Решение № 531 от 20.03.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 65/2023
- Вид
- Решение № 531
- Подписан
- 20.03.2023
- Състав
- МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА, МАРИЯ ИВАНОВА НИКОЛОВА, СВЕТОМИР ВИТКОВ БАБАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.3 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.3 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.47 ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.6 ал.1 т.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 531 гр. Пловдив, 20.03.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
НИКОЛОВА
СВЕТОМИР
БАБАКОВ при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от председателя КАНД № 65 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М. Бахчет А., ЕГН **********,***, чрез адв. П., против Решение № 2244 от 29.11.2022 г., постановено по АНД № 1816 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XX н.с., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 4683274, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на А., на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира отмяна на решението на районния съд поради неправилност и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че оспореният съдебен акт не съдържа мотиви, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е дал отговор на жалбоподателя за неустановеност на оспореното място на нарушението. Според жалбоподателя не е доказано лекият автомобил да е заснет, след като е навлязъл, след пътен знак В26, находящ се на км 49+860, т. е. не попада в обхвата на път II-64, от км.49+860 до км 49+736, в който участък е въведена забраната за движение със скорост по-голяма от 60 км/ч. В този смисъл се твърди, че нарушението не е доказано. Иска се отмяна на съдебното решение, респ. отмяна на оспореният електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба-становище с вх. № 3593/15.02.2023 г., с която се излагат доводи по незаконосъобразността на оспорения акт и се претендират разноски по делото на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В нарочен отговор оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба на М.А. срещу ЕФ серия К № 4683274, издаден от ОД на МВР – Пловдив. С оспорения ЕФ, А. е санкционирана за това, че на 06.04.2021 г. в 11:29 ч. в Републикански път II-64, км. 49 + 800, в посока с. Труд, при ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, МПС „Мерцедес С 400“, с рег. ***, се е движило със скорост 87 км/ч, при разрешена стойност на скоростта – 60 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON-М 2MD 1196“.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че по безспорен начин е установено, че процесният автомобил се е движил в зоната на действие на забранителния знак със скорост, далеч надвишаваща разрешената. Това обстоятелство се установява по категоричен начин, чрез приложените по делото доказателства – копие на протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, копие на писмо № АУ-000029-33913/09.0.2018 г. на БИМ, заверено копие на протокол за използване на АТСС от 06.04.2021 г. с рег. № 1030р-10164/07.04.2021 г., справка за собственост на МПС, както и снимков материал от клип, представляващ веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел също, че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в електронния фиш. Нарушението безспорно е установено от приложения по делото снимков материал от техническо средство, като се касае за превишение на скоростта с 27 км/ч спрямо ограничението от 60 км/ч. Същевременно, обстоятелството, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В 26 се установява от данните в писма на Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ – Пловдив: изх. № 11-00-423/20.04.2022 г., ведно с пътна схема на наличното знаково пространство; изх. № 11-00-484/19.05.2022 г.; изх. № 11-00-799/1210.2022 г.; изх. № 11-00-655/12.08.2021 г. и изх. № 11-00835/26.10.2022 г. От тези доказателства се установява, че на процесния участък републикански път II-64, км. 49 + 860, ляво платно има поставен действащи пътни знаци В26 - 60км/ч, непосредтвно преди участъка от пътя1, за който се отнася забраната и действието му се изчерпва при км 49+736, където има кръстовище при изхода на „Рефан“, както и на км. 50+650, ляво платно, има поставен пътен знак В26 и табела под знака Т2 1000 м.
Районният съд е посочил, че правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно М.Б.А., собственик на МПС „Мерцедес С 400“ с рег. ***, който не се е възползвала от процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Обжалваният фиш отговаря на изискванията, предвидени в чл.189 ал4 от ЗДвП по отношение на форма и съдържание. Нарушението е установено с одобрен тип с АТСС, преминало през съответната метрологична проверка и за използването на което, е съставен надлежен протокол, съдържащ данни за дата, място на контрол, брой свалени изображения, начало и край на работа с АТСС, имена на служителя поставил началото на работа с АТСС, имена на служителя, който е проверил въведените в съставения протокол данни. По отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен съобразно размерът посочен в чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като размерът на глобата е императивно определен, което изключва всякаква възможност за преценка от наказващия орган.
Решението е правилно.
В същото са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От всички приложени по делото документи на ОПУ – Пловдив относно разположението на пътен знак В26, от снимковия материал и от протокол рег. № 1030р-10164/07.04.2021 г. се установява, че АТСС е поставено на републикански път II-64, км.49+800 в посока с.Труд, от юг на север при ограничение на скоростта 60 км/ч и наличен пътен знак В26, което обстоятелство е подробно обсъдено от въззивната инстанция.
На първо място, от писмата на директора на ОПУ
– Пловдив, изпратени до РС – Пловдив, се установява, че пътен знак В26 (60) е поставен във връзка с крайпътен обект “Фабрика за парфюми и козметика“ (РЕФАН), като за обекта е проведена процедура по Наредба за специално ползване на пътищата, като организацията на движение в района на пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР, и при изпълнение на предписания на съвместна комисия между представители на ОПУ – Пловдив и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, оформени в КП от 12.11.2019 г., като в настоящия случай знак В256 е част от организацията на движение към обект и дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗП, за който е приложим специалния ред по чл.18 от ЗП и Наредбата да специално ползване на пътищата. В подкрепа на горното е и представената към писмо изх. № 11-00-423/20.04.2022 г. на ОПУ – Пловдив схема на наличното знаково стопанство, касаеща процесния участък, както и снимка от 06.02.2021 г.
На второ място, цитираният знак В26 (по арг. от чл.47 ал.3 от ППЗДвП) е от категорията на знаците, въвеждащи забрана - за движение със скорост, по-висока от означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от компетентните органи (чл.6 ал.1 т.2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населените места и проекти за организиране на движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА "Пътища", директора на съответното пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да приключат с издаване на окончателен административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, а и не се твърди, че такъв е оспорен от ищеца.
Предвид факта, че знакът безспорно е поставен по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив, като проектът е изрично съгласуван с ОПУ – Пловдив; предвид факта, че в Протокол рег. № 1030р-10164/07.04.2021 г. е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и общо ограничение на скоростта - 60 км./ч., и факта, че, именно на това място е поставено АТТС, то безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен акт, одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ – Пловдив.
На следващо място, от представените по делото доказателства, се установява, че процесният участък от пътя е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3 ал.2 от
Закона за пътищата (републикански път II-64 Карлово – Пловдив) и съгласно чл.19 ал.1 т.1 от същия закон, се управлява от Агенция "Пътна инфраструктура", като в ал.2 е посочено, че управлението включва: оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя и др. Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредба. Поддържането на пътя, съгласно чл.47 ал.1 от ППЗП, включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Освен разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП съществуват и множество други нормативно регламентирани дейности за собствениците, които те следва да изпълнява: съгласно чл.6 ал.1 от ППЗДвП, юридическите и физическите лица, които стопанисват пътя, са длъжни: да поставят или да променят принадлежностите на пътя само по проект, утвърден от компетентните органи; да поддържат организацията на движението така, както е определена и съгласувана от компетентните органи; да вземат своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и за осигуряване на условия за безопасно движение.
Разпечатката съдържа 38 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee5a456a-ba2f-44b4-878d-4489308edc54