Решение № 197 от 23.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501867 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. И. Н. от ***, против Решение № 1766 от 25.07.2025 г. по гр.д.5425/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прието за установено, че въззивницата дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, сумата от 4000 лв, частично от 7 693,08 лв, представляващо главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17372297 от 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед по ч.гр.д.6160/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, и с което решение въззивницата е осъдена да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 750 лв, от които 100 лв - държавна такса в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, 340 лв - юрисконсулстско възнаграждение; 250 лв - възнаграждение за експертиза в исковото производство и 60 лв - държавна такса за исковото производство.

Твърди се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано.

Относно допуснатите от съда съществени нарушения на процесуални правила се твърди, че се състоят в това, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения, наведени от страните и по-конкретно - възражението на ответницата за прихващане на ищцовото вземане с насрещно такова на ответника за недължимо платени лихви, неустойки, такси, застраховки и др. за 1 периода от сключване на договора за кредит до датата на писмения отговор, предвид въведеното от ответницата с отговора й на исковата молба, твърдение за нищожност на процесния договор.

На второ място се твърди, че съдът недопустимо се е произнесъл по непредявена част от исковата претенция. Твърди се, че при установените от съда нарушения на императивни норми при сключването на договора, водещи съгласно чл.22 от ЗПК до неговата недействителност, на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, поради което заплатените от ответницата по кредита, съгласно заключението по СИЕ, общо 1 976,92 лв (1732,69 лв + 244,23 лв - погасителна вноска, направена от ответницата на 18.01.2020 г.), както и извършеното от ответницата на 22.05.2024 г. плащане в размер на 1000 лв, следва да се отнесат изцяло за погасяване само на главницата. Твърди се, че при предявен иск за 4 000 лв като част от 10 000 лв, недопустимо съдът е приел, че „платеното по договора е общо 1956,92 лв“ и че то следва да се прихване от сумата от 10 000 лв, а не от предявената претенция от 4 000 лв, т.е.съдът се е произнесъл по непредявена част от вземането.

На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че нищожността на цедирания договор за потребителски кредит, води до нищожност на договора за цесия. Излага се, че предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност, съотв.при липсата на вземане към момента на сключване на цесионния договор се касае за пълна невъзможност /липса/ на предмет, цесията не е произвела прехвърлителен ефект, ищецът не е придобил вземането по договора за потребителски кредит и не е носител на спорното право, което води до извод за неоснователност на иска.

Твърди се още, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и по възражението на ответницата, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит.

Твърди се, че неправилно съдът не е уважил възражението на ответницата, че процесният потребителски кредит е недействителен, поради нарушение на императивната разпоредба на чл.10. ал.1 ЗПК, тъй като съгласно заключението на СТЕ процесният договор е изписан с по-малък от нормативно изискуемия шрифт, като стилът на шрифта не е еднакъв в целия договор - на места е използван стил (строг, затъмнен), а на други стил нормален; договорът за застрахователно посредничество е на дори още помалък размер шрифт.

С допълнителна писмена молба е изложено становище по отговора от въззиваемия на въззивната жалба, с който отговорът е оспорен като неоснователен. Отново са изложени твърдения, че договорът за потребителски кредит, вземането по който е цедирано е нищожен, което води до нищожност и на процесния договор за цесия, съотв.до това, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД няма качеството на кредитор, поради което за него липсва активна материалноправна легитимация по предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК. На второ място се твърди, че искът е неоснователен и поради липсата на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него 2 да постанови друго, с което да отхвърли предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД срещу Д. И. Н. иск на посочените по-горе основания, а при условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че в полза на ищеца съществува вземане за чистата стойност на предоставения кредит, се претендира отхвърляне на иска поради погасяване на ищцовото вземане отчасти чрез извършено плащане на сумата от общо 2326,92 лв, от които 1126,15 лв. погасена главница; и недължимо платени 1200,77 лв (възнаградителни лихви в размер на 626,77 лв, застраховки 224 лв. и такса ангажимент в размер на 350 лв), като сумата от общо 2326,92 лв бъде отнесена за погасяване на част от предявения иск от 4000 лв. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок въззиваемият „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че изложените в нея твърдения и обстоятелства не са били заявени своевременно нито в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, какъвто отговор не е бил депозиран, нито са били наведени в първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, поради което съгласно чл.133 ГПК и чл.146 ГПК, тези твърдения са преклудирани.

