06.2011 г. по нак. д. № 1607/2011 г. на ВКС, Решение № 353 от 06.10.2009 г. по к.н.д. № 303/2009 г. на ВКС, Решение № 405 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 425/2009 г. на ВКС, Решение № 104 от 16.09.2019 г. по н. д. № 387 / 2019 г. на ВКС, 1-во нак. отделение, Решение № 115 от 19.05.2017 г. по н. д. № 226 / 2017 г. на ВКС , 2ро нак. отделение, Решение № 368 от 24.10.2014 г. по нак. д. № 1109/2014 г. на ВКС, Решение № 201 от 20.04.2012 г. по нак. д. № 432/2012 г. на ВКС, Решение № 75 от 21.02.2011 г. по нак. д. № 733/2010 г. на ВКС, Решение №202/08.04.2019 по дело №769/2018 на ВКС, Решение № 276 от 09.03.2018 г. по н. д. № 1045 / 2017 г. на ВКС, Решение № 434 от 14.01.2016 г. по н. д. № 1522 / 2015 г. на ВКС, Решение № 367 от 13.10.2011 г. по нак. д. № 1846 / 2011 г. на ВКС и много други, включително и цитирани в посочените.

Правилно прокурорът в постановлението е приел, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл.131 ал.1 т.12 вр. ал.130 ал.2 от НК, тъй като липсва хулиганския мотив, и е възможно евентуално да е извършено престъпление от частен характер по чл.130 ал.2 от НК.

Правилно прокурорът в постановлението е приел, че не са налице достатъчно данни и за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 т.1 от НК, тъй като изречените от С. фрази не съдържат в себе си достатъчен интензитет да възбудят основателен страх за осъществяването им.

Правилно прокурорът в постановлението е приел, че не са налице достатъчно данни и за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК, предвид липсата на съставомерен признак от обективна страна на престъплението.

При самостоятелния си прочит на доказателствата по делото, 3 настоящият съдебен състав установи, че проверката се е концентрирала върху основните подлежащи на установяване обстоятелства- отношенията между лицата В. Г. и П. С., във връзка с инцидент на 29.04.2025г. в с. Първенец, действията извършени от тях и изречените думи, снети са множество обяснения, приети са писмени доказателства, съставен е протокол за предупреждение, изготвени са докладни записки, извършени са справки, приет е снимков материал. Правилно е посочено и отговорено, че не са налице достатъчно данни за образуване на наказателно производство по смисъла на чл. 211 ал.1 от НПК, а именно наличие на основателно предположение, че е извършено престъпление. При прецизна съпоставка и съвместен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите изводи на прокурора в постановлението за отказ от образуване на наказателно производство.

Предвид гореизложеното, подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановлението на Районна прокуратура – Пловдив да се потвърди.

Предвид гореизложеното, и на основание чл. 213 ал. 5 от НПК, Районен съд- Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.05.2026г. постановено по пр.пр. № 5746/ 2025г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, потвърдено с постановление от 08.07.2026г. постановено по пр.пр.№ 5122/ 2025г. по описа на Окръжна прокуратураПловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4