Определение № 139 от 16.03.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Враца, 15.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20231400500015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца М. Ц. Н. от гр. Враца против определение № 260034/28.10.2022 г. на Мездренски районен съд по гражданско дело № 498 по описа за 2019 година на Мездренския районен съд в частта, в която е отказано изменение на определението с което е допълнено решението по делото в частта за разноските с присъждане на разноски съобразно представения списък от жалбоподателя.

С частната жалбата страната претендира адвокатски хонорар в размер на 1/3 от заплатения или 800 лв., хонорар за вещо лице в размер на 1/3 от заплатения или 100 лв. и държавна такса в размер на 1/3 от заплатената или 16.66 лв. или общо претендираната сума за разноски възлиза на 916.66 лв.

Към частната жалба са представени копие от договор за правна защита и съдействие, както и разписка за заплащане на държавна такса по нея.

Ответниците по частната жалба редовно призовани, не вземат становище по нея в законоустановения срок.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

1

С решение от 31.8.2022 година Районен съд град Мездра, постановено по гражданско дело № 498, по описа за 2019 година по описа на Районен съд град Мездра е признал за установено по отношение на Общинска служба по земеделие град Роман, че от страна на наследниците на Ц. Н. М. е спазен срока за подаване на заявления за възстановяване собствеността върху процесния имот по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Общинска служба земеделие град Роман дължи произнасяне по това решение.

Със същото решение е отхвърлен иска против Община Роман като неоснователен и е отхвърлен иска по чл. 2 ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С решението ищецът М. Ц. е осъден да заплати на държавата деловодни разноски в размер на 300 лв., но на самия ищец М. Н. не са присъдени разноски по делото.

С молба от 15.09.2022 година ищецът М. Н. е поискал от Районен съд град Мездра допълване на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски съобразно представения договор за правна помощ, доказателствата за заплащането на разноските и списък на разноските.

С определение № 260034 от 28.10.2022 година, постановено по гражданско дело № 498 по описа за 2019 година на Мездренски районен съд е допълнено решението в частта за разноските, като Общинска служба земеделие град Роман е осъдена да заплати на ищеца М. Ц. Н. от гр. Враца направени деловодни разноски в размер на 350 лв. В мотивната част на определението е прието, че тези разноски възлизат на 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Искането за присъждане на разноски е своевременно направено в исковата молба, поради което съдът дължи произнасяне по направените разноски, а страната има право да поиска допълване на решението с присъждане на разноските.

Частната жалбата е подадена в срок срещу определението за допълване 2 на решението в частта за разноските. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Видно от исковата молба по делото със същата е направено искане за присъждане на разноски, поради което искането за присъждане на разноски е направено своевременно.

По делото с исковата молба са представени доказателства за заплатена сумата от 50 лв. държавна такса.

По делото ищецът е направил разноски за вещо лице по допуснатата съдебна експертиза в размер на 300 лв., доказателство за заплащане на които са представена на лист 342 от първоинстанционното дело.

По делото ищецът е бил представляван от адвокат. В хода на делото пълномощникът се е отписал като адвокат, поради което ищецът е упълномощил нов процесуален представител.

В последното по делото заседание по делото пред първоинстанционния съд новият процесуален представител на ищеца е посочил, че ще представи списък за разноските.

След съдебното заседание по делото, в което делото е обявено за решаване с писмената защита е представен списък на разноските от една дата във 2 различни варианта - един с включени разноски за адвокат и друг без включени разноски за адвокат, както и договор за правна помощ и съдействие и пълномощно, от които се установява, че ищецът е заплатил на първоначалния си упълномощен адвокат сумата от 2400 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед диспозитива на решението е уважен един от трите иска, поради което и на ищеца се следват 1/3 от направените по делото разноски.

По делото до приключването на устните състезания са представени доказателства за заплащане на 50 лв. държавна такса по делото, както и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице, поради което и същите подлежат на присъждане като съобразно уважената част от иска следва да бъде присъдена 1/3 от заплатеното възнаграждение за вещо лице или 100 лв., както и 1/3 от заплатената държавна такса от 50 лв. или 16.67 лв.

С обжалваното определение не са присъдени разноски за вещо лице, въпреки че страната е направила разноски за вещо лице от 300 лв., както и 3 своевременно, още с исковата молба е поискала възлагането на разноските по делото на ответната страна и разноските са включени в списъка на разноските, които страната претендира, поради което и в тази си част определението на първоинстанционния съд е неправилно и настоящият съдебен състав намира, че след отмяната му следва да бъдат присъдени 100 лв. разноски за вещо лице съобразно уважената част от иска.

По отношение на искането за присъждане на разноски за адвокат, настоящият съдебен състав намира, че предпоставка за уважаването на искането е разноските да бъдат действително направени, тоест да бъдат заплатени уговорени и поискани до приключването на устните съдебни заседания. Доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение са представени по делото едва с подаването на писмените бележки пред първоинстанционния съд, поради което и тъй като тези разноски не са доказани своевременно не е следвало да се присъждат.

Предвид на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като бъдат присъдени 1/3 от заплатената държавна такса от 50 лв. или поисканите 16.66 лв., както и 1/3 от заплатеното възнаграждение за вещо лице или 100 лв. като искането за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокат следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260034/28.10.2022 г., постановено по гр. д. № 498/2019 г. по описа на РС-Мездра като вместо това постановява:

ДОПЪЛВА решение № 260041/31.08.2022 г., постановено по гр. д. № 498/2019 г. по описа на РС-Мездра като:

ОСЪЖДА Общинска служба за земеделие и гори град Роман да заплати на М. Ц. Н., с ЕГН ********** от *** сумата от 16,66 лв. разноски за държавна такса и 100 лв. разноски за вещо лице пред първата инстанция на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ искането на М. Ц. Н., с ЕГН ********** от *** за допълване на решение № 260041/31.08.2022 г., постановено по гр. д. № 4

498/2019 г. по описа на РС-Мездра чрез присъждане на 800 лв. разноски за адвокат като неоснователно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл.

248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5