Решение № 4774 от 08.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4774 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20241100508351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „И.А.М.“ АД по изпълнително дело № 20248600401908 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 от КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в Разпореждане от 12.06.2024 г. да бъдат намалени приетите за събиране разноски по Тарифата към ЧСИ. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. В тази връзка жалбоподателят излага, че в законовия 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение за изразяване на становище относно дълга е представил доказателства пред ЧСИ за липса на задължения към НАП, поради което и не следва да му бъдат начислявани такси за принудителното им събиране. Излага твърдения, че между дружеството длъжник и НАП е налице договорка за пълното и доброволно погасяване на начислените публични вземания в срок до 10.06.2024 г., като плащане по същите е било извършено на 06.06.2024 г., поради което не е възникнала и необходимостта за принудително удовлетворяване на задължения в хода на изпълнителното производство. Счита за приложима разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ДОПК, съобразно текста на която към принудително изпълнение на публични задължения се пристъпва, когато същите не бъдат платени в срок. Оспорва да е налице изискуемо публично вземане на взискател с изпълнителен лист, на когото да се дължат суми, като в тази насока излага доводи, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се определя и събира не с оглед първоначално съобщения размер на публичното вземане, а едва при събирането на това вземане от ЧСИ. Оспорва да са били налице предпоставките за присъединяването по право на НАП като взискател. Моли обжалваното разпореждане на ЧСИ М. да бъде отменено, като бъде постановено редуциране на възложените в тежест на жалбоподателя – длъжник по изпълнението, разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ до размера, начислен върху размера на събраната сума в полза на първоначалния взискател – В.П..

Частен съдебен изпълнител В.М. е депозирала мотиви по извършените от нея 1 изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата.

Твърди, че размерът на начислените такси към ЧСИ е съответен на дължимия такъв, доколкото плащането на публичните задължения е извършено след уведомяването на длъжника от страна ЧСИ, като твърди, че Държавата е присъединен взискател по право на основание чл. 458 ГПК и задълженията към нея се причисляват към подлежащите на събиране в хода на принудителното изпълнение. В мотивите си ЧСИ поддържа, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се дължи за удовлетворяването на кредитора, независимо дали изпълнението е извършено, както и от способа на изпълнение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Н а 29.05.2024 г. в кантората на ЧСИ В.М. с рег. № 860 от КЧСИ, е образувано изпълнително дело № 20248600401908 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.05.2024 г. от Районен съд - Перник на основание съдебно решение от 06.02.2024 г. по гр. дело № 20231720104387, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 22.02.2024 г. Взискател по изпълнителното дело е цесионерът В.П. Д., а длъжник – „И.А.М.“АД, срещу което е издаден изпълнителният лист.

С разпореждане от 29.05.2024 г. на ЧСИ М. е постановено образуване на основание чл. 426 ГПК на изпълнително дело въз основа на приложения към молбата изпълнителен титул.

Приложено е адресирано по електронен път до НАП Искане за издаване на документ с входящ номер от 30.05.2024 г., а именно удостоверение съобразно чл. 191, ал. 4 ДОПК. В отговор на изисканата справка е постъпило Удостоверение от НАП с вх.

№ 44233/05.06.2024 г. при ЧСИ, в което е посочен общият размер на главниците непогасени публични вземания на длъжника – „И.А.М.“АД, възлизащ на 447 835.79 лв. и начислената лихва върху тях в размер на 2356 лв.

До длъжника „И.А.М.“АД е адресирана Покана за доброволно изпълнение с изх.

№ 133518/05.06.2024 г., в която е посочен общият размер на задължението по изпълнителното делото от 1 662 703.36 лв., от които 1 606 718.02 лв. – главница, и 42 733.54 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като са начислени и сумите за лихва и разноски по изпълнителното дело. В поканата е определен 2-седмичен срок за доброволно изпълнение на задължението за плащане на сумите в посочения размер.

Съобщението за поканата е връчено на електронния адрес на длъжника на 06.06.2024 г., като в отговор по същото е потвърдено получаването му на същата дата.

В преписката по изпълнителното дело е постъпило Удостоверение от НАП с изходящ номер от 07.06.2024 г., издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК в което се сочи за липсата на задължения на лицето „И.А.М.“АД към датата на издаване на удостоверението.

Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана от правно легитимиран за това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението, поради което съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.

В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на 2 съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.

В случая, възражението на длъжника срещу възложените му разноски е било оставено без уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.

Видно от преписката по приложеното изпълнително дело, в изпълнение на правомощията си по чл. 191, ал. 3 ДОПК съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП за започнатото срещу длъжника изпълнително производство, като е отправил и искане за изпращането му на удостоверение относно начислените непогасени публични задължения на Държавата, като е постъпило такова, входирано при ЧСИ на 05.06.2024 г., в което е посочен общият размер на главниците непогасени публични вземания на длъжника – „И.А.М.“АД, възлизащ на 447 835.79 лв. и начислената лихва върху тях в размер на 2356 лв.

В т. 26 ТТРЗЧСИ е предвидено начисляването на пропорционална такса, дължима в полза на ЧСИ за изпълнение на парично вземане, като за основа за определяне размера на таксата служи общият размер на всички начислени като дължими и подлежащи на събиране в хода на принудителното изпълнение вземания от длъжника, в които се включват, както посочените в изпълнителния титул, така и начислените в хода на изпълнителното производство разноски, чието заплащане се дължи от длъжника. В изпълнение на така посочената разпоредба и предвид събраните данни за дължимите и непогасени публични задължения към Държавата към момента на изисканата справка от НАП, същите са включени като подлежащи на изпълнение, ведно с вземанията на взискателя, по чиято молба е образувано изпълнителното производство, а НАП се счита за е присъединен взискател по право на основание чл.

438 ГПК. В този смисъл и правилно съдебният изпълнител е определил таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ върху основата от общия сбор на подлежащите на изпълнение вземания на взискателите в производството, които подлежат на изпълнение, като плащането им в момент след това и в срока за доброволно изпълнение, дори и директно по сметка на взискателя, не освобождава длъжника от задължението да плати и таксите, начислени върху непогасените вземания и приети за събиране. При тези съображения съдебният състав не споделя изложените от жалбоподателя доводи, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ подлежи на начисляване само върху вземанията, за които се установи, че са били събрани по принудителен ред и чрез предвидените способи на принудителното изпълнение.

С оглед възприетия общ размер на задължението по изпълнителното дело в поканата за доброволно изпълнение, пропорционалната такса по т. 26 „е“ ТТРЗЧСИ е начислена в дължимия размер, поради което обжалваното разпореждане на ЧСИ, с което е отказал да намали същата съдът намира за правилно и законосъобразно, като жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника „И.А.М.“ АД по изпълнително дело № 20248600401908 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 от КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в Разпореждане от 12.06.2024 г., да бъде намалена таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4