Решение № 1226 от 02.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 1344/07.03.2024г. постановено по гр.д.№ 111948/2021 г. по описа на СГС, ГО, 7 състав, са отхвърлени искове с правно основание чл.240, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от Н. С. К. срещу К. Д. Г. и С. Д. Г., в качеството им на наследници по закон на починалия Д. Т. Г., за заплащане на сумата от по 146 453.50 лв. от всеки от тях, представляваща 1/2 /една втора/ част от главницата по споразумение от 30.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като и сумата от 44 968.20 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 01.10.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото по делото.

Жалбоподателят-ищец Н. С. К. оспорва решението изцяло, като посочва, че първоначално производството е образувано срещу Д. Т. Г., а с оглед смъртта на последния, производството е продължено срещу наследниците му - К. Д. Г. и С. Д. Г., в потвърждение на което е приложено удостоверение за наследници, издадено от администрацията район „Триадиаца“. Доколкото по делото е налична информация, че двамата ответници са направили отказ от наследство, на съдебния състав е изрично посочено, че не е достатъчно да се твърди наличието на отказ от наследство, но този отказ следва да бъде отразен по 1 съответния закон ред, както и да не е налице приемане на наследството с изрични конклудентни действия - извършване на разпореждане от какъвто и да е характер с наследствената маса. Д. Г. е починал на ********г., а декларациите за отказ на законните му наследници са направени доста след смъртта му - на 25.01.2019 г. от К. Г. с молба с вх. № 2002187/24.01.2019 г., вписан в специалната книга на съда под № 115/25.01.2019 г. и на 11.03.2019 г. от С. Г., като отказът е вписан под № 366/11.03.2019 г.

Изтъква факта, че СГС е следвало да установи: на първо място каква е наследствената маса, както и налице ли са разпоредителни действия от страна на наследниците с имуществото на наследодателя или част от него. Извършването на разпоредителни сделки с каквато и да е част от имуществото на наследодателя, следва да води до недействителност на направените от тях откази от наследство. В о.с.з. на 26.09.2023г. съдът е предоставил възможност за събиране на доказателства за наличното имущество на лицето Д. Г., посредством издаване на съдебни удостоверения. СГС е издал само едно удостоверение, като е оставил без уважение искането в останалата му част. По същество твърди, че съдебният състав не е дал възможност да се съберат посочените доказателства, аргументиращи отговорността на ответниците. Не просто е осуетено събирането на исканите и необходими за производството доказателства, но и никъде не се отчита, че искането до съда е да се извърши служебна справка от страна на съда (с оглед значителния материален интерес, както и предвид значително по-лесното събиране на доказателства по служебен ред), но от страна на съда не се коментират направените възражение от страна на ищеца, а основава решението си бланкетно на двата вписани отказа от наследство. Нито едно възражение от страна на ищеца не присъства, не е коментирано и не е посочвана аргументация въз основа, на която претенцията не е основателна. Съществен проблем в съдебния акт, е обстоятелството, че от предоставената справка от Имотен и Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е изрично посочено, че са налице сделки на разпореждане с имоти на починалия Д. Г.. Въпреки това съдът приема, че няма конклудентни действия, сочещи приемане на наследството. Затова моли решението да бъде отменено, а исковете - уважени. Претендира разноските.

Въззиваемата страна К. Д. Г. и С. Д. Г., в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на производството Д. Т. Г., не изразяват становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Н. С. К. твърди, че на 27.10.2010 г. между ищеца Н. С. К. и наследодателя на ответниците - Д. Т. Г. са сключени 3 /три/ броя договори за заем в общ размер на 295 907 лева, разпределени както следва: по договор за заем от 27.10.2009 г . - главница в размер на 9 000 лева; по договор за заем от 27.10.2009 г. - главица в размер на 46 805 лева; по договор за заем от 27.10.2009 г. - главница в размер на 240 102 лева. В тези договори за заем изрично е записано изявлението на заемополучателя, че е получил в брой сумата на главницата по 2 съответния договор за заем. Съгласно уговорките между страните, главицата в размер на 9 000 лв. следвало да бъде погасена в срок не по-късно от 02.11.2010 г.; Главницата в размер на 46 805 лв. следвало да бъде върната в срок не по-късно от 20.12.2010г., а главницата в размер на 240 102 лв. - в срок не по-късно от 20.12.2010г. За обезпечаване изпълнението на задълженията си по така сключените договори за заем заемополучателят Д. Т. Г. е издал в полза на ищеца три броя Запис на заповед. Преди настъпването на падежа за погасяване на главницата по всеки един от трите договора за заем, между ищеца, в качеството на заемодател и заемополучателя Д. Т. Г. е сключено споразумение, с което се преуреждат реда и условията за погасяване на задълженията. При подписването на споразумението на 30.10.2010г., заемополучателят е заплатил сума в размер на 3 000 лева, което плащане е надлежно отразено в сключеното Споразумение. Съгласно чл. 2 от същото, страните се споразумяват остатъкът от общия дълг по трите договора за заем в размер на общо 292 907 лв., да бъде погасен от длъжника в срок до 31.12.2016г., като изрично е уговорено, че сроковете по трите отделни договора за заем се удължават до 31.12.2016г. Страните се договарят също така, че длъжникът не дължи лихва за периода на удължения срок, но дължи лихва за забава в размер на законната лихва. При настъпването на падежа на 31.12.2016 г. заемополучателят Д. Т. Г. не е погасил своето задължение за главница, произтичащо от посоченото споразумение от 30.10.2010г. На ********г. Д. е починал като оставил двама наследници по закон, а именно К. и С. - синове. Затова претендира всеки от тях да заплати по 1/2 от дълга на баща си или по 146 453.50 лв., съобразно наследствения си дял, ведно със законните последици.

