Решение № 70 от 13.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Кюстендил, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.а

Николай Ал. Н. при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600198 по описа за 2023 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по две ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на подсъдимия К. Г. П., ЕГН **********, от гр. Кюстендил, подадени чрез защитника му от първоинстанционния съд адв. М. М. и от адв. В. П., упълномощена за защитник във въззивното производство срещу Присъда № 2/19.01.2023 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1270/2022 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 157 ал.1 НК и му е наложено ефективно наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 години 4 месеца, което е постановено да се изтърпи при първоначален“общ“ режим, като на осн.чл.59 ал.1 НК е приспаднато задържането му с МНО“задържане под стража“. С присъдата е уважен гражданския иск за неимуществени вреди от престъплението в размер на 12 000 лв. и подсъдимия П. е осъден да заплати разноските по делото в размер на 3372,55 лв. В отхвърлителната гражданска част на присъдата – за разликата над уважената сума от 12 000 лв. до претендираните 20 000 лв. присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

В жалбата на адв. М. са релевирани

1 оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като се поддържа липса на доказателства, доказващи авторството на деянието. Наложеното ефективно наказание при чистото съдебно минало на подсъдимия и работата му като охранител се счита за явно несправедливо. Моли се за налагане на условно наказание с 3-месечен изпитателен срок.

В жалбата на адв.В. П. са релевирани оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата, както и за постановяването й при съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание, както и за прекомерна завишеност на присъденото обезщетение. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда и и за постановяване на нова оправдателна присъда, с цялостно отхвърляне на гражданския иск и алтернативно – за изменение на присъдата, с намаляване размера на наложеното наказание и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Доказателствени искания в двете жалби не са направени.

Постъпило е възражение от КнРП, с което се оспорват въззивните жалби и се моли за потвърждаване на атакуваната присъда по мотивирани съображения за нейната законосъобразност в наказателната и гражданска части.

В о.с.з. защитникът на подсъдимия адв. В. П. поддържа жалбата по съображенията в нея и направи възражение за съществено процесуално нарушение в гражданската част на присъдата, изразяващо се в следното:

Гражданският иск е предявен от майката на пострадалия, но той тогава е бил непълнолетен. Нейното становище не е изслушано в разпоредителното заседание, на което пострадалият е представляван от адв. В. като негов особен представител от ДП. Поради това се е получило смесване, тъй като адв.В. не е упълномощена от майката и след това адв.В. е изразила становище и по същество. И на последно място искът е предявен само като главница, а в диспозитива на присъдата е присъдена и законна лихва от датата на деянието.

Адв. П. изрази и становище, че липсват писмо от АК за назначаването на адв.

В. като особен представител на пострадалия в ДП. Адв. П. поиска и съдът допусна до разпит един свидетел - синът на подсъдимия за характеристични данни за подсъдимия.

В о.с.з. прокурорът оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна, като изложи подробни възражения за правилност, обоснованост и 2 законосъобразност на присъдата и моли за потвърждаването й. По възражението за допуснатото процесуално нарушение счита, че дори и да е допуснато такова, то не се е отразило на крайния съдебен акт и не представлява съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху нечии права.

Особеният представител на непълнолетния пострадал А. П. адв. А. В. оспорва изцяло жалбата и счита, че не са допуснати твърдените от защитата съществени процесуални нарушения по съображения, че от писмените и гласни доказателства по делото е безспорно установено здравословното състояние на пострадалия. Той е със 100% ТЕЛК, не може да говори и да изрази лично съгласие и въпреки че към момента на деянието не е поставен под запрещение, към настоящия момент има влязло в сила съдебно решение за поставянето му под пълно запрещение, което се представи като доказателство по делото. Адв. В. заяви, че е взела становище по гражданския иск в съдебното производство, тъй като пострадалият не може сам да изразява каквото и да е мнение и становище. А относно назначаването й за особен представител в ДП адв. В. представи уведимително писмо от АК – Кюстендил от 19.12.2022 г.

Във въззивното заседание беше изслушана майката на пострадалия Е. Н.. Тя заяви, че е предявила гражданския иск от името на сина си, но с нейно съгласие. Тя заяви още, че синът й не може изобщо да пише, да обяснява и да говори; с него се комуникира само с жестове и с показвания; че е имал епилептични припадъци, които след деянието да се засилили.

Защитникът на подсъдимия във въззивното производство адв. В. П. заяви, че въпреки признаването на фактите и обстоятелствата по ОА от подзащитния й поддържа възражението си относно конституирането на страни в процеса и алтернативно, при преценка на съда за липса на съществени процесуални нарушения, пледира за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание, което е над поискания от прокурора размер, поради наличие на мгобройни смекчаващи вината обстоятелства – оказаното от подсъдимия съдействие на разследването, приложената положителна характеристика за липса на каквито и да било противообществени прояви на подзащитния й, който е човек над 50-годишна възраст, има 2 деца, признал се е за виновен и е изразил съжаление за случилото се и се разкайва за причиненото от него на пострадалия и на семейството си. По тези съображения се моли за намаляване 3 размера на наказанието и на уважения размер на гражданския иск, тъй като пострадалият не е годен да разбира свойството и значението на действията и това как деянието му се е отразило.

