Решение № 73 от 27.07.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Л., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря З.П.Д.П. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20264320200146 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на д – р С. К. Ф. - Д., ЕГН **********, с адрес: [заличен адрес по GDPR], с адрес по месторабота: [заличен адрес по GDPR], чрез адв. М. Д. Д. от САК, срещу Наказателно постановление № НП-******г., издадено от ИАМН" (ИАМН), с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, на основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 (сто петдесет и три евро и 39 цента) евро.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа се, че жалбоподателката не е адресат на задължението по чл. 23, ал. 1 от Наредба № 49/2010 г., доколкото същото е вменено на лечебното заведение, а не на отделния лекар. Алтернативно се твърди, че дори да се приеме обратното, д – р С. К. Ф. - Д. не е надлежният субект на административнонаказателната отговорност, тъй като не притежава организационните и управленски правомощия за организиране превеждането на пациент в друго лечебно заведение, които принадлежат на началника на отделението.

Излагат се съображения, че към сочената в наказателното постановление дата не са били налице медицински данни, обуславящи необходимост от спешно превеждане на пациента в лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност, поради което липсва осъществен състав на вмененото нарушение.

Наред с това се навеждат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, изразяващи се в съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателката без тя да е била надлежно уведомена, липса на посочване на мястото на извършване на нарушението, неяснота и противоречие относно датата на извършването му, както и неизясняване на релевантната фактическа обстановка и необсъждане на приложимите разпоредби на медицинския стандарт „Хирургия“ относно 1 възможността лечебното заведение да осигури необходимия обем медицинска помощ.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява адв. М. Д. от САК и адв. И. А. от АК – К., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последните, в дадения ход по същество, пледират за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Л. П., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По повод на подадена жалба с вх. № ****** г. от П. Ф. Ф. за детето П.К.Н. от гр.

Л., срещу „МБАЛ – Л.“ ЕООД и на основание Заповед № РД ****** г. на ИДИАМН" (ИАМН) в периода от ****** г. до ****** г., включително била извършена проверка от служители на ИАМН (ИАМН) на "МБАЛ – Л.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [заличен адрес по GDPR] представлявано от д – р Г.С. в качеството й на управител.

Проверката била извършена по документи, без посещение на място, като за изясняване на обстоятелствата по постъпилата в ИАМН жалба, била изискана медицинска и друга относима към случая документация, ведно със становища на лекарите, участвали в диагностично-лечебния процес на детето П.К.Н., пациент на "МБАЛ – Л.“ ЕООД, а също така и документация и от УМБАЛСМ „Н. И. П.“.

От събраната медицинска документация се установява, че на ****** г. пациентът постъпил в хирургично отделение на „МБАЛ – Л.“ ЕООД с оплаквания от коремна болка, повръщане и разстройство. След проведени клинични, лабораторни и образни изследвания и консултация с педиатър, на ****** г. била извършена оперативна интервенция от д-р Д. с участието на жалбоподателката д-р Д., при която бил установен гангренозен ретроцекален апендицит с данни за перитонит.

Следоперативният период протекъл с временни подобрения и последващо усложнение. На ****** г. поради супурация на оперативната рана жалбоподателката извършила ревизия и обработка на раната, като към този момент лекуващият хирург и началник на отделението д-р Д. се намирал в отпуск.

На ****** г. пациентът бил изписан от МБАЛ –Л. по желание на родителите, като още същия ден бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, където след извършени допълнителни изследвания били установени интраабдоминални гнойни колекции. На следващия ден било извършено оперативно лечение, последвано от повторна операция, при която се наложила резекция на около 50 см тънко черво.

Въз основа на извършената проверка контролните органи приели, че още в хода на следоперативното лечение е била налице необходимост пациентът своевременно да бъде преведен в лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност, каквото не е било сторено, поради което приели, че е осъществено нарушение на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. За нарушител била определена жалбоподателката в качеството на лекуващ лекар през процесния период, поради което срещу нея бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителят М. С. Н. и свидетелят по акта Д. С. С., които потвърдиха констатациите от извършената документална проверка. Същевременно от показанията им се установява, че проверката е осъществена единствено въз основа на медицинската документация, без посещение на лечебното заведение и без проверка на наличната медицинска апаратура, организацията на работа и 2 вътрешните правила на болницата. Свидетелите сочат, че изводът за необходимост от превеждане на пациента е формиран въз основа на клиничното му състояние, лабораторните показатели и последващото лечение в УМБАЛСМ „Н. И. П.“.

