Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260333 от 09.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 120/2020
Вид
Решение № 260333
Подписан
09.11.2020
В сила
23.03.2021
Състав
ТОНИ КРЪСТЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е

№………./…..........2020 год. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 120 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България” АД за осъждане на Н.И.Д. в качеството му на кредитополучател по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 35806/09.05.2008 г. да заплати в полза на „Юробанк България" АД, гр.

София, следните суми: 42 294.67 CHF (четиридесет и две хиляди двеста деветдесет и четири швейцарски франка и 67 сантима) – просрочена главница за периода от 13.02.2015 г. до 22.01.2020 г.; 675,03 CHF (шестстотин седемдесет и пет швейцарски франка и 03 сантима) – такси, съгл. чл. 4, т.

2 от Договора за кредит за периода от 13.05.2017 г. до 22.01.2020 г.; - 621,07 лева (шестстотин двадесет и един лева и 7 стотинки),- нотариални такси и държавни такси към АВ, дължими на основание от чл. 13, ал. 2 и чл. 10 Договора за кредит, представляващи сторени от ищеца разноски по кредита; - 76.42 CHF (седемдесет и шест франка и 42 сантима) – застраховки по обезпечения, дължими на основание чл. 10 от Договора за кредит за периода от 17.05.2017 г. до 22.01.2020 г.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски.

Твърди се в исковата молба, че между

„Юробанк България" АД (с предишни фирмени наименования „Юробанк И Еф Джи България" АД и „Българска пощенска банка" АД) и ответника Н.И.Д. в качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 35806/09.05.2008 г., съгласно който банката предоставила на кредитополучателя кредит общо в размер на равностойността в швейцарски франкове на 48 780 евро (четиридесет и осем хиляди седемстотин и осемдесет евро) по курс „купува" за швейцарски франкове към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита. Кредитът бил предоставен за срок от 420 месеца, считано от датата на усвояване – 13.05.2008 г., като кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит ведно с дължимите лихви, такси и разноски при условията, уговорени в договора за кредит. В Приложение № 1 страните посочили приложимия към датата на подписването курс „купува" за швейцарския франк на „Юробанк И Еф Джи България" АД към евро, съгласно който размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е равнява на 80 936,00 швейцарски франка. Била договорена годишна лихва равна на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1,15 пункта, както и наказателна надбавка за просрочие в размер на 10 пункта. Кредитополучателят поел задължение да заплаща на банката такса за управление на кредита. Всички вземания на банката, произтичащи от сключения договора за кредит били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот собственост на ответника Н.Д..

С Договор за прехвърляне на вземания от 12.06.2008 г. „Юробанк България" АД прехвърлило всички свои вземания към Н.И.Д., произтичащи от Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 г. на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. С Договор за прехвърляне на вземания по Договори за кредит от 27.05.2015 г., "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД прехвърлило в полза на "Юробанк България" АД всички свои вземания към Н.И.Д. произтичащи от Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 г. За цесиите кредитополучателят бил уведомен с нотариална покана, която била получена на 10.01.2020 г. от бащата на ответника, както и от самия ответник на 09.01.2020 г., чрез залепяне на уведомление, при условията на чл. 47, ал. 1, 2 и 5 от ГПК.

На 15.04.2009 г. между "Бългериън

Ритейл Сървисиз" АД и Н.Д. било подписано Допълнително споразумение към Договор за кредит № HL 35806/09.05.2008 г., с което било констатирано, че задълженията на кредитополучателя по Договора за кредит са в размер на 80 930,77 CHF, като бил уговорен облекчен ред за погасяване на кредита за четиримесечен период. С Допълнително споразумение от 10.11.2009 г. към Договор за кредит № HL 35806/09.05.2008 г. сключено между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД като кредитор и Н.И.Д. в качеството му на кредитополучател, страните констатирали, че към датата на споразумението задълженията на кредитополучателя по договора за кредит са в размер на 82 132,30 CHF. Отново бил договорен четиримесечен период на облекчено погасяване на дълга.

Поради непогасяване на задълженията по договора в уговорените срокове, които към 04.11.2019 г. възлизали общо на 110 320,92 CHF, „Юробанк България" АД, на основание чл.18 от Договора за кредит изпратила посочената по-горе нотариална покана до кредитополучателя, с която обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайният срок на погасяване и на длъжника бил даден 7 /седем/ дневен срок за доброволно погасяване на задълженията към банката. Независимо от отправените му покани за плащане, длъжникът не погасил дължимите суми на падежа, с оглед на което ищецът претендира целият непогасен остатък от задължението по Договор за кредит № HL 35806/09.05.2008 г. като заявява, че същият възлиза на претендираните с исковата молба суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за погасяване по давност на всички задължения по договора, тъй като по силата на изричната уговорка между страните предсрочната изискуемост е настъпила автоматично при неплащане на три последователни погасителни месечни вноски като от датата на просрочие на третата погасителна месечна вноска е изминал период по голям от 5 години.

