Присъда № 76 от 07.04.2022, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 76 от 07.04.2022 г., постановена по НОХД № 4696/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С.Д.К.., ЕГН **********, за това че на 13.02.2019 г. в гр. Стамболийски, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при РУ на МВР гр.

Стамболийски, по наказателно производство ДП № 341/ 2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Стамболийски, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл.

121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил, че не е ударил синът си, а че детето *** е паднал по стълбите, а именно: ...“в началото на месец май 2018 г. ... По едно време *** влезе при нас горе и след малко излезе някъде, обаче не е забелязал, че връзката на едната му обувка /сини маратонки с бели връзки/ е била развързана, и по стълбището което води за първия етаж се спъва на едно от стъпалата и пада. Аз по една време чух, че *** извика силно и скочих и отидох да видя какво стана. Като отидох на стълбището видях, че *** се превива от болка...“ - престъпление по чл.

290, ал. 1 от НК.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и вещи лица, и приобщаване на писмени доказателства.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Предлага самостоятелен прочит на доказателствата по делото, като поддържа, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подс. К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година. Не взема отношение относно приложението на института на условното осъждане или изтърпяване на наказанието ефективно.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. се противопоставя на доводите на представителя на Районна прокуратура Пловдив, като намира, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, включително относно механизма на нанасяне на телесната увреда на детето *** не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В тази връзка предлага самостоятелен прочит на формираната по делото доказателствена съвкупност, като моли подзащитният му да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Алтернативно поддържа тезата за това, че подзащитният му следва да бъде оправдан поради липсата на извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, като развива доводите си на плоскостта на хипотезата на чл. 292, ал. 1, т. 1 НК.

Подсъдимият не се признава за виновен. В хода на съдебното следствие се 1 възползва от правото си да дава обяснения. В личната си защита поддържа казаното от своя защитник, излага кратки допълнителни аргументи. В последната си дума сочи, че е невинен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият С.Д.К.. е роден на *** г. в град ***, живущ в град ***, обл.

***, *** с българско гражданство, средно образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. К. и свид. Е.В. били съпрузи, като сключили граждански брак на 10.11.2007 г. По време на брака им се родили две деца – на *** г. свид. *** с.

К., на *** г. С. с. К.. Семейството живеело в къща, находяща се в град ***, ул.

„***. Първият етаж от къщата бил обитаван от родителите на подс. К., а вторият от него, свид. Е.В. и двете им деца.

Отношенията между двамата съпрузи били нормални, безконфликтни до към края на 2016 година, когато свид. Е.В. започнала работа във фирма за точени кори за баници в град Пловдив. До този момент, подс. К. бил единствения работещ в семейството, като същият дори за известни периоди от време пътувал и работил извън страната, за да може да подсигури финансовата издръжка на семейството си. Основни грижи за децата, освен финансови такива, полагали самият той, както и неговите родители.

Последните имали ангажимента да се грижат за ежедневните битови потребности на двете деца, като ги водели на училище и детска градина, ходели на родителски срещи, когато подс. К. бил в невъзможност да отиде.

Децата били спокойни, добре гледани и възпитавани. Свид. Е.В. не работела през това време, като в периода, в който детето й - свид. *** К. бил ученик от първи до четвърти клас, същата посетила общо две – три родителски срещи.

След като започнала работа в Пловдив, свид. Е.В. през първата половин година работела дневни смени, като след това споделила с подс. К., че желае да работи нощни смени, тъй като заплащането било по – добро. Подс. К. се съгласил. Това бил и периода в който между съпрузите постепенно започнало да настъпва отчуждение, отношенията им охладнели, започнали чести скандали между тях, като се стигнало до фактическата им раздяла в края на месец юни 2018 г., когато свид. Е.В. напуснала семейното жилище без децата си и се преместила да живее на квартира в град Пловдив.

На 07.05.2018 г., свид. Е.В. била в дома си в град ***, заедно със съпруга си подс. К. и със сина си - свид. *** К., който към този момент бил на почти 11 – 2 годишна възраст. Свид. *** К. притеснен, споделил на родителите си, че е счупил дисплея на телефона, който ползвал. Подс. К. пожелал да види телефона, като при вида на счупената вещ се ядосал, тъй като само седмица преди това я бил закупил чисто нова. Афектиран от видяното, и повлиян от напрежението в отношенията между него и съпругата му, подс. К. посегнал и нанесъл удар с ръката си в областта на дясното око на сина си свид. *** К., като му причинил контузия на очната ябълка и околоочната област, контузия на дясната очна ябълка, кръвонасядане на двата клепача на дясното око, травматично кръвонасядане и повърхностно охлузване на лигавицата на дясната очна ябълка, кръвоизлив в предната очна камера на дясното око, кръвонасядане по долния клепач на лявото око.

Свид. *** К. се разплакал. Осъзнавайки какво е причинил, подс. К. силно се притеснил, тъй като видял, че окото се подува и започва да събира кръв.

Свид. Е.В. предложила да се обадят на Бърза помощ, но подс. К. заявил, че сам ще ги закара до болницата, както и сторил.

При извършения на детето преглед в УМБАЛ „Св. Георги“ в град *** били констатирани уврежданията в областта на дясното око, като детето било прието по спешност. В изготвения от д – р Я. лист за преглед на пациент № 037976, подписан от свид. Е.В. , в частта „анамнеза“ било отбелязано, че детето преди два часа е паднало по стълбите и се е ударило в областта на дясното око.

