Решение № 20943 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20943 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110130622 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 253905/13.09.2023 г./ на **** срещу Д. Д. Я., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19 713.55 лв., представляваща главница за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в ****, с кл. № ****, за периода от 01.02.2012 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва от 05.01.2023 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 342/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги за процесния имот с ответника, който е подал Заявление за промяна на титуляр на партида с вх. № ЗП-****/12.05.2022 г., с което е поискал партидата за имота да бъде прехвърлена на негово име, защото е негов собственик от 02.06.2013 г., представил е декларация от единия от съсобствениците с изразено съгласие ответникът да бъде титуляр на партидата и е декларирал, че другите съсобственици отсъстват и с тях не може да бъде постигнато споразумение по чл. 59, ал. 3 от приложимите Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор ****, одобрени от КЕВР. Поддържа, че е открил партида на името на ответника, по която е префактурирал неплатените задължения за В и К услуги от 01.02.2012 г., защото независимо от датата, на която ответникът е станал собственик на имота, той отговаря и за неплатените задължения на наследодателя си ****.

Сочи, че по данни на ответника жилището се ползва от 4 лица и поради липса на индивидуален водомер за него за по-голямата част от периода задълженията са начислявани на база броя живущи, а от 25.05.2022 г. е започнало отчитане на потребените в имота В и К услуги по показанията на монтираните на тази дата индивидуални водомери. Излага, че стойността на В и К услугите е неплатена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, но във възражението по чл. 414 ГПК е възразил, че оспорва претенцията по основание и размер 1 и е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 342/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в законоустановения срок, при наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца твърдения искът е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ. За неговата основателност в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие през исковия период на договорно правоотношение с предмет продажба/доставка на В и К услуги между него в качеството му на продавач/доставчик и ответника в качеството му на потребител, респ. наследник на починалия потребител; ищецът реално да е доставил В и К услуги на ответника в количество, съответстващо на претендираната сума и отчетено съгласно нормативните изисквания; наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност. Необходимостта от доказване на посочените обстоятелства не се влияе от липсата на подаден отговор на исковата молба, още повече, че искът е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в подаденото възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК Я. е оспорил вземането по основание и размер и е навел възражение за изтекла погасителна давност, а с т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор“.

По въпроса дали през исковия период е съществувало договорно правоотношение между страните по делото съдът намира следното:

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът, като този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата/доставката на В и К услуги. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи „потребители на услугите В и К“ са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право 2 на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на договор с В и К доставчикът.

В случая се установява сключване между страните на писмен договор за продажба/доставка на В и К услуги за процесния имот въз основа на подадено от ответника Заявление с вх. № ЗП-****/12.05.2022 г. за промяна на титуляр на партида, като от отбелязването над заглавната му част е видно, че въз основа на него ищцовото дружество е открило индивидуална партида на името на ответника с № ****. Ответникът не оспорва подписа си върху документа, поради което неговата формална доказателствена сила следва да бъде зачетена. В него той е направил признание на неизгодния за него факт, че е придобил собственост върху имота от значително по-ранен момент – от 02.06.2013 г. В заявлението са описани като представени документи следните: Договор за продажба от 22.04.1986 г.; документ за собственост № 314; Удостоверение за наследници от 12.05.2022 г.;

Удостоверение за наследници № ****/07.06.2019 г.; Декларация за титуляр на партида при съсобствен имот. От всички тях по делото са представени като писмени доказателства само Декларация от ответника от 12.05.2022 г., в която сочи, че е съсобственик на имота и че другите съсобственици отсъстват, като иска партидата да бъде прехвърлена на негово име, и Декларация от *****, която в качеството си на съсобственик заявява съгласие партидата да бъде на Д. Д. Я.. Другите документи, описани в заявлението като приложени към него, не са представени от **** като писмени доказателства по делото.

Ищецът твърди, че по новооткритата партида на ответника е префактурирал задълженията за имота, начислени по партида със стар кл. № ****, за период с начало от 01.02.2012 г., за които Я. следва да отговаря в качеството си на наследник на предишния потребител. За доказване твърдението си, че ответникът следва да отговаря за задълженията за имота, считано от 01.02.2012 г., дружеството е поискало той да бъде задължен да представи Договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.04.1986 г. и Удостоверение за наследници № ****/07.06.2019 г., като във връзка с доказателственото си искане за първи път е посочило, че не разполага с описаните в заявлението документи.

Преценявайки твърденията му в исковата молба и в уточнителната молба, с която е направено и доказателственото искане по чл. 190, ал. 1 ГПК, свеждащи се до това, че документите, относно които се иска ответникът да бъде задължен да ги представи по делото, всъщност са били представени на ищеца със заявлението, съдът е приел, че тези документи всъщност се намират във фактическа власт на ищеца, поради което той би могъл да ги представи по делото и липсва основание за задължаване на ответника да ги представи, поради което е отхвърлил искането. Непосредствено след това съдът е указал на ищеца с протоколно определение от 19.10.2023 г., че не сочи доказателства за наличие на договорно праовоотношение с ответника в периода от 01.02.2012 г. до 01.06.2013 г., но въпреки това такива доказателства не са ангажирани. В резултат от процесуалното поведение на ищеца за съда е останало неизвестно съдържанието на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.04.1986 г. и Удостоверение за наследници № ****/07.06.2019 г., именно с които той обосновава твърдението си, че ответникът следва да отговаря за цената на В и К услугите за имота, считано от 01.02.2012 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено възникването и съществуването на договорно правоотношение между страните за продажба/доставка на В и К услуги в процесния имот, считано от 02.06.2013 г. Доколкото Заявлението за промяна на титуляр на партида е подадено на 12.05.2022 г., съдът счита, че едва от м. 05.2022 г. нататък ответникът се явява единствен потребител на В и К услуги за имота по силата на сключения писмен договор с ищеца. За периода от 02.06.2013 г. до м.

04.2022 г. включително той има качеството на потребител, но по силата на закона, който обвързва това качество с притежаването на вещно право върху водоснабдения имот.

Наличните по делото доказателства обаче обуславят извод, че през този период имотът не е бил изключителна собственост на Я., а е бил съсобствен между него и третото лице *****.

3

При липса на данни за притежаваните от тях права в съсобствеността съдът приема, че те са съсобственици при равни квоти, поради което счита, че за периода от м. 06.2013 г. до м.

04.2022 г. включително ответникът е материалноправно легитимиран да отговоря само за 1/2 от задълженията за В и К услуги за процесния имот. Не се доказа той да има пасивна материалноправна легитимация за задължения за имота от по-ранен момент, защото липсват доказателства той да е бил собственик на имота преди 02.06.2013 г., както и поради недоказаност на ищцовото твърдение, че той следва да отговаря в качеството си на наследник на предишния потребител.

Спрямо договорното правоотношение между ищеца и ответника приложение намират по силата на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. одобрените от КЕВР общи условия на **** на договорите за предоставяне на В и К услуги.

Съдът намира, че подаването на заявление от ответника за прехвърляне на негово име на вече съществуващата при ищеца партида за имота несъмнено сочи на извод, че имотът е водоснабден, който извод следва и от вида на имота – жилищен апартамент.

За доказване на реалното потребление на В и К услуги през исковия период и тяхното количество и стойност по искане на ищеца е допусната съдебно-техническа експертиза.