Посочва се, че в първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства за постановяване на правилното и законосъобразно решение за уважаване на исковата претенция - установено е наличието на възникнало облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” и ответницата (посочена неправилно в отговора като Даниел Николаев Зарев); представени са необходимите писмени доказателства, удостоверяващи прехвърляне на задължението по конкретното правоотношение от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез Договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и неизпълнението на задълженията от страна на ответника.

Оспорват се твърденията въззивницата, че не е уведомена за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Изложени са и съображения, неотносими към настоящия случай.

Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Също не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът намира, че тя е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за приемане за установено по отношение на въззивницата Д. И. Н., че в полза на ищеца съществува вземане в общ размер от 4 000 лв, частично от 10 000 лв, представляващо главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS17372297 от 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.6160/2023 г. по описа на РС Бургас.

3

Твърди се, че на 31.01.2019 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17372297 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответницата, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв, която сума кредитополучателят се е задължил да погаси на 96 месечни вноски, всяка в размер на 244,23 лв, последната, от които е следвало да се плати на 20.11.2027 г. Твърди се, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 15.12.2022 г., поради неплащане на вноски по него.

Твърди се, че на 27.04.2022 г., с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” е прехвърлил на „ЕОС Матрикс” ЕООД, вземането си против ответницата по посочения по-горе договор за потребителски кредит, за която цесия длъжницата е уведомена.

Излага се, че поради липса на изпълнение от страна на длъжницата, ищецът е инициирал заповедно производство, в резултат на което по ч.гр.д.6160/2023 г. на БРС в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като настоящият иск е предявен в изпълнение на дадените указания от заповедния съд поради подадено от длъжницата възражение против издадената заповед за изпълнение.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.

Ответницата е оспорила иска с писмен отговор в законовия срок, като са неверни твърденията на въззиваемия в отговора му на въззивната жалба за липсата на подаден от ответницата в законовия срок писмен отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба ответницата е заявила възражения за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл.10., ал.1 ЗПК (поради изготвянето му на различни по вид, формат и размер шрифтове); за неговата недействителност поради нарушение на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК (тъй като не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето) и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК (тъй като никъде не са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин и посочване в ДПК на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, тъй като при определянето му не е била взета предвид застрахователната премия, дължима от кредитополучателя), на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК (тъй като в погасителния план към договора е посочен само общият размер на месечната погасителна вноска, без да е посочено от какви компоненти се състои). Заявено е възражение на нищожност на ДПК поради накърняване на добрите нрави тъй като горницата над заетата сума представлява 134,46% от целия отпуснат заем, което нарушава принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските отношения и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Заявено е възражение за нищожност на договора за цесия поради недействителността на договора за кредит. На следващо място е заявено възражение за липсата на настъпила предсрочна изискуемост за вземането, тъй като ответницата не е била надлежно уведомена за същата.

Оспорен е и размерът на исковата претенция поради съображения, че поради недействителността на процесния договор за потребителски кредит, на основание чл.23 ЗПК, вр.чл.22 ЗПК, заплатените от ответницата като кредитополучател суми следва да се отнесат за погасяване на главницата.

4

Заявено е, че част от главницата е погасена чрез плащане – 1 126,15 лв, а за част от главницата – 1200,77 лв е заявено възражение за прихващане като е уточнено, че сумата е сбор недължимо платени от ответницата възнаградителни лихви (626,77 лв), вноски по застрахователна премия (224 лв) и такса ангажимент (350 лв).

Претендира се отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност е направено възражение за прихващане със заплатените от ответницата суми.