Решение № 158 от 20.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Велико Търново, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500415 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 267/20.06.2025 година по гр. д. № 363/2024 година на Окръжен съд Плевен Т. Б. Х. е осъден да заплати на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ общо сумата 118 040 лева, получена без основание от месец юни 2022 година до месец март 2023 година чрез парични преводи по банкови сметки BG06BPBI794410******** и BG91RZBB91551007******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 21.05.2024 година, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите; мораторна лихва върху исковата претенция от деня на поканата – 29.04.2024 година, до 21.05.2024 година – датата на исковата молба, в размер на 1 039.97 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение Т. Б. Х. е осъден да заплати на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ разноски по делото в размер на 16 821.60 лева, от които: 4 771.60 лева – държавна такса върху цената на исковете; 9 650 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена защита на ищеца; 2 400 лева – за вещи лица; да заплати на ищеца разноските за обезпечителното производство в размер на 5 435 лева, на 1 основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А. С. – пълномощник на Т. Б. Х., против Решение № 267/20.06.2025 година по гр. д. № 363/2024 година на Окръжен съд Плевен. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, не е обосновано. Първостепенният съд не е възприел правилно фактическата обстановка по делото. С доклада решаващият състав не е дал указания на ответника за кои факти не сочи доказателства, с което е ограничил правото му на защита, затруднил е отделянето на спорното от безспорното. Не са съобразени аргументите, обективирани в отговора на исковата молба. Изтъква се, че преводите по банковата сметка на Т. Х. са извършени лично от председателя на кооперацията Д. Д.. Това обстоятелство предполага основателност на осъществените преводи. Касае се за суми, дължими на ответника – с оглед неразгласяване на обстоятелството, че се заплащат задължения само към Т. Х., а на останалите кооператори не се превеждат суми, председателят на кооперацията е измислил този начин на плащане.

Ищецът е задължен на основание чл. 190 от ГПК да представи документи, изброени във въззивната жалба, което не е сторено. Първостепенният съд не е приложил санкцията, регламентирана в чл. 161 от ГПК, въпреки изричното позоваване от жалбоподателя на тази норма. Прилагането на неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК предпоставя процесуални действия или бездействия на страната, в резултат на които делото не може да се попълни с относими доказателства, необходими за установяване на релевантни за спора факти. Излагат се аргументи за предпоставките за прилагане на последиците по чл. 161 от ГПК, респ. чл. 128, ал. 2 от ГПК (отм.). Преценката на съда по чл.

190, ал. 2, във връзка с чл. 161 от ГПК подлежи на проверка от въззивния съд.

Не е допуснато до разпит като свидетел лицето М. Ц. Я., изпълняваща длъжността домакин при кооперацията-ищец, която е съставяла и отговаряла за изисканите и непредставени доказателства. Сочат се осъществяваните от М. Ц. Я. действия.

От изслушаното по делото заключение е установено, че кантарните бележки, стокови и складови разписки и други, са първични счетоводни документи (носители на информация за регистрираната за първи път стопанска операция), същите следва да се съхраняват минимум пет години. Този факт не е коментиран от решавания състав. Не се установява кооперацията да е извършвала счетоводни операции по чл. 45, ал. 4 и чл. 50 от ЗДДФЛ, вследствие на което Т. Х. не е разполагал с необходимите документи, за да декларира пред НАП получените средства. Дейностите, които не са заплатени, са осъществени от ответника в качеството му на физическо лице. Кооперацията е трябвало да изготви сметка за изплащане на суми съобразно извършеното и договореното, да състави приемно-предавателен протокол и придружаващите го документи – декларации, доказателствени материали; преди изплащане на сумите сметката задължително се подписва от председателя на Управителния съвет. ЗТПУ „Надежда“ са скрили и не са представили исканите счетоводни документи. Несъстоятелни са твърденията, че ответникът не е 2 представил счетоводни документи, тъй като такива е следвало да се издадат от платецатърговец към физическото лице-доставчик, тези документи да послужат на физическото лице да декларира дохода си обосновано и в съответствие със Закона за счетоводството.

Поддържа се направеното своевременно възражение за прихващане.

Формулирано е искане да се отмени Решение № 267/20.06.2025 година по гр. д. № 363/2024 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска или делото да се върне за ново разглеждане на първостепенния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат В. И. – процесуален представител на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“, в който развива доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пълномощникът на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 363/2024 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат В. И. – пълномощник на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“, против Т. Б. Х. искове за сумата 118 040 лева и за законна лихва.

