Решение № 132 от 31.03.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Плевен, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500018 по описа за 2023 година Производство по чл.258 ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1476 от 13.10.2022г., постановено по гр.д.№8030/2021г.по описа на същия съд на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на Н. Х. К. , ЕГН ********** от гр.Плевен, ********** , ЕГН **********, представляван от законния си представител В. В. Й. , ЕГН **********, двамата от гр.София, **********, е собственик на ¼ идеална част от недвижим имот с идентификатор **********.660.618 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, като последното изменение, засягащо поземления имот е от 23.03.2021г., с адрес на имота: гр.Плевен, **********, целият с площ от 532 кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 4634, кв.202, парцел IX, при съседи: **********.660.620, **********.660.840,

**********.660.619,

**********.661.614,

**********.660.617 и **********.660.621.С решението на ПРС на основание чл.108 от ЗС Н. Х. К. ,ЕГН ********** от гр.Плевен, ********** е осъден да 1 отстъпи и предаде на Д. В. Й., ЕГН **********, представляван от законния си представител В. В. Й. , ЕГН **********,двамата о т гр.София, ********** владението върху ¼ идеална част от гореописания недвижим имот с идентификатор **********.660.618 по кад. карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, като последното изменение, засягащо поземления имот е от 23.03.2021г., с адрес на имота: гр.Плевен, **********, целият с площ от 532 кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 4634, кв.202, парцел IX, при съседи: **********.660.620, **********.660.840,

**********.660.619,

**********.661.614,

**********.660.617 и **********.660.621.

Със същото решение на ПРС на основание чл.108 от ЗС е признато за установено по отношение на Н. Х. К. , ЕГН ********** от гр.Плевен, ********** , ЕГН **********, представляван от законния си представител В.

В. Й., ЕГН **********,двамата от гр.София, **********, е собственик на ¼ идеална част от недвижим имот с идентификатор **********.660.618.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, представляваща селскостопанска постройка, преустроена в жилищна сграда с площ 60 кв.м., находяща се в имот с идентификатор **********.660.618 и адрес на имота: гр.Плевен, **********, целият с площ от 532 кв.м. , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 4634, кв.202, парцел IX, при съседи: **********.660.620, **********.660.840, **********.660.619,

**********.661.614,

**********.660.617 и

**********.660.621.С решението на ПРС е отхвърлено като неоснователно искането с правно основание чл.108 от ЗС Н. Х. К. , ЕГН ********** от гр.Плевен, ********** да отстъпи и предаде на Д. В. Й. , ЕГН **********, представляван от законния си представител В. В. Й. ,ЕГН **********, двамата от гр.София, ********** владението върху ¼ идеална част от недвижим имот с идентификатор **********.660.618.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1871/06.06.2008г. на ИД на АГКК, представляващ селскостопанска постройка,преустроена в жилищна сграда с площ 60 кв.м., находяща се в 2 имот с идентификатор **********.660.618 и адрес на имота: гр.Плевен, **********.

Със същото решение на ПРС е оставено без уважение искането по чл.78 ал.1 ГПК на Д. В. Й. , ЕГН **********, представляван от законния си представител В. В. Й. , ЕГН **********,както и искането с правно основание чл.78, ал.3 ГПК на Н. Х. К. , ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Н. Х.

К.-ответник пред ПРС чрез неговия пълномощник адвокат М. А. от ПАК,вх.

№25645/01.11.202г.,с която същото се обжалва в частта,в която искът по чл.108 ЗС е уважен и въззивникът е осъден да предаде владението върху ¼ ид.част от недвижим имот с идентификатор **********.660.618. Изложени са доводи,че в горепосочената обжалвана част не е налице фактическият състав за уважаване на иска,т.е. наличие на следните кумулативни предпоставки:

1/ищецът е собственик на вещта ,предмет на иска; 2/ответникът владее тази вещ и 3/ това владение е без правно основание.Твърди се,че за ответника е налице правно основание да ползва имота като съсобственик ,с оглед влязлото в сила през 2010г. решение по гр.д.№ 3061/2007г.по описа на ПРС на основание чл.32, ал.2 ЗС , с което е разпределено правото на ползване върху съсобствения имот - дворното място и част от сградите в него,с което С.М.

