Решение № 401 от 28.11.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20221800500598 по описа за 2022 година

С решение № 30 от 15.03.2022 год. по гр.д. № 208/2021 год. Пирдопският районен съд на основание чл. 135 от ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на И. Р. Р. договора за дарение, сключен с нотариален акт № 12, том II, рег. № 1826, дело № 197 от 2018 год. на нотариус с район на действие ПРС в частта, с която П. С. В. е дарил на П. С. В. притежаваните от него по наследство от С.П. В. /починал на 31.01.2017 год./ идеални части, а именно - 1/6 ид.ч. от описания в акта недвижим имот: УПИ VI-88 в кв. 30 по плана на с. Ч. при съседи: от изток улица Х.Б., от запад – УПИ VII-85, от север – УПИ V-87, от юг – улица И. У., заедно с построените в имота сгради – едноетажна полумасивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда – склад със застроена площ 24 кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ 38,67 кв.м.; паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ 48,42 кв.м., по предявените искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. С решението съдът е прекратил производството по делото в частта, с която И. Р. е предявил иск за намаляване на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване на ответницата П. В. до размера на прехвърлените притежавани от нея 4/6 ид. и за обявяване относителната недействителност /нищожност/ на сделката за учредяване право на ползване върху целия имот по отношение на ищеца – кредитор с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том II, рег. № 1826, дело № 197 от 2018 год. на нотариус с район на действие ПРС, като недопустимо.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата П. В.

1 в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като искането на ищеца било за обявяване на сделката за недействителна по отношение на всички /неограничен кръг лица/, поради което неправилно в решението съдът обявил договора за недействителен само по отношение на ищеца. Освен това съдът според въззивницата е мотивирал решението си с неприети по надлежния ред писмени доказателства, а именно – с изпълнителен лист № 285/01.11.2018 год. на СГС. Твърди, че по делото е представен друг изпълнителен лист, който е бил приет от съда, но не и цитирания по-горе изпълнителен лист.

Подадена е въззивна жалба срещу решението и от ответника П. В. в частта, с която е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД, също с оплаквания, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и е мотивирал решението си с неприет по делото като писмено доказателство изпълнителен лист. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Ищецът твърди в исковата молба, че е кредитор на ответника П. В., който е осъден с присъда № 96 от 25.03.2015 год. по нохд. № 500/2014 год. на СГС, влязла в сила на 26.09.2017 год., с която същият е осъден да му заплати сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от убийството на бащата на ищеца Р. Р., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2012 год. до окончателното изплащане.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том II, рег. № 1826, дело № 197 от 2018 год. на нотариус с район на действие ПРС ответниците П. А. В. и П. С. В. са дарили на П. С. В. притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот: УПИ VI-88 в кв. 30 при съседи: от изток улица Х.Б., от запад – УПИ VII-85, от север – УПИ V-87, от юг – улица И. У., заедно с построените в имота сгради – едноетажна полумасивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда – склад със застроена площ 24 кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ 38,67 кв.м.; паянтова стопанска сграда, цялата със застроена площ 48,42 кв.м., като дарителката си е запазила правото на безвъзмездно ползване на дарявания имот до края на живота си.

Ищецът твърди, че почти веднага след влизане в сила на присъдата ответникът, знаейки, че е длъжник и е осъден да заплати посоченото обезщетение, целенасочено се е разпоредил с идеалните части от наследствения си имот, дарявайки ги на сестра си П. С. В., именно с цел да намали имуществото си и да затрудни възможността за удовлетворяване на кредитора-ищец. Сочи, че разпореждането с 1/6 ид.ч. от гореописаните имоти представлява увреждаща сделка по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Моли съда да обяви за недействително разпореждането със собствените на длъжника 1/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти, придобити по наследство от С. В..

С присъда № 96 от 25.03.2015 год. по нохд. № 500/2014 год. на СГС П. С. В. е признат за виновен в това, че умишлено умъртвил Р. И. Р., като на 21.11.2012 год. нанесъл удар с 2 дървена домакинска дъска в лявата слепоочно-теменна област на главата на Р., в резултат на което му била причинена тежка черепно-мозъчна травма, последвана на 01.12.2012 год. от неговата смърт, поради което подсъдимият е осъден на седем години лишаване от свобода, както и да заплати на гражданския ищец И. Р. Р. – син на убитото лице сумата 50 000 лева – обезщетение за причинени му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Присъдата е влязла в сила на 26.09.2017 год. Издаден е изпълнителен лист № 285/01.11.2017 год. по нохд. № 500/2014 год. на СГС за присъденото обезщетение.

Видно от удостоверение изх. № 207/14.02.2022 год. на СО-район „Л.“ ищецът по делото е син на П. А. В., а ответницата П. С. В. е негова сестра.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са конститутивни, с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Според тази разпоредба кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането.

Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като волята на ищеца била да предяви иск за прогласяване недействителността на извършената от ответника-длъжник разпоредителна сделка по отношение на всички лица, а не само по отношение на кредитора. Обстоятелствената част на исковата молба, заявеният от ищеца петитум и посочената правна квалификация несъмнено сочат на предявен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. По този иск обявената недействителност е само по отношение на кредитора- ищец, упражнил правото си по чл. 135 ЗЗД. Въз основа на съдебното решение по отменителния иск се счита, че действието не е извършено от длъжника и кредиторът разполага с правото да се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащото действие. Именно поради това, че обявената недействителност е относителна, а не абсолютна, с обжалваното решение съдът е прогласил договора за дарение за недействителен само в отношенията между кредитора и длъжника.

Решението, с което е уважен иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД няма за последица връщане на имуществото в патримониума на длъжника. Имуществото, предмет на сделката, чиято относителна недействителност е обявена с обжалваното решение, се счита за собствено на длъжника единствено в отношенията между кредитора и длъжника и то доколкото кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имуществото. В отношенията между длъжника и третото лице – приобретател сделката се явява действителна. Точно поради това решението на районния съд би било недопустимо в случай, че беше обявил абсолютната недействителност /нищожност/ на атакуваната сделка, което правилно не е направено от районния съд. Следва да се посочи също така, че дори да беше налице непроизнасяне на съда по цялото искане /в случай, че се приеме, че искът е бил предявен за прогласяване нищожност на сделката по отношение на всички лица, а не само по отношение на кредитора/, то не ответника, а ищецът би имал интерес да навежда оплаквания в този 3 смисъл и да иска допълване на постановеното решение, което в случая не е направено.

Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква при наличието на фактически състав, включващ следните елементи: съществуващо вземане, което не е прекратено или погасено по давност /не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо и същото да е установено с влязло в сила съдебно решение/; вземането да е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска или вземането да е възникнало след това, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали с намерение да увредят кредитора; извършването на действие, което да уврежда кредитора, т.е. да намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника и причинна връзка между действието и увреждането.

По делото е доказано наличието на вземане на ищеца срещу прехвърлителя по оспорената сделка за сумата 50 000 лева. По въпроса за съществуването на вземането е формирана сила на пресъдено нещо с присъда № 96 от 25.03.2015 год. по нохд. № 500/2014 год. на СГС.

В доктрината и съдебната практика е прието, че качеството на длъжник по отношение на делинквента възниква от момента на увреждането /така решение № 311/2010 г. по гр. д. № 308/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и др. /, респ. от този момент пострадалият от деликта става носител на субективното право на обезщетение за увреждането.

Прехвърлителната сделка, с която ответникът се е разпоредил с притежаваните от него 1/6 ид.ч. от имотите, е извършена на 30.04.2018 г., т. е. след като ищецът е станал кредитор по вземане от деликт. Съгласно чл. 133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника, а право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от него. Това означава, че от момента, в който пострадалият е придобил качеството кредитор, той може да бъде увреден от всяка разпоредителна сделка, с която длъжникът намалява имуществото си и следователно има право да иска такава да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД. Следователно въпросът за датата на влизането на присъдата и датата на издаване на изпълнителния лист за главницата е ирелевантен. Поради това без значение е дали районният съд е мотивирал решението си въз основа на изпълнителен лист № 285/01.11.2017 год. по нохд. № 500/2014 год. на СГС, който не бил приет по надлежния ред. Независимо от това следва да се отбележи, че и този довод за допуснато от съда процесуално нарушение е несъстоятелен. Това е така, тъй като изпълнителният лист е представен с исковата молба, видно от описа в раздел „Приложения“ /т. 3 от описа/, а в проведеното о.с.з. на 17.02.2022 год. съдът изрично е посочил, че приема представените с исковата молба писмени доказателства под опис от № 2 до № 9 вкл., като същият фигурира и в кориците на делото и е приложен на л. 23 по гр.д. № 208/2021 год. на ПРС.

Налице са всички елементи от фактическия състав, необходим за уважаване на предявения иск:

Деянието е извършено на 21.11.2012 г. а бащата на ищеца е починал на 01.12.2012 4 год. От този момент в полза на неговите наследници е възникнало вземането за обезщетение за непозволено увреждане, поради което те са придобили качеството на кредитори. Както беше посочено, не е било необходимо вземането да е станало изискуемо и ликвидно. Вземането за обезщетение от непозволеното увреждане е станало ликвидно на 26.09.2017 год., когато е влязла в сила присъдата, с която вземането е било определено по размер. В този смисъл съдът намира за установено, че ищецът е кредитор на ответника и вземането е възникнало преди оспорената разпоредителна сделка с н.а. № 12, дело № 197/30.04.2018 год. От момента на влизане в сила на присъдата вземането става изискуемо (т. 2 на ТР № 5 на ОСГК и ОСТК на ВКС от 5.04.2006 г.), тъй като с нея е бил определен размера на обезщетението.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee569316-d776-412a-a486-509c441c2ceb