Решение № 180 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330200646 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 1013/17.12.2025г., издадено заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на А. И. Й. е наложена глоба с еврова равностойност 10,23 евро /20 лева/ за нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Не прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

1

В НП е прието, че: „При извършена проверка на 18.08.2025г. в гр.

Пловдив, около 15:15 часа, в ПИ ***, попадащ в улична регулация между кв. 15, 15А, 15Б и кв. 16 по РП на СИЗ Пловдив, е установено паркирано полуремарке „SCHMITZ“, с регистрационен № *****, собственост на "ПИМК" ООД, в зоната на действие на пътен знак В-27.“ По делото не се спори относно следните обстоятелства: на 18.08.2025г. в поземлен имот № *** била извършена проверка от общинска полиция по получен сигнал, като проверката била осъществена със съдействието на служители на общината и кадастъра; в поземления имот имало изградено пътно платно с двупосочно движение; пътят не обхващал цялата площ на поземления имот, което наложило служителите на кадастъра на направят съответните измервания, да очертаят и да посочат на инспекторите от общинска полиция границите на поземления имот, в рамките на които следвало да се извърши проверка; поземленият имот не бил ограден, като на входа му нямало поставени бариери; от дясната страна, по посока на движението, физически бил наличен добре видим пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането в зоната му на действие; след пътния знак имало множество паркирани полуремаркета, собственост на "ПИМК" ООД, сред които било и процесното полуремарке „SCHMITZ“, с рег. № ***; от лявата страна на пътното платно била изградена конструкция, която по физическите си характеристики наподобявала тротоар, а именно надлъжно на пътното платно била разположена издигната част от пътя, с бордюр (висок около 8 сантиметра) и настилка, която не била от плочки, а от асфалт; върху така наподобяващата „тротоар“ конструкция били разположени множество влекачи на тир, собственост на "ПИМК" ООД; за констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл. 39, ал. 3 ЗАНН; редовно поканен да подаде декларация по чл. 188, ал.2 ЗДвП, 2 управителят на "ПИМК" ООД А. И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него;

АУАН бил издаден при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя.

Освен, че не са спорни по делото посочените обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства:

-показания на служителя на общинска полиция- Г. М. Г.

(актосъставител), които съдът кредитира като безпристрастно и обективно дадени;

-писмени доказателства, сред които покана за представяне на декларация по чл. 188 ЗДвП, разписки за връчване, възражения срещу глоба с фиш и АУАН и др.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При така несъмнено установените факти, спорният въпрос по делото е дали от жалбоподателя е извършено вмененото с АУАН и НП нарушение по чл. 6 ЗДвП.

За да отговори на този въпрос, съдът съобрази, че от представените от двете страни в откритото заседание писмени доказателства, както следва: извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив; извадка от комуникационно –транспортната схема на гр. Пловдив; извадки от генерален план за организация на движението на община Пловдив; писмо от заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика" в Община Пловдив се установява, че: съгласно предвижданията на Общия устройствен план поземлен имот с идентификатор *** е предвиден за озеленени площи; имотът е публична общинска собственост; съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота / НТП/ е за движение и транспорт; в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия 3 регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед №57-03-02/1973г., в ПИ № *** се предвижда изграждане на улица.

Противно на доводите от жалбата, в случая не е налице противоречие между начина на трайно ползване на процесния имот и общия устройствен план. Ноторно известно е, че общият устройствен план обхваща големи площи от територията на страната и обстоятелството, че част от тази територия е предвидена за озеленени площи, не изключва възможността сред тези зелени площи да се изгради път, който да осигурява достъп до тях.

Точно такъв е случаят с процесния имот, който е част от по-голям земен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно имот *** по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи.

Нещо повече, по-горе вече бе прието за безспорно установено, че чисто фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото: физически е изградена улица с двупосочно движение; в дясната част на улицата физически е поставен ПЗ В27 „забранени са престоят и паркирането“; чисто фактически в лявата част на улицата е изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар.

Не така стоят нещата, обаче от юридическа гледна точка, доколкото от цитираните по-горе безпротиворечиви писмени доказателства се установява, че: за ПИ *** няма издадено разрешение за строеж, респективно няма открита строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителния обект; съгласно генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По предвиждания посоченият участък следва да е продължение на бул.

"Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот; в генералния план за организация на движението на община Пловдив за 4 този поземлен имот липсват нанесени пътни съоръжения-тротоари, банкети. Липсват предвидени и приложени елементи от проектно знаково пространство-пътни знаци и пътна маркировка; в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват приложени правила за предимство и посочност на движението; правила за режими на престой и паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение.

Съдът кредитира както извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, така и писмото от „Заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика" в община Пловдив, доколкото съответстват на публично достъпната информация, качена на сайта на община Пловдив, както следва:

-общ устройствен план на гр. Пловдив, наличен на интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/item/building/oup/;

- генерален план за организация на движението на Община Пловдив, наличен на интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0% %D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86

%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6/.

От гореизложеното се налага извод, че чисто фактически предвижданията на ПУП за изграждане на улица в процесния имот са реализирани. Това фактическо положение не е намерило юридически израз, доколкото съгласно най-актуална документация:

-макар и физически налична, от юридическа гледна точка улица в посочения поземлен имот не съществува;

-макар и чисто физически в процесния имот да има поставен ПЗ В27 (всъщност неясно от кого е поставен, доколкото същият отсъства в проектната документация), юридически за посочения имот липсват приети правила за престоя и паркирането, както и липсва приет план за поставяне и организация на знаковото пространство;

-макар и чисто физически в процесния имот да има изградено съоръжение, което наподобява тротоар, юридически липсват правила за движение на пешеходците и за предимство.

5

Тоест налице е разминаване между фактическо положение и юридически правила, важащи за процесния поземлен имот.

От общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията (чл. 9 НК и чл. 2 ЗАНН) следва, че меродавни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са реално съществуващите юридически правила за движение в поземления имот, като отговорността му не може да бъде ангажирана за несъобразяване с фактическо положение, което не отговаря на действителната юридическа рамка.

По-конкретно във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл. 6 от ЗДвП, поради твърдяно несъобразяване с предписанията на физически наличния знак В27 при положение че:

- вече бе установено, че от юридическа гледна точка улица в процесния имот, която да подлежи на регулация с пътни знаци изобщо липсва;

- в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив за имот № *** не е предвидено поставяне на подобен знак, нещо повече въобще липсват приети правила за престоя и паркирането в процесния имот;

-подобен знак липсва нанесен в схемите за знаковото стопанство, касателно процесния имот;

-знакът се явява поставен от неизвестно лице, в отклонение от предвижданията за организация на транспорта в града, следва да се приеме, че същият не произвежда правно действие и несъобразяване с предписанията му не съставлява нарушение на чл. 6 ЗДвП.

Действително на настоящия състав е служебно известна практика на Административен съд-Пловдив, според която в процеса по ЗАНН не може да се прави инцидентен контрол за законосъобразност на проведените процедури по пооставане на пътни знаци. Процесният случай, обаче е различен, доколкото:

-в случаите, разгледани от Административен съд-Пловдив, всъщност е имало проведена административна процедура по поставяне на знака, като са оспорвани елементите й;

-докато в процесния случай се касае за физическо наличие на знак, 6 който изобщо не фигурира в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив и изначално не произвежда правно действие.

Така Решение № 74 от 14.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 3077 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 859 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 547 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд Пловдив, Решение № 33 от 10.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2842 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив.

Гореизложеното се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Безспорно в случая е налице състояние на разминаване между съществуващо фактическо положение и положението, такова каквото е от юридическа страна според приложената документация.

Това разминаване обективно е от естество да доведе до неоснователно обогатяване под формата на използване на имот публична общинска собственост за де факто частен паркинг. За защита срещу това състояние, обаче си е налице надлежен ред, който не е по реда на ЗАНН, вр. ЗДвП.

ОТНОСНО МЯСТОТО НА ИЗВЪРШВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

Вън и независимо от горното е налице и допълнително основание за отмяна на НП, доколкото контролните органи са нарушили предписанията на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП мястото на извършване на нарушението е посочено като ПИ ***, попадащ в улична регулация между кв.

15, 15А, 15Б и кв. 16 по РП на СИЗ Пловдив, тоест чисто формално място на извършване на нарушението е посочено.

Предвид конкретиката на случая, обаче този начин на дефиниране на мястото на извършване на нарушението не е достатъчен, за да се приеме, че на наказания субект по достатъчно ясен начин с оглед спазване правото му на защита са предявени пространствените параметри на вмененото нарушение.