Решение № 101 от 11.08.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Дулово, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100046 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от А. Д. Н. с ЕГН **********, от ****, действаща в качеството на родител и законен представител на детето Д.М.Х с ЕГН **********, срещу М. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: ****, иск с правна квалификация чл.150 СК - за увеличение на присъдената по гр.дело № ***. по описа на РС-Дулово с Решение № ***г., месечна издръжка от 152.50 лева на 450 лева дължима на малолетното дете Д.М.Х с ЕГН **********.

Ищеца твърди, че от постановяване на съдебното решение са изминали четири години. Изменили са се обстоятелствата при които съдът е определил размера на издръжката. Значително са се увеличили разходите за детето, и с оглед на неговата възраст са се увеличили и потребностите му. Нуждае се от допълнителни средства за частни уроци във връзка с образованието му. Твърди още, че сумата необходима за издръжката на детето на месец е около 900 лева. Счита, че ответника без затруднение може да заплаща месечна издръжка в размер на 450.00 лв., тъй като имал по добри финансови възможности от ищцата която е безработна, а и работел на трудов договор.

В предоставения му едномесечен срок ответника М. М. не депозира писмен отговор на исковата молба, не изразява становище по допустимостта и основателността на предявеният иск. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.

По делото е представен социален доклад, изготвен от ДСП-Дулово във връзка с предявеният иск.

Ищцата А. Н. – редовно призована, явява се лично, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен в претендирания размер.

1

Ответника М. М. – редовно призован, явява се лично, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който от името на своя доверител заявява, че иска е основателен за размера от 300 лева, и моли да бъде отхвърлен до размера от 450.00 лв. Представя доказателство за брутният и нетният си трудов доход за една година назад. Заявява, че издръжа още две деца, които са родени от съвмеството му съжителство с друга жена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от Удостоверение за раждане от 05.06.2012г., издадено въз основа на Акт за раждане ***, че страните са родители на малолетното дете Д.М.Х с ЕГН **********.

Видно от Удостоверение № ****., издадено от ОУ „***, ***, през учебната 2024/2025г. детето Д.М.Х е била ученичка в 6-ти клас.

Безспорно се установява по делото, че по силата на Решение № ***г. на РСДулово, постановено по бр.дело № 739/2019г., ответника М. М. осъден да заплаща на детето си Д.М.Х месечна издръжка в размер на 152.50 лева, считано от 12.12.2019г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

По делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на водените от страните свидетели.

От разпита на свидетеля Д.М.Х./дъщеря на страните/ стана ясно, че ответника заплаща издръжка само за сестра й .Д., че майка й не работи, и че разчитат на заплатата която получава свидетеля и на помощта на баба й и дядо й. Свидетеля заяви още, че сестра й получава всеки ден по 10.00 лв. джобни и че всеки ден иска нови неща. Според нея разходите за сестра й възлизат на 800лв., 900 лв. на месеца. Заяви още, че баща й живее с друга жена от която има две деца.

От разпита на свидетеля Т.А.А/ живуща на семейни начала с ответника/ стана ясно, че от 6 години живее с ответника, и че имат две деца, на 3години и половина и на 2 години, и че заедно с ответника полагат грижи за общо четири деца. Общите й с ответника деца не са записани на негово име защото тя още е в брак с бащата на другите две деца грижи за които той не полага.

Относно иска с правна квалификация чл.150 от СК:

Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителният иск за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че детето не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 570 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и 2 възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).

По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на детето е задоволена изцяло, включително защото е заплащал дължимата издръжка или защото детето получава доходи, и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).

В конкретния случай, от присъждането с Решение № ***г. на РС-Дулово, постановено по бр.дело № **г., на месечна издръжка на малолетното дете Д.М.Х в размер на 152.50 лева до приключването на съдебното дирене – 28.05.2025 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е известно, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя, и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 269.25лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2025 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 1077.00 лева).

Възрастта на детето Д.М.Х и посещаването на училище предполагат потребност от средства за храна и облекло, закупуване на материали свързани с неговото обучение. Детето през новата учебна година ще е ученичка в 7-ми клас, и за нея Държавата е осигурила безплатни учебници и помагала.

Като взе предвид горното, съдът приема, че необходимата месечна издръжка за детето Д.М.Х, е в размер на 500 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, както и социално общуване /посещения на театър, кино и др./. В конкретния случай, нито се твърди, нито се установява детето да имат нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст.

В производството бяха събрани доказателства за получаваните от оответника месечни доходи. От представеното по делото удостоверение с изх.№ **./л.27 от делото/ издадено от работодателя на ответника, се установява че същият работи на трудов договор като общ работник и получава на месец нетно трудово възнагражение 3 в размер на 840.47лв.

От свидетелските показания безспорно се установява, че ответника има още две деца за които полага грижи и които издържа, макар и да не са записани на негово име по обективни причини.

Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им. Ответника чрез процесуалният си представител заяви в съдебно заседание, че с оглед на доходите си може да заплаща месечна издръжка на детето си до размера от 300 лева.

Поради което съдът намира, че предявени иск следва да бъде уважен до размера от 300 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 450 лева.

Разликата до пълния необходим размер за издръжката за детето (500 лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява непосредственото му обгрижване при когото то живее.

Отделно от това, следва да се има предвид че с Постановление № 328/30.09.2024г. на МС размерът на линията за бедност за страната, считано от 01.01.2025г. е 638.00лв.

При така определеният размер на издръжката от 300 лева, който ще следва да заплаща ответника и при нетно трудово възнаграждение което той получава на месец от 840.47лв., за същият след приспадане на размера на дължимата издръжка, ще останат средства с които той да преживява и да се издържа в размер на 540.48лв., който размер е под линията за бедност за страната.

По отношение на допълнителните средства които евентуално за в бъдеще ще се заплащат за екскурзии и за частни уроци на детето, те трябва да бъдат поделени поравно между двамата родители и не следва да се включват в размера на дължимата издръжка. Заплащането, ако има такива, трябва да става по общо съгласие на двамата родители, защото са в интерес на детето.

Началният момент, от който ще се дължи така определената увеличена издръжка е 29.01.2025г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 от СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен в размер на 300.00 лева, а в останалата част до предявеният размер от 450.00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Ищецът е заявил претенция за разноски, и е представил списък съобразно чл. 80 от ГПК. Съдът установи, че направените от ищеца разноски по делото са в размер 500.00 лева, като включват възнаграждение за един адвокат.

Ответникът не претендира заплащането на разноски, и не представя списък съобразно чл.80 от СК.

При това положение ответникът ще дължи разноски на ищеца в размер 333.35 лева съобразно уважената част от иска.

4

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.