Решение № 2813 от 14.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2813 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20211100510138 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 250 ГПК. Според Решение № 2836 от 13.I.1977 г. по гр. д . № 2370/76 г., I г. о. допълнителното решение се произнася от състава, завършил разглеждането на правоотношенията, за които се издава допълнителното решение, а не от състава, произнесъл основното решение.

С обжалваното по настоящото въззивно гражданско дело първоинстанционно решение № 20117167/17.05.2021г., постановено по гр.д. №18 205/2019г. по описа на СРС, 125 състав, е ПРИЗНАТО за установено по отношение на ищеца С. К. Б., че ответникът Ж. П. Д. е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за период от 2007 г. до 2017 г. на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. София. С решението е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ищеца С. К. Б. против Ж. П. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът С. К. Б. е собственик на гореописания недвижим имот на основание договор за покупско-продажба, и за осъждане на Ж. П. Д. да предаде на С.

К. Б. владението върху имота. Оставено е БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от Ж. Д. като ответник по ревандикационния иск против ищеца С. Б. възражение за упражняване на право на задържане върху имота до заплащане на подобренията за сумата от 776 лева – сторени разходи за поставяне в кухнята на ламиниран паркет и боядисване, които се сочи, че са извършени през период от 04.09.2015 г. – 10.09.2015 г.

С решение № 6605/20.12.2023 г. по настоящото дело е отменено изцяло първоинстанционното решение и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на 1

Ж. П. Д., че ищецът по ревандикацоиння иск С. К. Б. е собственик на основание договор за покупко-продажба на имота и е осъден Ж. П. Д. да предаде на С. К. Б. владението на горепосочения имот. ОТХВЪРЛЕН предявеният от ответника Ж. П. Д. срещу ищеца С. К. Б. насрещен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че Ж. П. Д. е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност относно имота.

Поради уважаването на иска по чл. 108 ЗС, по който Ж. П. Д. е ответник и е сторил възражение за упражняване право на задържане върху процесния имот до заплащане на подобренията в него, то възражението е разгледано по същество.

ОТХВЪРЛЕНО е направеното от Ж. П. Д. против С. К. Б. възражение за упражняване на право на задържане върху имота до заплащане на подобренията в него за сумата от 776 лева – сторени разходи за поставяне в кухнята на ламиниран паркет и боядисване, които се сочи, че са извършени през период от 04.09.2015 г. – 10.09.2015 г. Мотивите на съда са, че Ж. П. Д. е държател, но не и владелец на имота.

С молба вх. № 30542/15.03.2024 г. Ж. П. Д. моли за допълване на решение № 6605/20.12.2023 г. по настоящото дело, като съдът да се произнесе по възражението му за упражняване право на задържане върху процесния имот до заплащане на подобренията в него за сумата над 776 лв. до пълния предявен размер от 11 030 лв.

Излага, че първоинстанционният съд е приел възражението до сумата от 776 лв., но не се е произнесъл с определение за прекратяване относно горницата над 776 лв. до 11 030 лв. Молбата е подадена в срок /дата пощ. кл. 14.03.2024 г./. С отговор от 08.04.2024 г. насрещната страна С. К. Б. излага становище за неоснователност на искането. Сочи, че съдът се е произнесъл с въззивното решение по възражението за упражняване право на задържане така, както е сторено – за подобрения за сумата от 776 лв.

Искането по чл. 250 ГПК е неоснователно.

Предявен е главен иск от С. К. Б. против Ж. П. Д. с пр. осн. чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния имот на осн. договор за покупко-продажба и за осъждане на ответника да предаде владението. С отговора на исковата молба /л. 34/, подаден в срок / мотиви в определение по чл. 140 ГПК от 01.05.2020 г. на л. 64/ ответникът твърди да е придобил имота по силата на давностно владение в продължение на 18 години; предявява насрещен иск по чл. 124 ГПК в тази връзка; също така прави възражение за задържане на имота при твърдения, че като владелец на имота е сторил подобрения в него /л. 37/.

С отговора се прави възражение, но същото е нередовно – не е посочено в какво точно се състоят подобренията и на каква стойност са. С определението по чл.

140 ГПК от 01.05.2020 г. на л. 64 е указано на ответника Ж. П. Д. на осн. чл. 101 ГПК относно възражението да уточни общ размер на подобренията и какви точно СМР се твърди да са извършени. С молба от 30.09.2020 г. на л. 101 ответникът уточнява, че 2 стойността на подобренията е 11 030 лв., но отново не са посочени конкретни СМР.

