Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 354 от 29.09.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 896/2026
Вид
Решение № 354
Подписан
29.09.2026
Състав
Цветислава Стайкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Стара Загора, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Цветислава Стайкова Административно наказателно дело № 20265530200896 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ***, ЕГН: **********, чрез адв. С. П., от АК Пловдив, срещу Електронен фиш серия К № 12033634/29.01.2026 г., издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро /400,01 лв./ за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство и иска неговата отмяна.

В откритото съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба от адв. П., в която излага съображения за недоказаност на нарушението. Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото с административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител, с което се иска обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

На 29.01.2026 г. в 09:23 часа, в гр. Стара Загора лек автомобил марка/модел **** с рег. № ***, се движел по бул. „Св. П. Евтимий“ в посока гр. Хасково, като до бензиностанция Лукойл, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120сса3, позиционирано на бул. „Св. П. Евтимий“ до бензиностанция Лукойл, била засечена скорост на движение на автомобила 83 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч) при разрешена такава – 50 км/ч, т. е. превишение – 33 км/ч.

Лекият автомобил бил собственост на „***“ – клон София с вписан ползвател ****.

Въз основа на така посочените данни бил издаден ЕФ серия К № 12033634/29.01.2026 г., издаден от ОД на МВР – Стара Загора с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на ***., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро /400,01 лв./.

От разпечатка от паметта на техническо средство се установява, че на процесната дата – 29.01.2026 г. в 09:23 часа с посочени точни координати на местоположението е засечена скорост на движение от 86 км/ч (Отдал.), като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: ЕФ серия К № 12033634/29.01.2026, свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство; справкa от АИС АНД относно връчване и обжалване на ЕФ серия К № 12033634/29.01.2026 г., удостоверение от Български институт по метрология за одобрен тип средство за измерване посочено във фиша; протокол за проверка на техническото средство; протокол за използване на АТСС; копие на Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-1034 от 20.08.2025 г.; копие на Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.; справка относно наименованията на заснетите с АТТС статични изображения към нарушението, снимка на мястото на позициониране на АТТС ARH CAM S1 № 120сса3 на 29.01.2026 г., писмо от Директора на ОПУ Стара Загора, Писмо от Община Стара Загора, ведно със заверено копие от генерален план за организация на движението на гр. Стара Загора и др.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и по арг. от чл. 305, ал.

3 от НПК, не се налага подробното й обсъждане. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. В приложения снимков материал се констатира едно единствено МПС и отчетен толеранс – от 86 на 83 км/ч.

Представени са и надлежни доказателства за преминат технически преглед и за използването на техническото средство. В допълнение, на кадъра от същото се констатира процесното превозно средство с видими регистрационни табели, което обстоятелство не позволява да бъдат обосновани съмнения относно субекта на отговорността.

В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.

165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи 2 датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в населено място; посочена е установената скорост на движение на процесното МПС (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3км/ч), както и максимално разрешена скорост на движение за населено място. В този смисъл са неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на изискуеми реквизити на електронния фиш.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че е налице неяснота относно мястото на нарушението, доколкото то ясно е посочено като гр. Стара Загора по бул. „Св. П. Евтимий“, до бензиностанция Лукойл, в посока гр. Хасково. Посочено е още, че се касае за нарушение в рамките на населено място, за установяването на което са събрани и допълнителни доказателства – справката от ОПУ на АПИ, справка от Община Стара Загора и протокол за използване на АТСС, придружен от снимка на разположението на техническото средство. Поради това съдът счита за категорично установено, че нарушението е засечено в рамките на населено място. Видно от справката от Община Стара Загора, тази отсечка от пътя се намира в рамките на населено място и липсва пътен знак, сигнализиращ разрешена скорост, различна от установената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населено място, поради което съдът намира за категорично доказано, че в нея е важало ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Във фиша изрично е вписано, че максималната скорост на движение е 3 била 50 км/ч, която е разрешената за движение в населено място. Тази скорост е отразена и в протокола за използване на АТСС, който е попълнен съгласно изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В протокола е посочено, че се засичат отдалечаващи се автомобили /видно от отбелязаната буква „О“ в съответната графа в дясната част на протокола/ и е налице снимка на разположението на техническото средство на процесната дата, която потвърждава отразеното в него местоположение и насоченост на уреда.

Изискана и представена е информация относно наименованията на статичните изображения към нарушението, сред които попада и приложеното към административнонаказателсната преписка, като липсва каквото и да било логично основание за съмнение, че се касае за изображения, получени от някакъв друг източник, а не генерирани от процесната апаратура, които да са ползвани при издаването на ЕФ или пък за манипулирани снимкови изображения.

В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, което е отразено и в представените от ОД на МВР - Стара Загора документи. От наличната доказателствена съвкупност става ясно, че посоченото мобилно техническо средство е одобрен тип, преминало е съответните периодични проверки и към датата на установяване на процесното нарушение е било технически изправно и годно да служи за установяване на скоростта на движение на МПС. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство ARH CAM S1 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, като съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения в процедурата по издаване на процесния електронен фиш.