Определение № 2426 от 30.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2426 гр. София, 30.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002900749 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, против решение № 702/02.12.2024 г. по т.д. № 576/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 15 състав, с което след отмяна на решение № 747/27.05.2024 г. по т.д. № 1730/2023 г. на Софийски градски съд, е осъден касаторът да заплати на ищеца ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 499, ал. 4 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 40 000 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д. Н. П., законната лихва върху главницата в размер на 16640,72 лева от датата на плащането - 07.10.2019 г., до датата на предявяване на иска - 21.09.2023 г., сумата от 200 000 лева - изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д. Г. П. в размер на 120 000 лева, на Марийка Тодорова Караиванова и Д. Г. П. по 40 000 лева, законната лихва върху главницата от датата на плащането 01.10.2019 г., до 21.09.2023 г. в размер на 83 536,96 лева, във връзка със застрахователно събитие – смъртта на Н. Т. П. в резултат на ПТП от 26.11.2016 г., причинено от Б. А. А. при управление на лек автомобил “Форд Мондео” с временен рег. № 005B860 в нарушение на ЗДвП.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Релевира се, че в резултат на настъпилото на 26.11.2016 г. произшествие са предявени множество претенции от увредени лица, както и от наследници на починалите лица, като в разглеждания случай с влязло в сила решение от 06.08.2019 г. по в.гр.д. № 1

5773/2018 г. на Апелативен съд – София, недопуснато до касационно обжалване с определение от 17.11.2020 г. по т.д. № 2882/2019 г. на ВКС, II т.о., З К “ЛЕВ ИНС” АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Д. П. и Т. П. (починал, с наследници Донка

П., Марийка Караиванова и Д. П.) застрахователни обезщетения за причинените им неимуществени вреди. Изтъква се, че по настоящото дело застрахователят не претендира новонастъпили факти и обстоятелства, които да опровергават установената по съдебен ред фактическа обстановка, а иска възстановяване на платените суми, позовавайки се на решение № 50013/24.03.2023 г. по т.д. № 855/2022 г. на ВКС, в мотивите на което съдът приема най-общо, че застрахователното покритие за въпросното събитие не е налице и задължението да обезщети пострадалите лица носи Гаранционният фонд. Сочи се, че други състави на касационната инстанция не са допуснали делата до разглеждане. Изразява се несъгласие с тълкуването и прилагането от въззивния съд на разпоредбата на чл. 499, ал. 4 КЗ, тъй като същата касаела предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя на виновния водач или пред Гаранционния фонд, възникнал спор между фонда и застрахователя относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, доброволно плащане от застрахователя на обезщетението, изясняване на фактите след извършеното плащане, за да се определи отговорността за същото. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като въпреки предявените на 26.05.2017 г. от увредените лица претенции пред застрахователя, последният е отказал изплащане на застрахователни обезщетения; в хода на уреждане на претенцията застрахователят не е повдигнал спор пред ГФ относно задължението за обезвреда; едва след осъждането му (от съда, който е приел наличие на застрахователно покритие по полицата) и проведено публично изпълнение за събиране на присъдените обезщетения застрахователят е изпратил покана до фонда, получена на 25.04.2023 г. (т.е. 6 години след датата на претенцията). Развиват се подробни съображения срещу мотивите на въззивния съд за липса на валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за горепосочения автомобил с временен рег. № 005В860. Акцентира се, че към момента на настъпване на процесното ПТП лекият автомобил “Форд Мондео” е бил с монтирани временни номера; за същите е била сключена между “Мартин Йоанна” ЕООД и ЗК “ЛЕВ ИНС” АД задължителната по закон застраховка; към събитието полицата по застраховката не е била прекратена, нито застрахователят е предприел действия за обявяването й за недействителна; временните номера са предадени доброволно от управителя на “Мартин Йоанна” ЕООД на водача Б. А., съответно лекият автомобил не е бил предмет на кражба, грабеж или друго престъпно деяние. По тези съждения се оспорва изводът на апелативния състав за липса на застрахователно покритие, основан единствено на неправилно използване на регистрационните табели (в нарушение на подзаконов нормативен акт – чл. 30 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г.). Счита се, че в случая не е изпълнена хипотезата на чл. 493, ал. 2, 2 т. 1, б. “а” КЗ и застрахователят не може да се освободи от отговорност, съответно не може да бъде ангажиран Гаранционният фонд на основание чл.

557, ал. 1, т. 2, б. “г” КЗ, като ирелевантно за носената от ищцовото дружество отговорност е обстоятелството дали временните регистрационни табели са използвани съгласно цитирания текст от наредбата. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Не е обсъдил всички доводи и възражения на ответника. При разрешен със сила на пресъдено нещо спор между увреденото лице и застрахователя, по недопустим начин в последващия процес е установена отговорността за изплащане на обезщетение от Гаранционния фонд и е освободен застрахователят от последиците на постановеното осъдително решение.

