Решение № 22912 от 14.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22912 гр. София, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110110533 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 4704230800005423, с период на валидност от 03.11.2023г. до 02.11.2024г., с предмет - лек автомобил марка „Ауди“, с рег. № ************, с уговорено покритие по клауза „А“- Пълно Каско. В исковата молба са наведени доводи, че в рамките на застрахователното покритие, на 23.11.2023г., по време на движение на автомобила, отскочил камък, който се ударил в предната му броня, вследствие от което била увредена предната камера за нощно виждане.

Ищецът твърди, че за настъпилото събитие пред застрахователя е образувана преписка по щета № 470423232372272, като застрахованото имущество било предадено за ремонт в доверен сервиз на застрахователя. В исковата молба са наведени доводи, че след извършена допълнителна диагностика на автомобила в официален сервиз е установено, че освен камерата за нощно виждане са увредени и междинен и основен кабелен стоп, свързващи камерата с управляващия блок. Ищецът уведомил своевременно застрахователя за установените допълнителни увреждания, вследствие от настъпилото застрахователно събитие, като с оглед необходимостта от извършването на допълнителни ремонтни дейности по автомобила заплатил сумата 1279,76 лева.

В исковата молба са наведени доводи, че застрахователят е изплатил частично сумата за допълнителния ремонт по увреденото имущество, като непогасен е остатък в размер на 919,76 лева.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което 1 да осъди ответника да плати сумата от 919,76 лева, представляваща непогасен остатък от дължимото застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 23.11.2023 г., за което пред дружеството била образувана преписка по щета № 470423232372272.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди, че претендираното обезщетение надвишава значително размера на претърпените вреди.

Оспорва твърдението на ищеца, че допълнителните увреждания са вследствие от процесното събитие. В отговора на исковата молба са изложени съображения, поради които ответникът счита, че е изпълнил надлежно задълженията си по договора.

В обобщение, ответникът поддържа, че процесният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2023г. между страните е сключен договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза "Стандарт", под формата на застрахователна полица № 4704230800005423, с предмет л.а. м.

„Ауди“, с период на застрахователно покритие 03.11.2023г.- 02.11.2024г.

В изпълнение на произтичащото от договора задължение ищецът е уведомил застрахователя- ответник за настъпилото събитие, за което е образувана щета № 470423232372272.

Застрахователят- ответник е уведомил ищеца, че отказва да плати обезщетение за подмяна на кабели на камерата за нощно виждане. Отказът е обоснован с доводи, че посочените вреди не се намират с причинна връзка с механизма на пътно- транспортното произшествие.

От представеното писмо от "П.И.А.Б." ЕООД с установява, че ищецът е уведомен, че не е възможно да се настрои камерата за нощно виждане на лекия автомобил, тъй като поради увреждане на междинния и основен кабелен сноп, свързващ камерата с управляващия блок и прониквне на вода, е необходима подмяна на посочените кабелни снопове.

Съгласно заключението на съдебно автотехническа експертиза (САТЕ), произшествието е настъпило при следния механизъм: на 23.12.2023г. лекият автомобил се движел по път I- 4, с посока от гр. София към гр. Варна, където при навлизането на крива на пътя, върху превозното средство попаднало камъче от насрещно движещо се превозно средство, вследствие на което е увредена камерата за предно виждане на процесния автомобил.

Според заключението на експерта, уврежданията по л.а. м. "Ауди" се намират в причинна връзка с механизма на ПТП, ако вследствие на удара са се получили пукнатини, през които е навлязла влага.

Средната пазарна стойност на междинен и основен кабелен сноп, свързващ камерата за нощно виждане с управляващия блок на л.а. м. "Ауди" е в размер на сумата 928,76 лева.

В съдебно заседание вещото лице дава разяснения, че от представения снимков материал 2 се установява, че съществуваването на пукнатини по междинен и основен кабелен сноп, през които може да навлезе влага. Предвид изложеното експертът дава заключение, че същите са настъпили при настъпване на произшествието и се намират в причинна връзка с механизма на същото.

Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС при условие на отремонтиране в доверен сервиз, следва да се намали с 43,80 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на посочените обстоятелства.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица 4704230800005423, че между страните е сключен договор за застраховка "Каско", с предмет „Ауди“, с рег. № ************, с период на застрахователно покритие от 03.11.2023г. до 02.11.2024г.

За понятието „застраховане“ съществува легална дефиниция в разпоредбата на чл. 3 КЗ:

„Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително дейностите, посочени в т. 1 - т. 7“. Застрахователното правоотношение представлява правоотношение между равнопоставени правни субекти, по силата на което срещу задължението на застрахованото лице да заплати застрахователна премия застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, а след неговото осъществяване - да заплати застрахователно обезщетение или сума. Основно задължение на застрахования е да плати на застрахователя застрахователна премия. На това задължение съответства задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна закрила, което преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да носи риска от вредоносния резултат, а след този момент– задължение за плащане на застрахователно обезщетение или сума. Насрещните задължения се намират в синалагматична връзка.

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните съществува валиден застрахователен договор, по който застрахованият е изпълнил задължението си да плати застрахователната премия, като в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие- ПТП.

Спорен между страните е въпросът съществува ли основание за отказ за плащане на 3 застрахователно обезщетение.

Конкретиката на случая сочи, че ответникът оспорва да съществува причинна връзка между механизма на ПТП и вредите по междинен и основен кабелен сноп, свързващ камерата за нощно виждане с управляващия блок на л.а. м. "Ауди". От заключението на САТЕ, което съдът кредитира, се установява, че уврежданията по посочените кабелни снопове се намират в причинна връзка с механизма на ПТП, ако вследствие на удара са се получили пукнатини в същите, през които е навлязла влага. Установява се, че в случая при удара са настъпили такива увреждания (съобразно разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание), което обуславя извод, че уврежданията на посочените части се намират в причинна връзка с механизма на ПТП.

Следващото спорно обстоятелство е размерът на застрахователното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение № 167/ 11.05.2016г. по т. д. № 1869/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В съдебната практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.

С решение № 141/ 08.10.2015г. по т. д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І ТО, по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погИ.е на застрахованото имущество, е възприета практика на ВКС, обективирана в решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т. д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т. д. № 463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т. д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица 4 застрахователна сума.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл.

4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. дело № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т. д. № 870/2010 г., решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 928,76 лева, което обуславя извод за основателност на предявения иск.

Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee5d7da2-5f01-4986-9a27-518d99fe988b