Решение № 157 от 02.11.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Разград, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600288 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. А. Т., защитник на подсъдимия В. Л. К., против Присъда № 24/28.03.2023 г., постановена по НОХД № 544/2022 г. по описа на Районен съд – Разград.

С цитираната присъда подсъдимият В. Л. К. е признат за виновен в това, че на 07.09.2019 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с А. Ц.

З., е причинил лека телесна повреда на К. от гр. Разград, изразяваща се в кръвонасядания под дясното око, подконюнктивален кръвоизлив на дясна очна ябълка, охлузвания по лицето и тялото, оток в дясната лицева половина и сътресение на мозъка, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1300 лева.

1

С присъдата подсъдимият В. Л. К. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК в това да е причинил лека телесна повреда на повече от едно лице – и на Б. Л. Й. от гр.

Разград.

Със същата присъда подсъдимият А. Ц. З. е признат за виновен в това, че на 07.09.2019 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с В. Л. К., е причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, а именно на К. от гр.

Разград, изразяваща се в кръвонасядания под дясното око, подконюнктивален кръвоизлив на дясна очна ябълка, охлузвания по лицето и тялото, оток в дясната лицева половина и сътресение на мозъка, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та на пострадалия, и на Б.

Л. Й. от гр. Разград, изразяваща се в разкъсване на лигавицата на горната устна и на венеца на горна зъбна редица, довело до затрудняване на дъвченето, което е причинило временно разстройство на съзнанието, неопасно за жИ.та на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал.

1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1700 лева.

С присъдата подсъдимите В. Л. К. и А. Ц. З. са осъдени солидарно да заплатят на К. сумата от 2500 лева за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 4000 лева.

Подсъдимите В. Л. К. и А. Ц. З. са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР - Разград сумата от 436,17 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград сумата от 375,44 лева, разноски в съдебното производство, както и сумата от 100 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

С жалбата на адв. А. Т. присъдата се атакува в осъдителната си част по отношение на подсъдимия В. К., като според защитника събраните по делото доказателства не установяват извършване на деянието от обективна страна, тъй като не доказват подсъдимия К. да е участвал в нанасянето на телесна повреда на пострадалия К. Б.. Освен това по делото нямало нито едно 2 медицинско доказателство, което да сочи, че пострадалия е имал мозъчно сътресение. Отделно се оспорва квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т.

12 от НК, като поведението на подсъдимия не разкривало предшестващо или съпровождащо нанасянето на телесна повреда действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото. В процесния случай се касаело за чисто личен мотив, изключващ хулиганските мотиви. С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като признае за невиновен и оправдае подсъдимия В. Л. К. по повдигнатото обвинение.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Допълнителни съображения към жалбата след съобщаване за изготвяне на мотивите към присъдата не са депозирани.

След образуване на въззивното производство по делото е постъпила молба от адв. Д. Р., защитник на подсъдимия В. К.. С молбата се поддържа въззивната жалба на адв. А. Т., като се сочат нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК от страна на първоинстанционния съд. Подлага се на критика доказателствения анализ на съда, който се бил предоверил на показанията на едната група свидетели въпреки наличните протИ.речия в тях, и не кредитирал показанията на другата група свидетели само с мотива, че са близки с подсъдимите и затова обслужвали защитната им теза. В молбата се прави подроБ. анализ на свидетелските показания и наличните протИ.речия между тях, а освен това се атакуват и заключенията на двете съдебно – медицински експертизи на пострадалите свидетели, като изготвени без обективни медицински находки. На следващо място се възразява срещу квалифициращия признак „Хулигански подбуди“, като според защитника в случая е налице чисто личен мотив, който според практиката на ВКС изключвал хулиганските подбуди. В заключение с молбата отново се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която въззивният съд да оправдае подсъдимия В. К. по повдигнатите обвинения.

Постъпила е и молба от адв. И. Я., защитник на подсъдимия А. З. за присъединяване към подадената жалба от защитниците на подс. В. К.. В нея отново се атакува квалификацията на деянието като извършено по хулигански подбуди, като според защитника в мотивите към присъдата няма посочено в какви действия се изразяват тези подбуди. В заключение се иска въззивния 3 съд да извърши цялостна проверка на присъдата на парвия съд, като според защитника следва да бъде приложен закон за по – леко наказуемо деяние спрямо подсъдимия А. З., като наложеното наказание бъде отменено или заменено с по – леко такова, съответно да бъде намален размера на наложената глоба и присъденото обезщетение.