Подсъдимият в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника му. Като последна дума заяви, че много съжалява за стореното и до ден днешен съжалява и за причинения срам на близките и роднините си, но не може да върне времето назад. Заяви още, че досега не е имал никакви проблеми със съд и полиция, но в един момент под влиянието на алкохола не знае какво се е случило и че в момента не употребява алкохол.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл.НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съдебното производство пред районния съд е протекло по диференицраната процедура на глава 27 НПК – в хипотезата на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият е признал фактите по ОА и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

С протестираната присъда подсъдимия К. П. Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на *** г. в гр. Кюстендил, в жилище, находящо се на ул.“***“ ****** ***, е извършил действия на *** – А. И. П., роден на *** г., лишено от възможност за самоотбрана, като е употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.157 ал.1НК и във вр. с чл.373 ал.2 НПК и чл.58 а НК му е наложено редуцирано наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 години 4 месеца, при първоначален режим на изтърпяване“общ“. На основание чл.59 ал.1 НК е приспаднато времето на задържане на подсъдимия с МНО “задържане под стража“. Гражданският иск за неимуществени вреди от престъплението е уважен в размер на 12 000 лв., като за разликата над тази сума до претендираните 20 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимия е осъден с присъдата да заплати и разноските по делото, както следва: по сметка на ОД МВР - 3 372,55 лв. и по сметка на КнРС – сумата от 480 лв., представляваща държавната такса съразмерно уважения граждански иск.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като в 4 настоящото решение ще се допълнят установените от СМЕ на пострадалия факти относно неговото здравословно състояние и представеното ново доказателство пред въззивния съд.

Правилно е прието в мотивите на присъдата, че пострадалият А. И. П., роден на *** г., е инвалид 100% с чужда помощ за пожизнен срок вследствие претърпяната непосредствено след раждането му черепно-мозъчна травма и съгласно решението на ТЕЛК страда от умерена към тежка степен на умствена изостаналост, в резултат на детска церебрална парализа и ранна тежка черепно-мозъчна травма/ЧМТ/ с масивен субарахноидален кръвоизлив, двустранна паретотемпорална корова атрофия, маторна алалия и симптоматична епилепсия, което довело до тежка интелектуално-мнестична недоразвитост и представлява слабоумие в смисъла на продължително разстройство на съзнанието.

Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на в.л.д-р Р. и психолог М. сочи още, че А. разбира някои прости конструкции, но е абсолютно безпомощен в социална среда, не може да се ориентира в социалните отношения и трудно може да прецени рискова за него ситуация. В психологическото изследване на експертизата е посочено, че А. трудно се интегрира сред възрастни, не може да създаде емоционално ангажирани контакти. Степента му на зрелост е на 4 годишно дете, липсва ресурс за разбиране на абстрактната информация, мисленето е без понятия, не може да синтезира на елементарно ниво.

С влязло в сила на 9.05.2023 г. Решение № 161/13.04.2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№ 53/2023 г. пострадалия А. И. П. е поставен под пълно запрещение и за временен попечител е назначена неговата майка Е. С. Н..

Подсъдимият К. П. и пострадалият А. П. към *** г. живеели в един блок в гр. Кюстендил, ул.“***“ ***, като подсъдимият живеел в *** на *** етаж, а А.

- на 3-тия етаж в ап. 6 заедно с дядо си по бащина линия св.А. Х. П..

Пострадалият от дълги години живеел и бил отглеждан от дядо си и баба си/вече починала към този момент/, като понякога майка му го вземала за известно време при себе си. Лелята по бащина линия св.А. П. също полагала грижи за А.. Тя и дядото св.Ал. П. се научили да комуникират с А. с жестове и разбирали от неговите жестове какво им казва.

5

Здравословното състояние на А. било известно на жителите на блока, вкл. и на подс. К. П.. А. познавал подсъдимия и няколко пъти преди *** г. двамата се виждали пред входа на блока, като подсъдимият му подарявал гумени топчета.

На *** г. навършилият 16-годишна възраст пострадал А. П. бил пред блока, в който живеел. По същото време подсъдимият, видимо употребил алкохол, също бил пред блока, прибирайки се за апартамента си. Той видял пострадалия А. и след като знаел за психичните му проблеми и че е податлив на внушение и дружелюбен, решил да се възползва от това и да извърши *** с него. За целта той обещал да му даде гумени топчета, което е правел и преди, прегърнал го през рамо и двамата тръгнали към входа на блока. Двамата били видяни от при входа на блока от излизащия от блока в този момент свидетел Б.

С.

Подсъдимият и пострадалият се качили в асансьора и докато пътували до *** етаж, където подсъдимият живеел, асансьорът спрял на междинните етажи. Св. Н. Н. отворил вратата на асансьора и видял подсъдимия и пострадалия в асансьора и попитал подсъдимия къде е повел А., на което подсъдимият му отговорил да затвори вратата на асансьора и двамата с А. продължили към апартамента на подсъдимия.

Двамата влезли в една от стаите на апартамента и подсъдимият започнал да опипва А. по слабините и половия член и го накарал да си свали панталона.

Тогава А. започнал да се дърпа и да плаче, макар и да не осъзнавал точно какво се случва. Но подсъдимият не спрял дотук. Той принудил А. да стимулира половия му член с ръка, като същевременно отърквал половия си член в слабините на А.. И тъй като подсъдимият целял да довърши действията си по полово удовлетворение, употребил сила спрямо пострадалия. Хванал и дърпал А. за ръцете, нанесъл му няколко удара по гърба и главата, от което А. изпитал физическа болка и практически бил лишен от възможност за самоотбрана. Той не можел да говори и да вика предвид заболяването си, но изпитвал болка от физическото насилие. И така,вслредствие употребената сила, подсъдимият принудил А. да свали долнището на анцунга и бельото си, след което го опипвал по бедрата и по половия член, целувал го, от което А. се възбудил и еякулирал. Част от семенната течност на пострпадалия попаднала върху бельото и тениската на подсъдимия и по намиращата се на леглото възглавница. Подсъдимият също изпитал полово удовлетворение от 6 извършените действия.