Определение № 107 от 21.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Стара Загора, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500881 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК и сл.

Образувано е по частна жалба на П. Б. П., ЕГН – 6502236792, с адрес: гр.К., ***, действаща чрез адв. М. Д., срещу определение № 2660/21.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2017/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е прекратено производството по делото поради липсата на правен интерес за ищцата от предявените искове.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се претендира отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдо-производствените действия.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Н.М.Л.-управители, действащи чрез юрк. М.П., е подала отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна и е заявила претенция за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, след като обсъди твърденията и възраженията на страните, и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Казанлък е образувано по искова молба на П. Б. П. срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с която е предявила три иска: 1/ главен иск за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит от 21.04.2021 г.; 2/ евентуално съединен с него иск за обявяване нищожността на две договорни клаузи за закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“; 3/ кумулативно обективно съединен с предните два иска осъдителен иск за сумата от 3323 лв., претендирана като платена на основание нищожни клаузи на договора за кредит.

1

С подаденият отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило допустимостта на предявените искове с възражение, че въпросите за действителността на договора за кредит е решен с влязла в сила на 09.05.2023 г. заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 2544/2022 г., с която е разпоредено П. Б. П. като солидарен съдлъжник по договора за кредит да заплати произтичащите от него изискуеми парични вземания, а именно :

871,40 лв. – неплатена главница; 251,18 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.08.2021 г. до 05.09.2022 г., 230,17 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.06.2021 г. до 05.09.2022 г., 27,52 лв. – законна лихва за забава за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., законна лихва върху главницата от 28.10.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.

Съдът е извършил служебно справка, при която е констатирал наличието на влязла в сила на 09.05.2023 г. заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 2544/2022 г.

С оглед на това е приел, че заповедта за изпълнение е формирала сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането на „П.К.Б.“ ЕООД от П. Б. П., произтичащо от договора за потребителски кредит от 21.04.2021 г., към момента на изтичане на срока за подаване на възражение, поради което е приел, че влязлата в сила заповед има задължителна сила по чл.297 от ГПК и е недопустимо по аргумент от 299 от ГПК спорът да бъде пререшаван.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз по прилагането на Директива 93/13 изисква националните правни уредби, предвиждащи сила на пресъдено нещо на съдебните актове, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите.

Това от своя страна предпоставя задължение за съда за извършването на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител, респ. неговата недействителност изцяло.

Принципът на ефективност е спазен и забраната за непререшаемост на спора е налице, ако съдът е извършил проверка относно евентуалната неравноправност на всички клаузи в договора с влязъл в сила акт в заповедното производство, при условие, че е посочил в акта си клаузите, предмет на тази проверка; изложил е, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни; посочил е, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт (възражение / жалба) ще се преклудира възможността на потребителя да се 2 позовава на евентуалната неравноправност на клаузите.

В случаите, когато при извършената проверка за неравноправност съдът е установил наличието на неравноправни клаузи, той трябва да извърши и проверка дали неравноправността на някоя от тези клаузи не влече недействителност на целия договор, като отново следва да посочи в акта си причините, поради които неравноправните клаузи или някоя от тях не водят до недействителност на целия договор, сключен с потребител, както и на общо основание да посочи в акта си, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт (възражение / жалба) ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната недействителност на договора, произтичаща от установената неравноправност на клаузите.

В конкретният случай в постановеният от заповедния съд акт не се съдържат мотиви, от които да се установява дали е извършил проверка за неравноправност на отделните клаузи на договора за потребителски кредит, предвиждащи възникването на задължения за кредитополучателя и неговия солидарен съдлъжник, респ. за недействителност на договора за потребителски кредит.

Ето защо не може да се приеме, че е повдигнатите с предявените искове въпроси относно евентуалната недействителност на договора за потребителски кредит, респ. за неравноправността на договорните клаузи, предвиждащи заплащането на възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Фекси“ е налице влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със стабилитет и въпросът относно неравноправността на клаузите е непререшаем.

От своя страна установяването на недействителност на договора за кредит, респ. нищожност на договорните клаузи, представлява преюдициален въпрос по отношение на предявеният осъдителен иск, т.к. право на ищцата за връщане на дадено без основание би възникнало, ако такава е налице.

С оглед на изложените съображения обжалваното определение се преценява за неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на предявените искове по същество.

Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:

Постановеното в настоящото производство определение не подлежи на касационно обжалване.

Относно разноските:

Разноски не се присъждат, т.к. не са налице законовите предпоставки за присъждането на такива.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.271, ал.1 пр.2ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2660/21.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2017/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Казанлък с указания за продължаване на съдо-производствените действия по разглеждане на предявените искове.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Стара Загора, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500881 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК и сл.

Образувано е по частна жалба на П. Б. П., ЕГН – 6502236792, с адрес: гр.К., ***, действаща чрез адв. М. Д., срещу определение № 2660/21.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2017/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е прекратено производството по делото поради липсата на правен интерес за ищцата от предявените искове.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се претендира отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдо-производствените действия.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Н.М.Л.-управители, действащи чрез юрк. М.П., е подала отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна и е заявила претенция за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, след като обсъди твърденията и възраженията на страните, и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Казанлък е образувано по искова молба на П. Б. П. срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с която е предявила три иска: 1/ главен иск за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит от 21.04.2021 г.; 2/ евентуално съединен с него иск за обявяване нищожността на две договорни клаузи за закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“; 3/ кумулативно обективно съединен с предните два иска осъдителен иск за сумата от 3323 лв., претендирана като платена на основание нищожни клаузи на договора за кредит.

1

С подаденият отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило допустимостта на предявените искове с възражение, че въпросите за действителността на договора за кредит е решен с влязла в сила на 09.05.2023 г. заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 2544/2022 г., с която е разпоредено П. Б. П. като солидарен съдлъжник по договора за кредит да заплати произтичащите от него изискуеми парични вземания, а именно :

871,40 лв. – неплатена главница; 251,18 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.08.2021 г. до 05.09.2022 г., 230,17 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.06.2021 г. до 05.09.2022 г., 27,52 лв. – законна лихва за забава за периода от 05.09.2022 г. до 27.10.2022 г., законна лихва върху главницата от 28.10.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.

Съдът е извършил служебно справка, при която е констатирал наличието на влязла в сила на 09.05.2023 г. заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 2544/2022 г.

С оглед на това е приел, че заповедта за изпълнение е формирала сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането на „П.К.Б.“ ЕООД от П. Б. П., произтичащо от договора за потребителски кредит от 21.04.2021 г., към момента на изтичане на срока за подаване на възражение, поради което е приел, че влязлата в сила заповед има задължителна сила по чл.297 от ГПК и е недопустимо по аргумент от 299 от ГПК спорът да бъде пререшаван.