Петков /бивш съсобственик/ е дадено единствено част от двора от 120кв.м.за ползване ,очертани от вещото лице като място и посочени в решението.С жалбата е посочено,че няма спор относно собствеността ,че както в отговора на исковата молба ,така и в писмената защита е заявено, че търсената от ищеца защита за нарушени права, ако въобще такова нарушение е налице,следва да е друга.Изложени са доводи за неправилност на решението в горепосочената част,в която искът по чл.108 ЗС е уважен,тъй като ответникът няма как да предаде владението върху ¼ идеална част от недвижим имот с идентификатор **********.660.618,тъй като ползването на незастроената част от двора е разпределено по силата на горепосоченото решение и не е ясно коя част от дворното място следва да се предаде и коя част въззивникът владее без основание,че ако не се вземат предвид разпределените с решението 120кв.м. за ползване от Станимир П., на практика няма свободно място в двора, върху което да се предаде владението,съответно ако тези кв.м.бъдат включени същите вече са разпределени.По тези съображения въззивникът счита,че решението на

ПРС на практика е неизпълнимо.Изложени са доводи за неправилност на изводите на ПРС за уважаване на иска,който е приел ,че ответникът владее целия имот само на база показанията на един свидетел,като по този начин съдът е преразпределил ползването на дворното място,че е налице противоречие между фактите и двата диспозитива на решението.Твърди се,че липсва основание за иницииране на такова дело ,тъй като няма нарушено владение или държане 3 върху ид.части на ищеца от страна на ответника,че последният като съсобственик никога не е завладявал частта на ищеца,че с настоящото дело се цели заобикаляне на закона с цел предаване на ползването,определено за Н.

К. върху преустроената къща,който реално не го осъществява ,а не за изясняване на собственост и предаване на владение,че ако се твърди нарушено владение ищецът би следвало да се защити с иск по чл.75 ЗС или чл.109 ЗС.Въззивникът се позовава на ТР №3/05.01.2022г. по тълк.д.

№3/2020г.на ОСГК на ВКС,съгласно което интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното право.Твърди се,че в случая не е налице нито една от тези хипотези.Страните са съсобственици на процесната сграда и на въззивника Н. К. е разпределено ползването върху същата,съгласно влязлото в сила през 2010г. решение на ПРС по гр.д.№3061/2007г.ПРС правилно е приел,че към момента преустроената селскостопанска сграда от 60кв.м.се държи и ползва от С.М.

К.а без правно основание,поради което в тази част искът е отхвърлен.Посочено е,че ищецът е отдал под наем,както собствената си ¼ ид.от дворното място-имот с идентификатор **********.660.618,целият с площ от 532 кв.м.,както и ¼ ид.ч.от находящата се в имота селскостопанска постройка, преустроена в жилищна сграда с идентификатор**********.660.618.2 с площ от 60 кв.м., така и ¾ ид.части от сградата,собственост на ответника Н. К., който съгласно решението на ПРС по гр.д.№3061/2007г.следва да е ползвател на 125 кв.м.от двора,северния гараж и цялата постройка.Посочено е,че към момента,на основание влязлото в сила решение за разпределение на ползването, въззивникът Н. К. е образувал изп.дело №593/2021г. по описа на ЧСИ В.С. срещу ищеца и срещу наемателя С.М. К.а, че като обезпечение на предявения иск по чл.108 ЗС с определение на ПРС по ч.гр.д.№ 7491/2021г.е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на цитираното изп.дело.Това определение е обжалвано и с определение на ПОС №525/08.04.22г.допуснатото обезпечение е отменено,обезсилена е издадената обезпечителна заповед,като Окръжният съд в мотивите си е приел,че е недопустимо с предявяване на ревандикационен иск да се ревизира влязло в сила решение по разпределение на ползването.Изпълнението на реалните фактически действия по изп.дело ще доведе единствено до изпълнение на решението от 22.03.2010г.по гр.д.

