Решение № 1511 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110138523 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл.

155 ЗЕ на „Топлофикация София” ЕАД, които съгласно подадената допълнителна уточнителна молба са предявени срещу М. И. С. - в лично качество, както и в качеството на наследник на Р. И. С., за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот - апартамент № 77, находящ с е гр.София, ж.к. ******* аб. № 168043, както следва: 487.78 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /11.07.2023г./ до плащането, сумата 115.30 лв. лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 14.06.2023г., сумата от 34.01 лв. – такса за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /11.07.2023г./ до плащането, както и сумата от 8,95 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020г. до 14.06.2023г.

От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които – че не е клиент на ищеца, както и възражение за погасяване на задълженията по давност.

От страна на третото лице-помагач „Т*************З” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се представят отчетни документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството „клиент“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия за процесния период като индивидуален собственик, считано от периода след смъртта на неговия брат и наследодател Р. И. С., а за период преди това – като съсобственик на имота заедно с Р. И. С., което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно с исковата молба документ на Списък на етажните собственици, който съдържа положен подпис на бащата на двамата – Илия С. Коргалийски като собственик на апартамента, за който се твърди топлоснабдяване, както и поради неоспорената справка за наследници, видно от която ответникът М. И. С. и Р. И. С. са единствени наследници по закон на И К*************

От страна на ответника не са оспорени представените от „Т*************З” ЕООД документи, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, топлоподаването за отопление за имота е надлежно прекратено и не се ползва подгряване на топла вода. Дяловото разпределение за имота включва такса сградна инсталация и топлинна енергия за отопление само за щранг-лира в банята.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.. Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и 2 вертикални разпределителни линии).

Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи.

От страна на ответника не се твърди да е заявил рекламация срещу отчета на показанията на щранг-лирата и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, поради което съдът намира заключението за обосновано и кредитира направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията за главница за топлинна енергия за отчетния период възлиза на сумата 487.78 лв., колкото и се претендира.

Основателно е възражението за погасяване по давност – за задълженията от 01.05.2019г. до 30.04.2020 г. /чиято е изискуемост е възникнала три години преди датата на подаване на исковата молба 11.07.2023г./, като се има предвид, че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на експертното заключение съдът намира, че погасени по давност са прогнозно начислените задължения за топлинна енергия от 01.05.2019г. до 30.04.2020 г. в размер на 274,50 лв.

След намаляване на стойността на действителното потребление със стойността на погасените по давност задължения, следва, че задълженията за топлинна енергия, за които искът е основателен, са в размер на 213,28 лв. (487.78 лв. – 274,50)

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и с приетото по-горе, че ответниците отговарят само за задължения за втория отчетен период, съдът въз основа на изготвеното 3 експертно заключение, намира, че за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., дължимата такса за услугата дялово разпределение е в размер на 34.01 лв.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 229,67 лв. (от общо сторени в размер на 600 лв.).

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на ответника е основателна за 246,89 лв. (от 400 лв. адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН ********** - в лично качество, както и в 4 качеството на наследник на Р. И. С., да заплати на „ТОТ************* Е И К********, във връзка с топлоснабдяване на имот - апартамент № 77, находящ с е гр.София, ж.к. ******* аб. № 168043, сумите, както следва: 213,28 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /11.07.2023г./ до окончателното изплащане; сумата от 34.01 лв. – такса за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /11.07.2023г./ до плащането, както и сумата 229,67 лв. – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове: за стойност на топлинна енергия – за разликата над 213,28 лв. до 487.78 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2020 г.; за сумата 115.30 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 14.06.2023г., както и за сумата 8,95 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020г. до 14.06.2023г.

ОСЪЖДА „ТОТ************* Е И К******** да заплати на М. И. С. с ЕГН ********** сумата 246,89 лв. – съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на „Т*************З” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5