В условията на евентуалност ответникът оспорва размера на претенцията като предявява възражения за нищожност на отделни клаузи от договора за кредит. Твърди нищожност и неравноправност на клаузите определящи БЛП даващи право на търговеца да увеличава едностранно без договаряне с потребителя приложимия лихвен процент по кредита по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и чл.143, т.12 от ЗЗП, тъй като възприетата от банката методология е твърде обща, не е достатъчно ясно определена, нито в самите правила, установени от банката, нито е определяема по някакъв точен начин и в крайна сметка не дава възможност да се предвиди кой точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП и таксите, като част от факторите не стоят извън волята на банката, а са определяеми от банката.

Възразява, че клаузите относно предмета и целта на договора, ползването и издължаването на кредита, специалните условия в раздел I-ви и ІІ-ри са неясни, двусмислени, неразбираеми и противоречиви. Твърди, че не е бил информиран за естеството на сделката и последствията от сключването й, като бил въведен умишлено в заблуждение за тези обстоятелства. Твърди нищожност на клаузите в договора относно прилагането на курса на швейцарския франк. Сочи, че кредитът е поискан, договорен и усвоен в евро, поради което липсва основание за връщането му в друга валута. Общият размер в швейцарски франкове бил определен неясно и бил неясен и до момента. Поддържа, че всички суми по договора са в евро, че сумата не е усвоена от кредитополучателя в швейцарски франкове, тъй като сметката е била блокирана от търговеца. Възразява, че договорът е сключен при липса на съгласие на страните относно размера на швейцарския франк по смисъла на чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като страните са постигнали съгласие единствено за размера на отпуснатата сума в евро и следователно ответникът дължи връщане в размера на валутата, посочена в договора. Възразява, че след като сумата е посочена в евро, а се претендира в друга валута, то завишеният размер не се дължи, тъй като не е уговорен.

Възразява още, че не е бил предупреден за очакваните курсови разлики и вредите от тях, а е бил насочен да избере такъв кредитен продукт. Твърди неравноправен характер на клаузите за превалутиране, в частност чл. 22, ал.1 от договора, който прехвърля изцяло валутния риск върху кредитополучателя. Последният, като по-слаба страна в правоотношението, не разполагал с информация какви са очакваните прогнози в промяната на курса на швейцарския франк, с каквато информация банката би следвало да разполага и е следвало да предостави а кредитополучателя, за да предприеме необходимото за минимизиране на валутния риск.

В съдебно заседание ищецът поддържа изложените доводи и твърдения. Представя писмена защита.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 35806/09.05.2008 г., по силата на който банката-ищец предоставя на ответника кредит за покупка на недвижим имот – апартамент № 10, на трети етаж, находящ се в град Варна, ул. „Инж.

Каракулаков“ № 9, както и за други разплащания, в размер на равностойността в швейцарски франкове общо на 48 780 евро по курс „купува" за швейцарски франкове към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за срок от 420 месеца, считано от датата на усвояване – 13.05.2008 г.

Видно от Приложение № 1 към договора приложимият курс „купува" за швейцарския франк на „Юробанк И Еф Джи България" АД към евро е 1,659187 CHF/EUR, съгласно който размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е равнява на 80 936,00 швейцарски франка. Договорената годишна лихва равна на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1,15 пункта като към момента на сключване на договора е в размер на 4,5%. Уговорена е такса за управление на кредита в размер на 0,3% годишно върху размера на непогасената главница в началото на всяка календарна година (чл. 4, т. 2 от Договора за кредит). За обезпечаване вземания на банката, произтичащи от договора за кредит е учредена договорна ипотека върху имота, за който е отпуснат кредита. Съгласно чл. 14 от договора за кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии по имуществените застраховки на предоставеното обезпечение.

Видно от приетите като доказателство допълнителни споразумения от 15.04.2009 г. и 10.11.2009 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД като кредитор и кредитополучателя Н.Д., страните са договорили облекчено погасяване на общ дълг в продължение на четири месеца като по тази схема кредиторът е извършил капитализация на лихви. Доказателства за прехвърляне на вземанията на „Юробанк България" АД произтичащи от Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 г. на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и за обратно прехвърляне на същите на „Юробанк България" АД не са представени. Активната материалноправна легитимация на ищеца не се оспорва от ответника.

Видно от представената нотариална покана рег. № 5542/19.11.2019 г. на нотариус Б.Ю В., на основание трайно просрочие на задълженията по договора за кредит, настъпило от м. август 2014 г., банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Поканата е получена на 10.01.2020 г. от Иван Пенчев Д. – баща на ответника Н.И.Д.. Тъй като първоначално адресатът не е бил открит от нотариуса, на 09.01.2020 г. на постоянния адрес на ответника е било залепено уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Връчването на поканата не се оспорва от ответника. Не се оспорва и спирането на плащанията по договора за кредит. Не се оспорва настъпилата и обявена предсрочна изискуемост на вземанията, но във връзка с релевираното възражение за изтекла погасителна давност ответникът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично с неплащането на трета поредна погасителна вноска.