Видно от отбелязването в История на заболяването № 28825, свид. *** К. бил приет в болничното заведение на 07.05.2018 г., съответно изписан на 11.05.2018 г. В частта „анамнеза – настоящи оплаквания“, свид. Е.В. и сина й – свид. *** К. посочили като причина за уврежданията падане по стълбите.

При изписването на детето от УМБАЛ „Св. Георги“, отново в частта анамнеза, свид. Е.В. съобщила, че детето е ударено с юмрук от бащата в областта на дясното око, като съобщила за внезапна загуба на зрение. Била издадена Епикриза от Клиника по очни болести към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив в която била вписана окончателна диагноза Контузия на очната ябълка и околоочната област. В посочената Епикриза, отново в графа анамнеза било отбелязано, че анамнезата е снета по данни на майката, като детето било ударено на 07.05.2018 г., около 20,30 часа с юмрук по дясното око.

През целия период на болничния престой на свид. *** К. с него била свид.

Е.В., като подс. К. ги посещавал ежедневно. Ден след инцидента, подс. К., разстроен посетил училището на сина си и съобщил на учителката му – свид.

П., че детето е паднало и си е наранило окото, постъпило е в болница, поради което и ще отсъства няколко дни. След изписването на свид. *** К. от болничното заведение, същият се върнал на училище.

3

За случилото се със сина й, свид. Е.В. съобщила на майка си – свид. Р.В. по телефона, ден преди да бъдат изписани от болницата.

След като напуснала семейното жилище в края на месец юни 2018 г., свид.

Е.В. /към онзи момент с фамилно име К.а/ депозирала молба от 04.07.2018 г. в Районен съд Пловдив с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, като било образувано гр.дело № 11090/ 2018 г. по описа на Районен съд Пловдив. По посоченото дело било постановено Решение № 3425 от 15.10.2018 г., с което била издадена Заповед на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу подс. К., като на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН му били наложени следните мерки за защита - да се въздържа от всякакъв акт на физическо и/ или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие спрямо свид. Е.В., както и забрана да приближава жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих. Решението влязло в сила на дата 13.11.2018 г.

Малко след образуването на горепосоченото дело, на 23.07.2018 г. до Началника на РУ Стамболийски към ОД на МВР – Пловдив било входирано под № 4262/ 23.07.2018 г. заявление, в което било посочено, че е с автор свид.

*** К., в което се акцентирало, че майка му го притеснява като звъни от скрити номера и мълчи по телефона, както и че се страхува някой ден като минава през тяхната улица да не вземе някой от тях - него или брат му. В същото се съдържало и изявление, че не иска да живее при майка си, а иска да остане при брат си в дома на „тати“. В заявлението била обективирана и молба да се вземат мерки относно поведението на майка му и тя да не го притеснява, докато трае развода.

Заявлението било прието и била извършена проверка. Образуваната преписка под № 7919/2018 г., в която се включвали и обяснения от свид. Е.В. от 27.07.2018 г. с твърдение, че подс. К. малтретира големият й син, и представената от нея Епикриза от Клиника по очни болести към УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, била изпратена в Районна прокуратура Пловдив за произнасяне.

Въз основа на постановление от 21.09.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура ***, били отделени материали от цитираната по – горе преписка, с цел извършване на проверка за престъпление по чл. 187 НК. Така отделените материали били заведени под нов номер по описа на Районна прокуратура ***, а именно № 8844/2018 г. В хода на проведената проверка от подс. К. на 12.10.2018 г. били снети обяснения в които същият отричал твърденията на съпругата си за това да е ударил детето си с юмрук по дясното око с което да му е нанесъл травматични увреждания, като изложил своя версия за случилото се.

С постановление от 17.12.2018г., представител на Районна прокуратура Пловдив образувал Досъдебно производство № 341/2018 г. по описа на РУ 4

Стамболийски за това на 07.05.2018 г. в гр. Стамболийски да е изтезавал малолетно лице, намиращо се под неговите грижи – престъпление по чл. 187 НК. Разследването било възложено на разследващ полицай при РУ „Стамболийски“ – свид. К.Г..

В хода на проведеното разследване по цитираното по – горе производство като свидетели били разпитани свид. Е.В., свид. Н.П., свид. Р.В., както и подс.

К.. Отделно от това били събрани писмени доказателства, медицински документи, а така също била назначена и съответно изготвена СМЕ по писмени данни № 9К/ 2019 г. от вещото лице доц. д – р С.С.. Експертът дал заключение, че от представената по ДП № 341/2018 г. документация се установява на детето *** К. да е било причинено контузия на очната ябълка и оклоочната област, кръвонасядане на кожата на двата клепача, кръвонасядане и повърхностно охлузване на лигавицата на очната ябълка на двете очи, кръвен сгъстак в стъкловидното тяло на предната очна камера иа двете очи.

Вещото лице посочило, че описаните травматични увреждания са причинени по най – общ механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са получени при удар с юмрук в лицевата област. В тази връзка вещото лице посочило, че хипотезата за падане по стълби може да се приеме за хипотетична и малко вероятна, защото при такова падане би следвало да има други и по – тежки травматични увреждания не само по лицето, но и по цялото тяло. Вещото лице посочило, че установените травматични увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.