Решение № 813 от 14.08.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Бургас, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20262120200975 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. Д. И., ЕГН **********, против

Наказателно постановление

№

26-4058000142/09.03.2026г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, Сектор „Специализирани полицейски сили“ - Бургас, с което за нарушение на чл.139, ал. 1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 102,26 евро, а за нарушение на чл.105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. ...от БАК, като поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП, ведно с присъждане на разноски, за които представя списък.

Административнонаказващият орган – Началник сектор в ОДМВРБургас, Сектор „Специализирани полицейски сили“ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на 1 правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.02.2026г. свидетелят П. А. М. – командир на отделение при Сектор „Специализирани полицейски сили“ – Бургас, ОДМВР – Бургас, съставил срещу жалбоподателя А. С. GA № 4653206/02.02.2026г., в който посочил, че на същата дата – 02.02.2026г. около 12:45 часа, в гр. Бургас, на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сан Стефано“, с посока на движение към ул. „Марица“, жалбоподателят В. Д. И. управлява собствения си лек автомобил „Хонда Акорд“ с peг. номер ...., като при извършена проверка се установило, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са с ограничена видимост, а именно с 43 %, вследствие на допълнително поставено затъмнително фолио, с което е нарушено качеството им при натрошаване, парченцата от счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален по смисъла на т.3.2.б.“б“ от приложение номер 5 към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и чл.10,ал.1,т.6, б. „в“, предложение 3 от ППЗДВП. Посочено е също, че нарушението се явява значителна техническа неизправност във връзка с правило 43 на ИКЕ на ООН и е установено с техническо средство фотометър "ТРАНСПИ-1" с фабричен номер 1008 в 13:00ч.

Свидетелят...квалифицирал тези факти като нарушения по чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП и по чл.105, ал. 1 от ЗДвП.

На същата дата препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да впише възражения. Липсват данни и за подадени писмени възражения срещу акта в законоустановения срок за това.

Въз основа на горепосочения А., на 09.03.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.139, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 102,26 евро, а за нарушение на чл.105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от 2

НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В разглеждания случай, както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.

Независимо от това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, по следните съображения.

По отношение на нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:

Разпоредбата на посочения законов текст забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Следователно съставомерно по посочения текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези – когато е ограничена видимостта през челното или странични стъкла, или когато е намалена тяхната прозрачност. При намалена прозрачност, не е поставено изискване видимостта на водача към пътя да е ограничена, а такова изискване не е поставено изрично, тъй като законодателят е презюмирал, че намаление на прозрачността, водещо до несъответствието с унифицираните изисквания за такава, във всички случаи съставлява нарушение на посочената разпоредба.

Следователно, при първата хипотеза на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети, непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен обем. Намалената прозрачност, от своя страна, не води до ограничаване на видимостта, идентична с първата хипотеза на чл. 105 от ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост. Намалената прозрачност обаче, също е важен фактор за видимостта на водача. Следователно, чл. 105, ал. 1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване прозрачността на стъклата. Касае се за две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличават помежду си и осъществяването на които предполага осъществяване на различни фактически състави.

В настоящия случай описаното в А. и в НП нарушение се изразява в ограничаване на видимостта на предни странични стъкла, вследствие на допълнително поставено затъмнително фолио. Конкретно е посочено, че „ограничена е видимостта (намалена прозрачност), през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя“, т.е. в случая е допуснато своеобразно „смесване“ на съставите на две различни хипотези на чл.105 от ЗДвП.

При това положение и доколкото в съдържанието на атакуваното наказателно постановление описанието на санкционираното от административнонаказващия орган нарушение не може да бъде отнесено категорично към нито една от двете хипотези, доколкото са отбелязани обстоятелства относими и към двете, то в тази му част постановлението се 3 явява незаконосъобразно от формална страна. Тази незаконосъобразност се дължи на обстоятелството, че в съдържанието му са посочени признаци и на двете хипотези на чл. 105 от ЗДвП – ограничена видимост и намалена прозрачност на стъклата. Описание на този вид нарушение, съответстващо на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, съдът намира, че може да бъде налице единствено, когато е направено ясно разграничение дали се касае до ограничена видимост или до намалена прозрачност (затъмнени стъкла).

Изложеното е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, респективно да организира защитата си. Посоченият порок на наказателното постановление не може да се отстрани в съдебната фаза на административнонаказателното производство и има за последица отмяната му в посочената част на това основание.

По отношение на нарушението по чл.139, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Съдът счита, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят В. Д. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е бил санкциониран.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Според разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, каквато се явява Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В разпоредбата на чл. 37 от посочената Наредба са категоризирани неизправностите – незначителни, значителни и опасни, като категоризирането следва да се извърши при спазване на методиката за оценка на изправността.

Попадането на всеки един елемент в някоя от групите се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.

В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че се движи със значителна техническа неизправност, поради това, че вследствие на допълнително поставеното тъмно фолио е нарушено качеството на стъклата при натрошаване, тъй като парченцата при счупване няма да са такива, че рискът от нараняване да е минимален. Конкретизирано е, че се касае за нарушение на т.3.2.б.“б“ от приложение номер 5 към чл.31, ал.1 от Наредба Н32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и чл.10,ал.1,т.6, б. „в“, предложение 3 от ППЗДВП.

Съгласно пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

4

Съгласно т.3.2.б.“б“ от приложение номер 5 към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, причина за техническа неизправност на ППС е посочено стъкло или прозрачна плоскост (включително светлоотражателно или цветно фолио), които не отговарят на спецификациите в изискванията (извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло); засегната е зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло или външните огледала не се виждат.

Съгласно чл.10,ал.1,т.6, б. „в“, предложение 3 от ППЗДВП, моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

По мнение на съда посоченото в оспореното наказателно постановление основание за значителна техническа неизправност на процесния автомобил – че вследствие на допълнително поставеното тъмно фолио е нарушено качеството на стъклата при натрошаване, тъй като парченцата при счупване няма да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, представлява изцяло субективна преценка на актосъставителя, която не е подкрепена с каквито и да е доказателства. По никакъв начин не става ясно как е преценено, че фолиото е такова, че при счупване на стъклото, рискът за участниците в движението няма да е минимален. Със същата сила може да се предположи обратното – че при произшествие фолиото няма да позволи раздробяване на стъклата, което да доведе до нараняване на участниците.