Решение № 1833 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1833 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330201767 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 5141863 , с който на Б. Я. Я. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от нея нарушение по чл. 21, ал.2вр.ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят Б. Я. ,чрез пълномощника си адв.П. по съображения, подробно изложени в жалбата и в допълнителна молба, моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Претендира разноските по делото. Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. От същия е постъпила молба да бъде даден ход на делото и излага доводи по същество.

Въззиваемата страна, ОД на МВР -Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище чрез процесуалния си представител, с което иска потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 07.07.2021г. в 12.13 часа в с.Черноземен км.30+300 посока ПловдивКарлово , при въведено ограничение 50 км/ч. с пътен знак В-26 заснето с АТСС TFR1-M № 511 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 76 км/ч и наказуемо превишаване на скоростта от 26 км/ час.

Електронен фиш серия К № 5141863 , с който и било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ – Пловдив към АПИ , л. 15 и справка от Община Калояново-л.24 , и л.36 на посочения участък от пътя в оспорвания ЕФ има монтиран знак В26 ,въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч ,заедно с със знатк В24 „Забранено изпреварването и указателна табела „Важи за цялото населено място“.Конкретния участък преминава през регулацията на селото и е обозначено начало и край на населеното място с пътни знаци Д11 и Д12 в двете посоки.В този смисъл така цитираната информация доказва факта ,че на процесния участък от пътя е налице посоченото в ЕФ ограничение на скоростта и в този смисъл няма никакво съмнение относно съставомерността на нарушението цитирано в ЕФ.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол от проверка на мобилната система,протокол за използване на АТСС по чл.10 , справка за регистрация на МПС, снимка на разположението на АТСС на служебния полицейски автомобил, удостоверение за одобрен тип средство за измерване ,фотоснимка на заснетото МПС в нарушение,справка за нарушител ,протокол от последваща проверка на АТСС и протокол по чл.10 от Наредбата . Като съответно съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила.

Тук е мястото да се посочи,че настоящия съд не споделя доводите в молбата от адв.П. досежно невъзможността за разчитане на буквите и цифрите на регистрационния номер на заснетото МПС.Напротив в снимка № 4 ,която се явява и най-приближената безпроблемно се прочита регистрационния номер на заснетия лек автомобил ,който съвпада с вписания регистрационен номер *** отразен както в ЕФ,а така също и в справката за собственост на МПС .Като се оборва всяко съмнение досежно този факт и в тази връзка 2 цитираното възражение се явява неоснователно.

Съдът възприема и кредитира всички писмени доказателства по делото като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на Б. Я. ,като собственик на автомобила. Това обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1- М“ № 511 , представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се монтира в служебния автопатрул. Съгласно

Протокол № 1-33-21 за последваща проверка след ремонт на АТСС е от дата 01.03.2021г., с валидност една година. Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се отбележи предвиденото в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511 тъй като тя е била в употреба към 07.07.202 г. и е отговаряла на одобрения тип. В тази връзка се явяват напълно неоснователни доводите в жалбата засягащи съмнения относно валидността на мобилната система за видеоконтрол. Тук е мястото да се обсъди възражението на адв.П.,че е нарушен чл.43 ал.1 от ЗИ ,тъй като последващата проверка в случая е направена на дата 01.03.2021г.,а не както е посочил закона -преди изтичане на срока на валидност на първоначалната проверка. Настоящият съд ,обаче не се съгласява с това възражение, защото е даден пример ,когато се касае за последваща проверка,която се явява текуща такава . А .в конкретния случай става въпрос за последваща проверка след ремонт.Неслучайно законодателят е посочил два вида проверки-първите са такива ,които са регулярни и обвързани със срок ,съобразен с първоначалната проверка ,а вторият вид са тези след ремонт-те не са предвидими и не могат да бъдат обвързани със конкретен срок след първоначалната такава .Ето защо и това възражение съдът счита за неоснователно .Изводът е ,че системата ,с която е направено засичането е годна ,валидна и са спазени изискванията на закона.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на 3 измерване и посока за задействане, номерата на свалените статични изображения. Индивидуализиран е и служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил.,който беше обсъден по -горе.Съответно и клипът посочен като номер -влиза както във времевия диапазон на работа на АТСС , а така също и попада в цитираната номерация от клиповете.

Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

По-нататък описанието на нарушението за скорост е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят много добре е разбрал за какво свое деяние е санкциониран. Индивидуализирано е МПС-то Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. Мястото на нарушението също е индивидуализирано –с . Черноземен км.30+300 посока Пловдив-Карлово Това обстоятелството се потвърждава и от ЕФ, снимката на заснетото МПС в нарушение и протокола по чл.10 от Наредбата, За така установеното нарушение, правилно е наложено и съответстващо наказание на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, като е определена глоба от 100 лева за превишение от съответното превишение. Размерът на глобата е фиксиран и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката, измерената скорост е била по - висока – 79 км/ч, но след приспаднат толеранс от - 3 км/ч за установена е била приета скоростта от 76км/ч.

Предвид горното, съдът намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при което, като правилен и законосъобразен, обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден.

По разноските:

В писменото становище по делото, въззиваемата страна чрез ст. юрисконсулт Белова прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл.

27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените 4 доказателствени искания, осъществената защита и материалния интерес по делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението.

За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят Б. Я. Я. .Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив .

Така мотивиран и на основание, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 5141863 , с който на Б. Я. Я. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от нея нарушение по чл. 21, ал.2вр.ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. Я. Я. ЕГН ********** Д А ЗАПЛАТИ на ОДМВР- Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5