Предвид констатациите от проверката, свидетелят д – р М. С. Н. – на длъжност "ДИ" в дирекция „КМДПП“ при ИАМН, съставила АУАН № ****** г., в който описала фактическите си констатации и квалифицирала извършеното от жалбоподателката като нарушение на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. В АУАН актосъставителят приел, че нарушението е извършено на ******г., като дата на която е трябвало детето да бъде преведено в друго лечебно заведение.

АУАН бил връчен на жалбоподателката на ****** г. лично и срещу подпис, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от последната постъпили писмени възражения срещу констатациите в акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на ****** г. ИАМН" (ИАМН) издал обжалваното наказателно постановление № НП-****** г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 23, ал. 1 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, а на жалбоподателката била наложена имуществена санкция е размер на 153,39 (сто петдесет и три евро и 39 цента) евро .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител д – р М. С. Н. и свидетелят по акта Д. С. С..

Съдът кредитира показанията на свидетелката д-р М. С. Н. в частта, в която същите установяват извършването на проверката от служители на ИА „МН“, начина на осъществяването

, както и предприетите в хода на административнонаказателното производство действия. В тази им част показанията са логични, последователни и съответстват на приложените по делото писмени доказателства. В останалата им част, с която свидетелката обосновава извода, че е било налице задължение за своевременно превеждане на пациента в лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност и че именно жалбоподателката е следвало да предприеме тези действия, съдът не ги възприема като достатъчни да обосноват по несъмнен начин административното обвинение. От показанията на свидетелката се установява, че проверката е извършена единствено по документи, без посещение на лечебното заведение и без проверка на наличната медицинска апаратура, организацията на работа и вътрешните правила на лечебното заведение. Самата свидетелка заявява, че не е установявала фактическите възможности на болницата да осигури необходимия обем медицинска помощ, както и че не може да посочи причините, поради които не са налице доказателства за надлежното връчване на поканата за съставяне на АУАН. При това положение изводите относно наличието на нарушение представляват по същество експертна оценка и правен извод, които не могат сами по себе си да заместят доказването на всички елементи от състава на административното нарушение.

Следва да се отбележи още, че свидетелката не е очевидец на процесните факти, а възпроизвежда констатации, формирани въз основа на извършената документална проверка.

Поради това показанията не установяват пряко релевантните факти относно необходимостта от превеждане на пациента към конкретен момент, нито че именно жалбоподателката е разполагала с правомощията и задължението да организира такова превеждане.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. С. С. в частта, в която същите установяват извършената от ИА „МН“ документална проверка, съдържанието на 3 прегледаната медицинска документация, както и предприетите административнонаказателни действия след приключването . В тази им част показанията са последователни, непротиворечиви и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

В останалата им част съдът не ги възприема като достатъчни за установяване по несъмнен начин на вмененото административно нарушение. Свидетелят не е очевидец на процесните събития, а възпроизвежда констатации, направени въз основа на медицинската документация, като наред с това излага собствени професионални оценки относно необходимостта пациентът да бъде преведен в лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност, както и относно качеството на проведеното лечение. Същевременно от показанията му се установява, че проверката е извършена единствено по документи, без проверка на място на материалната обезпеченост, техническите възможности и организацията на работа в лечебното заведение, поради което направените от него изводи относно невъзможността лечебното заведение да осигури необходимия обем медицинска помощ остават необосновани.

Не се споделят и изводите на свидетеля относно качеството на жалбоподателката като субект на нарушението. В тази част показанията представляват правни квалификации и оценки на събраните доказателства, които са от изключителната компетентност на съда.

Освен това самият свидетел не дава еднозначни показания относно качеството на жалбоподателката като лекуващ лекар, като сочи, че първоначално такъв е бил д-р Д., а впоследствие приема, че жалбоподателката е изпълнявала тези функции въз основа на графика за дежурствата и извършените от нея медицински дейности. Тези обстоятелства сами по себе си не установяват по несъмнен начин наличието на организационните правомощия, необходими за реализиране на процедурата по чл. 23, ал. 1 от Наредба № 49/2010 г.