Решение № 1637 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1637 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330105044 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с която се да признае за установено по отношение на А. Д. И. и А. А. А.

– наследници по закон на А. К. И., *** в хода на процеса, съществуването на вземания за парични суми в размер на по 388,69 лева за всеки от ответниците за период от 21.09.2018 г. до 22.07.2021 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 30.11.2018 г. до 30.06.2021 г. – по 39,57 лева за всеки от ответниците, ведно със з аконната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2021 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 6967 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.08.2021 г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на ПдРС.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия на основание чл. 198 о т Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът не бил заплатил за периода от 21.09.2018 г. до 22.07.2021 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. ***, ул.

„***“ № *. Посочва, че ответникът за процесния период е нямал поставено измервателно устройство, което да отговаря на законовите изисквания.

Потребеното количество предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло съгласно чл. 25, ал. 8 от ОУ. Тъй като задълженията не били погА.и, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, 1 връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 о т ГПК ответниците чрез назначения им особен представител са подали отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер, в т. ч. – наличието на валидна облигационна връзка; възникване на качеството на потребител; предоставяне на твърдените услуги за исковия период; наличие на установените изисквания на чл. 25, ал. 8 от ОУ. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.

198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, ВиК операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на потребител на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 о т ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – гр. Пловдив.

От представените от Община ***, дирекция „Местни данъци и такси“ документи, се установява, че лицата Ш. Ш. и М. И. са подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №***г. за процесния имот. Видно от представените удостоверения за наследници на тези лица същите са починали (преди процесния период) и са наследодатели (майка и баща) на А. К. И. – първоначалния ответник по делото, който е регистриран като абонат на ВиК услуги за процесния имот. По делото няма приложени документи за собственост. Въпреки това обаче, с декларирането на имота, находящ се в гр.***, ул. „***“ № *, родителите на ответника са признали, че считат имота за свой собствен, а същият е техен наследник, регистриран като потребител на ВиК услуги в имота. Ето защо, съдът приема, че ответникът А. К. И. е имал качеството потребител на ВиК услуги , поради което за същия е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. Това задължение се наследява от неговите наследници – ответниците 2

А. И. и А. А..

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Установява се по делото, че в имота, обитаван от потребителя – ответник не е имало поставено измервателно устройство, което да отговаря на Закона за измерванията, поради което ВиК услугите, предоставяни в имота, обитаван от ответника И. са определяни съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия.

Предвид представените карнети и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства, включително и от заключението на вещото лице Т. Р. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. Тук следва да се отбележи и че допускането на инкасатора и полагането на подпис са били задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

От заключението на вещото лице Р. се установява, че в счетоводството на „ВиК” ЕООД – гр. Пловдив в периода от 21.09.2018 г. до 22.07.2021 г., по партидата на А. И. не са отразени плащания, в т.ч. по процесните фактури.

Размерът на начислените и неплатени задължения за главница по процесните фактури, с начислена и непогА.а лихва към 30.06.2021 г., възлиза на 777,38 лева – главница, и 79,13 лева – мораторна лихва. Отчетеното количество (в куб. м. ) по карнети е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.

Въз основа на горните констатации за фактите съдът приема, че искът е доказан в своето основание. Установява се, че за процесния период покойният А. И. е имал качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване. Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган. Претендираните суми отговарят на определение за периода цени, а съгласно заключението на вещото лице изчислението им е 3 съответно на тях.

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Размерът на обезщетението за забава се доказва от изслушаното заключение на вещото лице Р. по ССчЕ, като същото възлиза на 79,13 лева.

Наследниците на А. И. – преживялата съпруга А. И. и дъщерята А. А. отговарят за задълженията на своя наследодател за неплатени ВиК услуги съорбазно с наследствения им дял – всяка за ½ от претендираните суми.

Съдът намира, че претенциите се установяват за пълните предявени размери и поради това следва да бъдат уважен изцяло като се съобрази разделянето на дълга между наследниците.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 475 лева за исковото производство, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

За заповедното производство следва да се присъдят разноски на ищеца в размер на 75 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните, че А. Д. И. с ЕГН: ********** и А. А. А. с ЕГН:

********** – наследници на *** в хода на процеса на *** г. А. К. И., ЕГН:

**********, дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив с ЕИК: 115010670 следните суми:

А. Д. И. – сумата от 388,69 лв. /триста осемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена сума за доставка на ВиК услуги з а водоснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ** за период от 21.09.2018 г. до 22.07.2021 г., както и сумата от 39,57 лв. /тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ - мораторна лихва за период от 30.11.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2021 г., до 4 окончателното плащане, а

А. А. А. – сумата от 388,69 лв. /триста осемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена сума за доставка на ВиК услуги з а водоснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ** за период от 21.09.2018 г. до 22.07.2021 г., както и сумата от 39,57 лв. /тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/ - мораторна лихва за период от 30.11.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2021 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Д. И. с ЕГН: ********** и А. А. А. с ЕГН: ********** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив с ЕИК: 115010670 сумата от общо 550 лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 475 лева – в настоящото исково производство, и 75 лева – в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

Да се върне изисканото за послужване частно гражданско дело на разгледалия го състав след влизане в сила на решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5