Формулирано е искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Т. Б. Х. да заплати на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ сумата 118 040 лева получена без основание през периода месец юни 2022 година – месец март 2023 година чрез парични преводи по банкови сметки BG06BPBI794410******** и BG91RZBB91551007******; в полза на ищеца да се присъди законна лихва върху исковата претенция от деня на поканата – 29.04.2024 година, до окончателното изплащане на сумата, да се присъдят сторените по делото разноски, включително в производството по ч. гр. д. № 311/2024 година на Окръжен съд Плевен.

В исковата молба се твърди, че през 2022 година и 2023 година Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ превела по банкови сметки на ответника суми общо в размер на 118 040 лева без правно основание. Кооперацията има разкрити банкови сметки в „Юробанк България“ АД и „Обединена българска банка“ АД (бивша „Райфайзенбанк“ АД), посочени в молбата. От месец юни 2022 година до месец март 2023 година Кооперацията многократно прехвърляла суми между сметките си в двете банки, като в преводните нареждания изрично е посочвано, че получател на преведените суми е Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“, която е и техен наредител. В изброени в молбата случаи в платежните нареждания банковата сметка на получателя Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ е погрешно изписана, т. е. посочената в тях сметка не е на Кооперацията, а на ответника, 3 получил сумите по платежните нареждания без основание. Не съществуват фактури, договори или други правоотношения между ответника и Кооперацията, които да са основание за получаване на сумите. Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ и Т. Б. Х. са лица, регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност. Цитират се разпоредби от посочения нормативен акт. От месец май 2022 година до месец март 2023 година в дневниците за покупки на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ няма регистрирани продажби от Т. Б. Х., т.е. липсва правно основание за плащането и съответно получаването от ответника на изброените суми.

Преводите, извършени по двете чужди банкови сметки, чиито титуляр е ответникът Т. Б. Х., са установени при счетоводна проверка през месец март 2024 година, направена след прекратяване на трудовия договор с бившата счетоводителка на кооперацията Т. Д. Х.а.

С нотариална покана, получена от ответника на 29.04.2024 година, ищецът Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ го приканила да възстанови доброволно получените суми общо в размер на 118 040 лева, но въпреки изтичането на предоставения срок той не е сторил това.

С Молба с вх. № 6285/27.05.2024 година адвокат В. И. – пълномощник на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“, уточнява, че претенцията за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за времето от 29.04.2024 година до 21.05.2024 година е в размер на 1 039.97 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат А. С. – процесуален представител на Т. Б. Х., с който оспорва исковете по основание и размер, изложената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка.

Сочи, че за времето от 2017 година до 2023 година Т. Б. Х. обработвал със собствена техника над 500 декара земеделски земи, собственост или арендовани/наемани от ищеца; прибирал реколтата; закамерявал зърното с фадрома в силозите. Твърди, че между него и председателя на Кооперацията имало устна уговорка да обработва земите на Кооперацията със собствена техника и труд, а в замяна Кооперацията да му заплаща суми за положения труд и разходи за техниката. Изброяват се дейности, извършвани по споразумение с Кооперацията за времето от 2017 година до 2023 година на обща стойност 136 040 лева. На основание чл. 103 и чл.

104 от Закона за задълженията и договорите прави възражение за прихващане със сумата 136 040 лева при уважаване на предявената спрямо него претенция в размер на 118 040 лева.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалния представител на ответника оспорва предявените искове.

С Молба с вх. № 9902/11.09.2024 година пълномощникът на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ оспорва съществуването на вземания на ответника към ищеца; навежда възражение за погасяване по давност на неоснователно претендираните с отговора на исковата молба вземания (всички евентуални 4 вземания, възникнали преди 28.06.2021 година, са погасени по давност).

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 267/20.06.2025 година по гр. д. № 363/2024 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените при условията на обективно съединяване искове са с правни основания чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите.

Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“ твърди, че Т. Б. Х. е получил без правно основание сумата 118 040 лева през периода месец юни 2022 година – месец март 2023 година чрез парични преводи по банкови сметки; чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата 1 039.97 лева – законна лихва върху сумата 118 040 лева за времето от 29.04.2024 година до 21.05.2024 година.

Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Д. Д. Д. – син на председателя на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Надежда“;