Ответниците К. Д. Г. и С. Д. Г., оспорват предявените искове, поради липса на пасивна материално правна легитимация, като твърдят, че са се отказали от наследството на своя баща Д. Т. Г., видно от представените две удостоверения за вписан в особената книга на СРС отказ от наследство на наследодателя Д. Т. Г.. Молят производството да бъде прекратено, поради липса на пасивна материално правна легитимация.

От фактическа страна се установява, че на 27.10.2010г. между ищеца Н. С. К. и Д. Т. Г. са сключени 3 /три/ броя договори за заем в общ размер на 295 907 лева, разпределени както следва: по договор за заем от 27.10.2009 г . - главница в размер на 9 000 лева; по договор за заем от 27.10.2009 г. - главица в размер на 46 805 лева; по договор за заем от 27.10.2009 г. главница в размер на 240 102 лева. Видно от приетите договори за заем от 27.10.2009г. заемополучателят заявил, че е получил в брой сумата на главницата по съответния договор за заем. Съгласно уговорките между страните, главицата в размер на 9 000 лева следвало да бъде погасена в срок не по-късно от 02.11.2010 г.; главницата в размер на 46 805 лева следва да бъде върната в срок не по-късно от 20.12.2010 г., а главницата в размер на 240 102 лева - в срок не по-късно от 20.12.2010 г.

На 30.10.2010г. е сключено споразумение между ищеца Н. С. К., в качеството на кредитор и Д. Т. Г., в качеството на длъжник, което обективира извънсъдебно признание на последния, че дължи суми в общ размер на 295 907 лв. по три договора за заем от 27.10.2009г., както и че е заплатил сума в размер на 3 000 лева, при подписване на споразумението. Съгласно 3 клаузата на чл. 2 от спораумение от 30.10.2010г., страните се уговорили остатъкът от общия дълг по трите договора за заем в размер на 292 907 лева, да бъде погасен от длъжника в срок до 31.12.2016г., като изрично е прието, че сроковете по трите отделни договора за заем се удължават до 31.12.2016г.

От приетото удостоверение за наследници №59 /10.03.2022г. издадено от СО, р-н Триадица, се установява, че Д. Т. Г. ЕГН **********, починал на ********г., като оставил двама наследници по закон - К. Д. Г. ********** и С. Д. Г. ЕГН ********** - синове./л.42 / И двамата са направили отказ от наследство, както следва:

Ответникът К. Д. Г. се е отказал от наследството на покойния наследодател Д. Т. Г. ЕГН ********** с молба вх.№ 2002187 /24.01.2019г., като отказът е вписан в специалната книга на съда под №115/25.01.2019г./л.79/ видно от приетото удостоверение издадено от СРС на 25.01.2019г.

Ответникът С. Д. Г. се е отказал от наследството на покойния наследодател Д. Т. Г. ЕГН **********, като отказът е вписан в специалната книга на съда под № 366 /11.03.2019г./л.80/, видно от приетото удостоверение, издадено от СРС на 25.01.2019г.

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Основният спорен по делото въпрос е дали преди да впишат тези откази от наследството двамата ответници са го приели с конклудентни действия респ. дали притежават пасивна материално-правна легитимация. Първа инстанция е отхвърлила исковете изцяло, като е приела, че отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН вр.чл. 49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т. е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения.

За оборване на тези откази и приемане на наследството от тях доказателствената тежест се носи от жалбоподателя-ищец, затова САС предостави повторна възможност за ангажиране доказателства в тази насока.

За да се откаже от едно право, субектът трябва да го притежава. Съставът на наследството обаче се придобива с приемането му (чл.48 ЗН). Към момента на извършване на изявление за отказ от наследство наследникът все още не го е придобил (ако го беше придобил, отказът би бил нищожен) и реално не се отказва от включените в наследството права и задължения. Правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, т.е. възможността да се придобие наследството. Затова и отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване. Наследникът, който е призован към наследяване, може да се 4 откаже от наследството, само ако не го е приел, поради което отказът, извършен след като е прието наследството, е нищожен поради невъзможен предмет.

Пред САС са приложени справки от АВ имотен регистър от 02.09.2024г. /л.29-67/, от съдържанието на които се установи, че няма извършено разпореждане с недвижими имоти, принадлежали на починалото лице Д. Г. след смъртта му от страна на неговите синове, сега въззиваема страна. При извършени проверки по банкови сметки няма доказано теглени парични суми от страна на синовете, като единствено в справката на ОББ АД от 09.10.2024г. се установява, че Д. Г. е имал разплащателна сметка, открита на 25.07.2005г. и закрита на 12.03.2020г. при салдо 0.00 лв. към последната дата. Факта, че сметката е закрита след смъртта /********г./ не може да се приравни на разпореждане респ. приемане на наследство автоматично. Според съда, в настоящия му състав, приемане би било единствено теглене на суми или извършване на превод по чужда банкова сметка, доказателства за което по делото няма ангажирани.