Решение № 102 от 02.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Горна Оряховица, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200006 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ц. С. Д. е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 22-0268-001127/14.12.2022 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 103 от същия закон. Посочва, че е нарушена процедурата за установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление не отговаряло на действителното фактическо положение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят Д. дава обяснения.

Твърди, че след като чул сирената на движещия се след него полицейски автомобил, опитал да спре камиона, който управлявал. Спирачките обаче отказали и камионът продължил движението си надолу по наклона. В един 1 момент навлязъл в отбивка с цел да намали скоростта на товарния автомобил и да спре. След спирането излязъл от камиона, но не видял патрулния автомобил. За да не си помислят полицаите, че е избягал, веднага отишъл пеш в сградата на полицейското управление в града. Там обяснил на дежурния какво се е случило и защо не е успял да спре.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р. И. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.

Поддържа, че жалбоподателят е спрял веднага щом техническото състояние на камиона му позволило това. Незабавно след спирането се явил в полицейския участък в гр. С., за да не бъде упрекван, че се е отклонил от извършване на проверка. Моли съда да приеме, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е наказан, и да отмени обжалваното наказателно постановление.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.11.2022 г. предобед в гр. С. жалбоподателят Ц. С. Д. предприел управление на товарен автомобил Г.. В 10:00 часа на посочената дата при движение по ул. „Бачо Киро“ в града управляваният от жалбоподателя камион минал покрай спрян вдясно от пътя патрулен полицейски автомобил, с който задълженията си като органи за контрол на движението изпълнявали свидетелите П. П. П. и С. Т. К. – служители в Участък С. при РУ – Горна Оряховица. П. разпознал водача, тъй като го бил виждал по-рано и знаел, че е от гр. С.. Тъй като на камиона нямало поставени табели с регистрационен номер, полицейските служители решили да го последват и да го спрат за проверка. Потеглили с патрулния автомобил след него. В този участък пътят бил с голям наклон и при спускането си надолу камионът развил голяма скорост, като не спрял на знака Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с 2 предимство!“, поставен на кръстовището с ул. „Сава Цонев“. Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал от движещия се патрулен автомобил. Товарният автомобил продължил движението си, като в един момент излязъл от улицата и навлязъл на път без настилка. По този черен път имало големи дупки, поради което патрулният автомобил не навлязъл в него.

Жалбоподателят спрял товарния автомобил на черния път. Слязъл от кабината. Изчакал известно време патрулния автомобил. Последният не се появил. Тогава Д. отишъл пеша до сградата на полицейското управление в гр.

С.. Там обяснил на дежурния служител, че е чул сигнала от движещия се след него патрулен полицейски автомобил, но не успял да спре, тъй като спирачките на камиона, който управлявал, отказали. Заявил, че не е искал да се отклони от проверка и поради това се явява доброволно в полицейското управление.

Дежурният в полицейското управление в гр. С. уведомил полицейските служители от автопатрула П. и К. за явяването на жалбоподателя. Те се върнали в сградата на управлението. Пред тях Д. потвърдил, че по-рано през деня е управлявал товарния автомобил.

Свидетелят П. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 775553/21.11.2022 г. за това, че при подаден звуков и светлинен сигнал водачът не се съобразил и продължил движението си, с което нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Д. подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта. Освен този акт срещу жалбоподателя бил съставен и акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява нерегистриран автомобил.

На 14.12.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля П. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 22-0268-001127/14.12.2022 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 103 от същия закон.

3

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 22.12.2022 г. На следващия ден, 23.12.2022 г., подписаната от Д. жалба против постановлението била заведена в деловодството на РУ – Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя Ц.

С. Д., показанията на свидетелите П. П. П. и С. Т. К. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, и поспециално за това, че не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

Анализът на събраните в хода на съдебното следствие доказателства не дава основание да се приеме, че полицейските служители, предприели преследване на управлявания от жалбоподателя камион, са отдали на водача Д. надлежно нареждане за спиране за извършване на проверка.

Способите за отдаване на нареждане на спиране от контролните органи са уредени в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, както следва: 1) своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-палка, 2) сигнал, подаден чрез описваща полукръг червена светлина (през нощта) и 3) подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай. Изречение последно от чл. 170, ал. 3 от ЗДвП допуска сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

С оглед установените факти по делото не може да се приеме, че на жалбоподателя е подаден сигнал за спиране по първите три уредени в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП способи.

4

Същественият в случая въпрос е доколко подаването на светлинен и звуков сигнал от осъществяващия преследване патрулен полицейски автомобил съставлява сигнал за спиране по смисъла на закона.

С оглед действащата към момента на извършване на деянието и към настоящия момент правна уредба следва да се приеме, че подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение, без да поражда правните последици на отдадено нареждане за спиране. Това е така, защото ЗДвП свързва с подаването на светлинния и звуков сигнал точно определени последици – обозначаване на специалния режим на движение на автомобила (чл. 34, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези последици са различни от последиците, възникващи при подаден сигнал за спиране (чл. 103 от ЗДвП). Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП.

В подкрепа на горния извод е и изричната разпоредба на чл. 207, изр. последно от ППЗДвП, според която сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри!”. По довод за противното от тази разпоредба подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране.

Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен или звуков сигнал от движещия се патрулен полицейски автомобил не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. При това положение съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение, което той не е извършил. Това налага наказателното 5 постановление да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

В процесния случай е и налице и второ основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Обясненията на жалбоподателя, че е чул подадения му звуков и светлинен сигнал, но не спрял, тъй като спирачките на камиона отказали, както и че незабавно след спирането отишъл в сградата на полицейското управление, тъй като не искал да осуети полицейската проверка, се потвърждават от останалите писмени и гласни доказателства, поради което съдът ги кредитира независимо от пряката заинтересованост на Д. от изхода на делото. Така например твърденията на жалбоподателя, че не спрял, тъй като спирачките отказали, кореспондират с показанията на полицейските служители, че докато преследвали камиона, той се движел по стръмен наклон надолу, развил висока скорост и не намалил скоростта и не спрял на знака Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, поставен на кръстовището, през което преминал. От друга страна, твърденията на Д., че не е искал да се отклони от проверка и че незабавно след спирането на камиона отишъл пеш в полицейското управление, се подкрепят от приетите като писмено доказателство негови обяснения (л. 59), дадени пред полицейския инспектор Й. в Участък – С. малко след посочения в акта час на деянието. Обстоятелството, че жалбоподателят се е явил в сградата на полицейското управление по своя инициатива, се потвърждава и от показанията на полицейските служители П. и К., които посочват, че им било съобщено от колегите им от полицейското управление за явяването на Д.. От друга страна, от цитираните показания и от останалите доказателства не се установява полицейските служители от автопатрула или други полицейски служители да са предприемали действия по установяване на водача на процесния камион преди явяването на жалбоподателя в полицейското управление. Съдът отчита и обстоятелство, че както в дадените писмени обяснения, така и пред актосъставителя П. Д. е признал, че е управлявал камиона, докато последният е бил преследван от патрулния полицейски автомобил.