Оспорва се изводът на въззивния съд, че е обвързан от мотивите на решение № 50013/24.03.2023 г. по т.д. № 855/2022 г. на ВКС, с доводи, че същото не се ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията между застрахователя и фонда, липсва идентитет – различни са страните, основанието и предметът на делото. Заявява се оплакване и за необоснованост на обжалваното решение с аргумента, че въззивният съд не е обсъдил изложените от страните доводи и възражения, нито е извел собствени мотиви относно наличието на застрахователно покритие. За да формира извода си за основателност на претенцията, решаващият състав се е позовал единствено на даденото разрешение в горецитираното решение на ВКС и е приел, че към момента на настъпване на процесното ПТП застрахователят не носи риска, тъй като временните регистрационни табели, поставени на процесното МПС, не са използвани съобразно нормативната рамка. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове.

Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1 . “Приложното поле на чл. 499, ал. 4 КЗ обхваща ли и случаите, при които застрахователят е платил обезщетението въз основа на влязло в сила осъдително решение, а не доброволно? Необходимо ли е застрахователят да повдигне спор пред ГФ в хода на уреждане на претенцията и преди постановяването на отказ към увредените лица по нея, за да се реализира процедурата по чл. 499, ал. 4 КЗ? Представлява ли чл. 499, ал. 4 КЗ ново законово основание за регрес в полза на платилия застраховател спрямо ГФ?”.

Първият въпрос се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с аргумента за липса на практика на касацията по приложение на разпоредбата на чл. 499, ал. 4 КЗ, която е въведена в изпълнение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката “Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (чл. 11 от нея).

2. “При решен със сила на пресъдено нещо спор между увреденото лице 3 и застраховател, при който е установено, че застрахователят е отговорен за изплащане на обезщетението в резултат на настъпило застрахователно събитие, може ли в последващ процес с Гаранционния фонд застрахователят да твърди, че е налице спор относно това кой дължи плащане на обезщетението? Длъжен ли е съдът да вземе предвид диспозитива на това решение при последващ спор на осн. чл. 499, ал. 4 КЗ между застраховател и Гаранционен фонд?”.

По второто питане се твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение на въззивното решение от задължителната практика на касацията – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/06.06.2012 г. на ВКС, т. 5 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, както и трайната такава – решение № 115/10.01.2012 г. по т.д. № 883/2010 г. на ВКС, I т.о., и решение № 137/12.10.2015 г. по т.д. № 2618/2014 г. на ВКС, I т.о.

3. “Задължителен ли е за решаващия съд отговорът на въпрос даден от ВКС в рамките на друго производство с решение по чл. 290 от ГПК?

Позоваването само на това решение на ВКС освобождава ли съда да изложи свои собствени мотиви?”.

По третото питане се сочи, че обжалваното решение е постановено в разрез със задължителната практика на касационната инстанция – т. 2 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и на казуалната такава – решение от 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС и решение № 210/08.10.2018 г. по гр.д. № 4971/2017 г. на ВКС.

4. “Може ли застрахователят да се освободи от правните последици на сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите извън посочените в чл. 493, ал. 2, т. 1, б. “а” и ал. 3 КЗ и чл.

494 КЗ хипотези?”.

По последния формулиран въпрос не е конкретизирана допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК.

Претендира се достъп до касационна проверка и поради очевидна неправилност на обжалваното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с аргумента, че същото е постановено от въззивния съд в нарушение на разпоредбите на чл. 493, ал. 2, т. 1, б. “а” и ал. 3 КЗ и чл. 494 КЗ, уреждащи хипотези за освобождаване на застрахователя от отговорност, в каквато насока твърдения от ищеца не са изложени.

Ответникът по касация ЗК “ЛЕВ ИНС” АД възразява срещу искането за допускане на касационна проверка и оспорва депозираната жалба като неоснователна.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от третото лице – помагач Б. А. А. не е постъпил отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като 4 обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да отмени отхвърлителното първоинстанционно решение и уважи исковете с правно основание чл. 499, ал. 4 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е приел от фактическа страна, че от представената по делото влязла в сила присъда № 72/12.07.2019 г. по НОХД № 324/2017 г. по описа на ОС – Велико Търново се установява, че на 26.11.2016 г., на път VTR 1182 /гр. Лясковец - гр. Горна Оряховица/, около 01.30 часа, управлявайки лек автомобил “Форд Мондео”, с временен регистрационен № 005B860, в нарушение на Закона за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, Б. А. А. е допуснал ПТП със спрелия в неговата пътна лента лек автомобил ВАЗ 2121, рег. номер ВТ 1577 ВТ, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия автомобил ВАЗ 2121 Марио Начев, Н. П. и Тони Паунов, средна телесна повреда на Данчо Каманаров и на Т. К. От застрахователна полица № BG/22/11602600835 е видно, че е сключен застрахователен договор между “Мартин Йоанна” ЕООД и ЗК “ЛЕВ ИНС” АД за периода от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г . относно неограничен брой МПС с оформен временен или постоянен внос придвижвани на собствен ход с монтирана временна регистрационна табела № 005В860. Представена е и фактура от 08.07.2016 г. за продажба на лек автомобил “Форд Мондео”, от която се установява, че същият е закупен от Б. А. А.. Приложени са свидетелство за регистрация в Нидерландия, както и удостоверение за смяна на собственика от 27.10.2016 г.