Решение № 26 от 17.02.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Шумен, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253600500033 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба с рег. №00463/07.01.2025 г. (наименувана искова молба), депозирана на ел. поща на ЧСИ на 06.01.2025 г. , уточнена с молба вх. №00599/07.01.2025 г. и изправени нередовности с молба вх. №01585/15.01.2025 г. от Ш. Н. Х. чрез пълномощника си адв. С. Т. при ШАК, в качеството му на взискател по изп. д. №1050/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. .... срещу действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 104, ал. 2 от ЗЗД.

Взискателят счита, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Изявлението на длъжника за прихващане било връчено на взискателя след образуване на изпълнителното дело. Поради това и на взискателя се дължали разноските, направени в изпълнителното производство. В тази връзка била практиката на ВКС - решение №103/01.08.2017 г. по гр.д. №61323/2016 г. на ВКС, ІV г.о, където било посочено, че законът не обвързвал момента, в който прихващането поражда действие с момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал.

1, изр. 1 от ЗЗД. Предвид изложеното моли съда да отмени постановлението на ЧСИ, с което изп. дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 104, ал. 2 от ЗЗД и съдът да разпореди да бъдат събрани направените от него разноски по изпълнителното дело. Моли за присъждане на направените разноски в настоящото производство.

В срок, длъжникът Б. С. С., чрез пълномощника си адв. Г. Г. при ШАК, взема становище за недопустимост на жалбата, като подадена извън срока за обжалване, евентуално – за неоснователна по същество. Сочи, че съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, независимо кога е направено възражението за прихващане, вземането се смята погасено от деня, в който е могло да се извърши, т.е на 22.02.2024 г., когато присъдата по тъжбата и насрещната тъжба по ЧНД №2179/2021 г. едновременно са влезли в сила. Това означавало, че задължението на 1 длъжника по образуваното изпълнително дело било погасено още преди да бъде образувано.

Предвид изложеното и на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК при прекратяване на изпълнителното дело не са били присъдени разноски на взискателя, доколкото вземането му е било погасено преди образуването на това изпълнително дело. Цитираното от взискателя решение на ВКС било в подкрепа на изложените от него аргументи, а не в подкрепа на тезата на взискателя.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Д.З. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Сочи, че е прекратила делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, поради извършено прихващане на насрещни, изискуеми и ликвидни вземания, заявено от длъжника. Излага, че разноски не се дължали и следвало да останат за сметка на жалбоподателя поради погасяване на вземането му преди образуване на изпълнителното дело.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване (постановлението е изпратено по ел. поща на 23.12.2024 г., получаването му е потвърдено на 27.12.2024 г. – л. 104 от изп. дело, а жалбата е депозирана – на 06.01.2025 г.; в срок са отстранени и констатираните нередовности на жалбата – уведомлението за изправяне на нередовностите е получено на 14.01.2025 г. и указанията са изпълнени на 15.01.2025 г.). Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна с правен интерес - взискател по изпълнителното дело. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 436, ал. 4, във връзка с чл.

260 и чл. 261 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Шуменският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на ЧСИ и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20248760401050 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. .... е образувано по молба от 14.10.2024 г. на Ш. Н. Х. въз основа на изпълнителен лист от 05.08.2024 г., издаден по НЧХД №20213630202179 по описа на РС – Шумен и ВНЧХД №616/2023 г. на Окръжен съд – Шумен срещу Б. С. С. за сумите: 1000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от 19.11.2021 г. до окончателното плащане; 35 лв. – обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от 19.11.2021 г. до окончателното плащане и 5 00 лв. – платена държавна такса за издаване на изпълнителния лист.

С молба от 22.10.2024 г. е присъединен и изпълнителен лист от 18.10.2024 г., издаден по НЧХД №20213630202179 по описа на РС – Шумен и ВНЧХД №616/2023 г. на Окръжен съд – Шумен срещу длъжника Б. С. С. за сумата 1000 лв., представляваща направените по делото разноски.

За удовлетворяване на вземането, по молба на взискателя са направени справки за имущественото състояние на длъжника, вследствие на което са наложени обезпечителни мерки - запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Търговска банка Д“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД.