№3061/2007г.,тъй като към момента имота се ползва изцяло от ищеца чрез отдаването му под наем.Изложени са доводи,че на практика с предявения иск по чл.108 ЗС ищецът иска преуреждане на вече извършено разпределение на ползване на осн.чл.32, ал.2 от ЗС по гр.д.№ 3061/2007год. на ПРС,че не е налице спор за материално право,тъй като няма спор нито за собственост, нито за нарушено владение от страна на ответника- съсобственик.Ищецът 4 може да иска предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца,но правата на ползване към момента са на ответника /съсобственик/ изцяло, а фактическото ползване на имота се осъществява от ищеца,който е заявил, че е наемодател , като няма данни на какво основание е отдал и полза целия имот,същевременно никой не му оспорва собствеността ,за да води иск по чл.108 от ЗС.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част,в която искът по чл.108 ЗС е уважен и постанови друго,с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 01.03.2022г.въззивникът Н. К. лично и чрез своя пълномощник адвокат М. А. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се направените разноски за внесена ДТ.Относно подадената жалба на другата страна е взето становище,че същата е неоснователна,като се поддържат изложените в писмения отговор съображения.

Въззиваемият по тази въззивна жалба Д. В. Й., малолетен ,представляван от своя баща и законен представител В. В. Й.,чрез своя пълномощник адвокат П. П. от САК не е депозирал отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.

Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба и от малолетното дете Д. В. Й.,представлявано от своя баща и законен представител В. В. Й.ищец пред ПРС,чрез неговия пълномощник адвокат П. П. от САК,вх.

№27007/15.11.2022г.,с която същото се обжалва в частта,в която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен за ¼ ид.ч.от имот с идентификатор **********.660.618.2,представляващ селскостопанска постройка,преустроена в жилищна сграда с площ от 60 кв.м.В обжалваната част са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение на ПРС.Оспорва се становището на съда,че не е доказано нарушение на владението на ищеца с действия от страна на ответника Н. К.,тъй като ищецът и неговите законни представители не са имали достъп до сградата.Твърди се,че съдът не е съобразил обстоятелството с оглед свидетелските показания на С.М. К.а-баба на ищеца и бивша съпруга на ответника,че именно,за да й попречи да обитава сградата, съсобственост на ищеца ,ответникът е предприел посочените от свидетелката действия и създаване на пречки за това.Оспорват се мотивите на съда да обвърже настоящия иск по чл.108 ЗС с успешно проведено производство по чл.32 ЗС.В тази насока се твърди,че ищецът надлежно е завел иск по чл.32 ЗС пред ПРС за ново разпределение на ползването ,образувано е гр.д. №6737/2021г.по описа на ПРС,на същия ІІ-ри състав ,разглеждащ и иска по чл.108 ЗС,като производството по гр.д.№6737/2021г.е спряно на 10.01.2022г.до приключване на настоящото дело.Един и същ състав е спрял делото за разпределение на ползването до приключване на настоящото дело за предаване на владението,а в мотивите на обжалваното решение е посочено,че първо трябва да се проведе делото за разпределение на ползването,което ограничава правото на защита 5 срещу ответника,поради преграждащите определение и мотиви на съда по двете свързани дела.Решението на ПРС се обжалва и в частта за разноските,като в тази част са изложени доводи за незаконосъобразност.В заключение въззивникът моли съда да постанови решение,с което да бъде отменено решението на ПРС в частта,в която искът по чл.108 ЗС е отхвърлен за