Прилага СТЕ, изготвена по друго дело / гр.д. № 21 019/2019 г. по описа на СРС с предмет осъдителен иск относно подобренията/. Прилагането на доказателства не замества твърденията на страната, поради което с определение от 29.10.2020 г. на л.

125 съдът е указал на ответника повторно на осн. чл. 101 ГПК относно възражението за задържане поради подобрения да уточни кога се твърди да е извършил подобренията, какви са те, на каква стойност. С молба от 13.11.2020 г. на л. 139 ответникът сочи с кои точно СМР претендира да е извършил подобрения на стойност от 11 030 лв.

С определение от 16.11.2020 г. /л. 143/ съдът е приел за съвместно разглеждане заявеното от Ж. П. Д. възражение за право на задържане на ревандикирания имот във връзка с направени подобрения на стойност 11 000 лв. Мотивите на съда относно неприемането на възражението за горницата над тази сума до 11 030 лв. са че монтираната врата е поставена според твърденията на 01.03.2007 г. и липсва позоваване в срока по чл. 131 ГПК. Периодът на извършване на подобренията според отговора е м. 05.2013 г. – м. 09.2015 г. В определението изрично е посочено, че не се приема възражението за горницата над 11 000 лв., като съдът не дължи диспозитив за прекратяване, понеже неприетото възражение не е ставало никога предмет на делото.

С молба от 23.11.2020 г. на л. 156 ответникът е направил доказателствени искания във връзка с така прието възражение в този размер от 11 000 лв.

В първо с.з. докладът е приет без възражение. Ищецът е възразил, че така заявените СМР съвпадат с тези по гр.д. № 21 019/2019 г. по описа на СРС, поради което съдът е изискал преписи от исковата молба /л. 181/.

Според тази искова молба СМР са на стойност 21 640 лв. Според молба от 17.03.2021 г. на л. 195 от ищеца, то пр-вото по гр.д. № 21 019/2019 г. е спряно до разрешаване на спора за принадлежността на правото на собственост на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл доводите в молбата, инициираща настоящото пр-во, че е допустимо да се разглежда едновременно осъдителен иск за стойността на подобренията и петиторен иск, по който да се направи възражение за задържане, с нищо не допринасят за основателността на искането по чл. 250 ГПК. Висящи са две производства, като това относно осъдителния иск е спряно.

С определение от 24.03.2021 г. на л. 202 първоинстанционният съд след запознаване с исковата молба по гр.д. № 21 019/2019 г. по описа на СРС / чието съдържание е било добре известно на ответника Ж. П. Д., но не и на съда / е изменил по реда на чл. 253 ГПК определение от 16.11.2020 г. Мотивите за това са, че периодът на извършване на подобренията според отговора на исковата молба е м. 05.2013 г. – м.

09.2015 г.; периодът на извършване на подобренията според исковата молба по гр.д. № 21 019/2019 г. е м. 04.2015 г. – м. 04.2019 г.; част от подобренията, относно които се прави възражение за задържане по вещния иск, съвпадат с тези, заявени по гр.д. № 21 019/2019 г. по описа на СРС, но се сочи различен момент на извършването им и различна стойност.

3

Така поради нередовност на искането за приемане на възражение за задържане, което е било оставяне без движение многократно, съдът е приел за съвместно разглеждане заявеното от Ж. П. Д. възражение за право на задържане на ревандикирания имот във връзка с направени подобрения на стойност 776 лв. В определението изрично е посочено, че не се приема възражението за горницата над 10 224 лв., като съдът не дължи диспозитив за прекратяване, понеже неприетото възражение не е ставало никога предмет на делото /776 лв.+ 10 224 лв.=11 000 лв./.

Молба вх. № 30542/15.03.2024 г. от Ж. П. Д. за допълване на решение № 6605/20.12.2023 г. по настоящото дело е неоснователна. Съдът се е произнесъл по възражението на Ж. П. Д. за упражняване право на задържане върху процесния имот до заплащане на подобренията в него така, както е прието. Не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното СГС на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 30542/15.03.2024 г. от Ж. П. Д. за допълване на решение № 6605/20.12.2023 г. по настоящото дело, като съдът да се произнесе по възражението на Ж. П. Д. за упражняване право на задържане върху процесния имот до заплащане на подобренията в него за сумата над 776 лв. до пълния предявен размер от 11 030 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен връчването пред ВКС на РБ. срок от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4