Изготвена е Покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника на 20.11.2024 г., с която същият е поканен да заплати следните суми: 1000 лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 363,56 лв. за периода 19.11.2021 г. – 26.11.2024 г.; главница – 35 лв., ведно със законна лихва в размер на 12,73 лв. за периода 19.11.2021 г. – 26.11.2024 г.;

1005 лв. – присъдени разноски, 350 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 607,56 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. В поканата е посочено, че е насрочен опис на 08.01.2025 г. от 10 до 17 ч. на движими вещи и наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Търговска банка Д“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД.

2

В срока за доброволно изпълнение, на 13.12.2024 г., от длъжника е депозирана молба до ЧСИ, съдържаща искане за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК поради прихващане на изпълняемото право с насрещни негови вземания срещу взискателя, за които е бил издаден изпълнителен лист от 13.08.2024 г. по НЧХД №20213630202179 по описа на РС – Шумен и ВНЧХД №616/2023 г. на Окръжен съд – Шумен. Към молбата са приложени копие на изпълнителния лист и нотариално уведомление за извършеното прихващане рег. №10309/02.12.2024 г., връчено на взискателя на 02.12.2024 г.

По разпореждане на съдебния изпълнител молбата и приложените към нея доказателства са изпратени за становище на адв. С. Т. – пълномощник на взискателя. На 17.12.2024 г. е постъпил отговор на молбата, в която взискателят сочи, че към момента на образуване на ИД не е било налице изявление за прихващане от страната по насрещните вземания, а от приложените към молбата на длъжника документи се установявало, че изявлението за прихващане е връчено на 12.12.2024 г. – след образуване на изпълнителното дело, поради което счита, че се дължат разноски за образуване на изпълнителното дело.

Предвид изложеното моли ЧСИ да направи прихващането, както е посочено от длъжника и да бъдат събрани направените в производството разноски.

С уведомление от 18.12.2024 г. на длъжника е изпратен отговора на взискателя и уведомен, че таксите и разноските по изпълнителното дело са в размер на 1073 лв., от които 350 лв. – адвокатски хонорар, 356 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ, платени от взискателя и 367,20 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими на ЧСИ. Посочено е, че като се има предвид разликата между двете дължими суми, която е в размер на 182,97 лв., в полза на взискателя дължимата сума за разноски остава в размер на 890,23 лв..

С молба от 18.12.2024 г. длъжникът поддържа становището си, изразено в първоначалната молба, че съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, независимо кога е направено възражението за прихващане, вземането се смята за погасено от деня, в който е могло да се извърши – в случая на 22.02.2024 г., когато присъдата по тъжбата и насрещната тъжба по НЧД 2179/2021 г. е влязла в сила, което означавало, че задължението му по изпълнителното дело е погасено още преди да бъде образувано, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т.

1 от ГПК разноските на взискателя следва да останат за самия него изцяло.

С постановление от 18.12.2024 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 104, ал. 2 от ЗЗД.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от горепосочената разпоредба, изпълнението се прекратява, ако длъжникът представи квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Посочената норма съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства – плащане преди образуване на изпълнителното производство на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуване на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

В конкретния казус, длъжникът на 12.12.2024 г., в срока за доброволно изпълнение, е 3 направил изявление за прихващане със свои насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни /установени с влязло в сила присъда/ вземания, за които му е бил издаден изпълнителен лист срещу взискателя по изпълнителното дело. Изявлението на длъжника е достигнало до взискателя на същата дата – 12.12.2024 г. С молба от 13.02.2024 г. длъжникът е поискал съдебният изпълнител да прекрати производството на основание чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК, поради извършеното прихващане, с което задължението му по изпълнителното дело било погасено изцяло. Становище във връзка с това взискателят е изразил, като макар изрично да не заявява, че признава погасяването на вземанията, предмет на принудителното изпълнение, моли ЧСИ да направи прихващането, както е посочено от длъжника, поради което съдът приема, че между страните няма спор относно настъпването на последиците на прихващането.

По отношение на въпроса за възможността да се извърши прихващане на вземания в изпълнителното производство, настоящият съдебен състав приема следното: Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия /активното вземане/ да е изискуемо. Задължението на прихващащия /пасивното вземане/ може да не е изискуемо.

Достатъчно е да е изпълняемо /чл. 70, ал. 2 ЗЗД/. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане /определено по основание и размер, което е безспорно – установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, но и неоспорено от длъжника, срещу когото се прихваща/ – арг. чл. 103, ал. 1 ЗЗД.

Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи действие, трябва да достигне до адресата /виж разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2020 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2020 г., ОСГТК/.