В съдебно заседание въззивникът В. К. се явява лично и с редовно упълномощени защитници адв. Г. В. и адв. Д. Р.. Защитниците поддържат подадената въззивна жалба, както и допълнението към нея, на основанията изложени в тях. На първо място адв. Д. Р. изтъква, че осъдителната присъда се основава единствено на групата свидетели, приятели на пострадалите, като са дескредитирани показанията на втората група свидетели с мотива, че са близки на подс. К.. Изброява редица протИ.речия в показанията на пострадалите и техните приятели, които ги правели недостоверни за разлика от показанията на св. В.ена В. и Н. А., които били логични, последователни и непротИ.речиви с обясненията на подс. К.. Освен това съдът бил игнорирал обективен доказателствен източник, какъвто се явявал видеозаписа от охранителните камери на зеведението, от който по несъмнен начин се установявало, че именно свидетелят Й. пръв нанася удар. Отново отправя критики към заключенията на съдебно медицинските експертизи на двамата пострадали, като счита същите за необективни и изготвени само по свидетелските показания на пострадалите и техните приятели.Оспорва квалификацията на деянията като извършени по хулигански подбуди, като изтъква, че в случая бил налице конфликт, обуславящ личен мотив за извършването им, което от своя страна изключвало хулиганските подбуди.

Оспорва изцяло гражданския иск, като счита, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства за причинени значителни болки и страдания на св. К. Б.. Предвид всичко изложено моли съда да отмени атакуваната присъда и да постанови нова оправдателна такава по отношение на подсъдимия В. К.. Защитникът адв. Г. В. също поддържа възивната жалба и допълнителните съображения към нея. Навежда доводи, че съдебно медицинските експертизи не са изготвени според правилата на НПК, а от своя страна първоинстанционния съд не е анализирал в достатъчна степен заключенията на тези експертизи и не е установил техните пороци. И той оспорва квалификациращия признак хулигански подбуди предвид наличието на личен мотив за конфликта. В заключение и адв. В. пледира за отмяна на 4 присъдата и постановяване на нова оправдателна такава за подс. В. К..

Подсъдимият В. К. поддържа становището на защитниците си, като в последната си дума моли съда да бъде оправдан.

Въззивникът А. З. се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв. И. Я.. Защитникът адв. Я. изцяло се присъединява към изложението на защитата на подс. К., като обръща внимания на недоказаността на квалифициращия признак хулигански подбуди поради липсата на действия от страна на двамата подсъдими, които да са груби, непристойни и да нарушават сериозно обществения ред. Предвид на това предлага на съда да приложи закон за по – леко наказуемо престапление спрямо подс. З., наложеното му наказание да бъде отменено или намалено, като бъде намален и присъдения от първия съд размер на гражданското обезпечение.

Подсъдимият А. З. се присъединява към становището на защитника си, като в последната си дума моли съда да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбите за неоснователни и пледира за потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Според прокурора възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното следствие доказателства, като е изяснено в достатъчна степен поведението на двамата подсъдими. Според прокурора няма законови пречки съдебно медицинските експертизи да са изготвени по свидетелски показания, а от кредетераните основателно показания на пострадалите и техните приятели безспорно се доказвали нанесените им от подсъдимите телесни увреждания. Налице били предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на двамата подсъдими от наказателна отговорност, а размерите на наложените им административни наказания били съобразени с участието им в престъпното деяние. Изразява становище, че присъдения размер на гражданския иск е правилен и обоснован, като моли за потвърждаване на присъдата и в тази й част.

В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител К. Б. не се явява, като се представлява от редовно упълномощен повереник адв. Д. П..

Повереникът счита жалбите на двамата подсъдими за неоснователни, а присъдата за правилна и законосъобразна. Изразява несъгласие с интерпретацията на доказателствата от защитниците относно причините за 5 възникване на конфликта и наличието на личен мотив за действията на подсъдимите. Предвид всичко това моли съда да потвърди атакуваната присъда.

Окръжен съд – Разград, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши в пределите, посочени в чл.

314, ал. 1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдеБ. акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от стран а, имащи правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдеБ. акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК. Контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия при провеждането на съдебното следствие да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.