Решение № 1616 от 16.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. Пловдив, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20225300502728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Кардиф животодастраховане , клон България“ КЧТ против Решение № 2501/07.07.2022г., пост. по гр.д.№ 17497/2020, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. С. В. и Н. С. З. сумата от 7121,16лв., представляваща застрахователна сума по договор за застраховка "Живот" на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка в сила от 03.06.2015 г., сключена между С. Т. З., ЕГН ********** и „Кардиф Животозастраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК ***** при ползващо се лице „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, който договор за застраховка "Живот" е сключен за обезпечение на задълженията на С. Т. З. ЕГН **********, по договор за потребителски кредит № ***** от 03.06.2015 г., ведно със законна лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на сумата ; - да заплати на М. С. В. и Н. С. З. сумата от 1 908,31лв., представляваща стойността на заплатените вноски по Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 03.06.2015 г., сключен между С. Т. З. ЕГН ********** и „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, поради настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя С. Т. З. ЕГН ********** за периода от 25.11.2019 г. до завеждането на исковата молба – 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата – 1 908,31 лева, от подаването на исковата молба - 30.12.2020 г. до окончателното й погасяване ;

1 като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят „Кардиф животозастраховане, клон България“ КЧТ обжалвал решението с мотиви, че същото е неправилно и необосновано. Развива съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с неизпълнението на задължението на застрахованото лице З. да декларира всички данни за здравословното си състояние и в частност недеклариране на заболяването „*****“ с етилична генеза, елизмус, портална хипертония, хепатоспленомегалия, асцит, варици, ерозивен гастрит, портална гастропатия, есенциална първична хипертония, псориазис, желязонедоимъчна анемия и др. заболявания. При това положение счита, че приложение следва да намери нормата на чл.363, ал.4 от КЗ, съгласно която при настъпило застрахователно събитие , застрахователят може да откаже изцяло или частично да заплати обезщетение ако застрахованият неточно е обявил или премълчал обстоятелство, което е оказало въздействие на настъпилото събитие. Поддържа и че съгл. чл.365 от КЗ при настъпване на ново обстоятелство по време на действие на договора, за което писмено е поставен въпрос, то застрахованият е длъжен да уведоми за същото. По отношение причината за смъртта на застрахования се твърди, че в съобщението за смърт е посочена ясно причината и ако наследниците му са искали да оспорят констатациите, то е следвало да поискат извършване на аутопсия, посредством която да се установи безспорно конкретната причина за смъртта на лицето. По въпроса за етиологията на заболяването хепатит твърди, че от медицинската документация се установява категорично, че същото е резултат на алкохолна консумация и не се установява вирусна генеза. Позовава се и на чл.11 от ОУ към застрахователния договор, съгласно който норма, се изключва покрития риск „смърт“ при положение, че се установи, че същата е в резултат на „алкохолизъм“. Счита, че в случая тази връзка е доказана. По отношение преценката за неравноправни клаузи сочи, че ищците едва в писмената защита са въвели и подобно оплакване. По същество счита, че в договора не са налице неравноправни клаузи, т.к. нито една от тях не отговор на определението по чл.143 от ЗЗП – да не отговаря на изискването за добросъвестност, да води до значително неравновесие между страните по потребителския договор. За конкретната клауза, която изключва отговорността на застрахователя сочи, че подобна възможност е предвидена изрично в закона, поради което и същата не може да се квалифицира като неравноправна само на това основание. Оспорва и изобщо възможността за преценка за неравноправни клаузи поради факта, че застрахованото лице се е присъединили към договор за групова застраховка сключен между застрахователя и банката-кредитор, т.е. застрахованият няма качеството потребител.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което изцяло отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите страна М. С. В. и Н. С. З. са подали отговор на въззивната жалба , 2 в който оспорват същата и поддържат, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Твърдят, че жалбоподателят не сочи кои материалноправни разпоредби са нарушение с обжалвания съдебен акт или кои са погрешно приложени, поради което е неясно в какво се състои порочността на решението.

Оспорват твърдението, че застрахованият неточно и съзнателно е посочил или премълчал наличието на обстоятелства от значение за застрахователния риск.

Поддържат, че на наследодателя им не е дадена възможност да направи подобно заявление, като подобна информация не е изисквана от него. Считат, че застрахователят е страната, върху която лежи тежестта да докаже, че е изискал подобна информация и само тогава, ако застрахованият я е премълчал, то може да откаже плащане на застрахователното обезщетение / чл.364 от КЗ/. Оспорват и тезата, че е установена причината за смъртта на наследодателя им . Считат, че тя не е установена по категоричен начин в производството, като дори тройтата СМЕ не излиза с категоричен извод. Позовават се и на свидетелски показания, както и на трудовото досие на наследодателя си, който е работил като ****, че не е имало трайна употреба на алкохол от негова страна. По отношение възражението за неравноправни клаузи сочат, че с оглед отговора на ответника са имали право да допълнят исковата си молба, поради коекто и възражението е своевременно направено. Считат, че клаузата в чл.11 от ОУ е произволно включена с единствена цел да даде възможност на застрахователя да отклони плащането на застрахователно обезщетение. Сочат, че дори в НК не е въведено с престъпление употребата на алкохол и наркотични вещества. Отделно от това поддържат, че по делото няма никакви данни смъртта на наследодателя им да е причинена от алкохолизъм или от процедури по лечение на алкохолизъм. Молят жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Третото лице-помагач „Уникредит консюмър файненсинг“ ЕАД не е взела становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от осъдително съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, 3 който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че се касае за валидно сключен застрахователен договор „Живот“, че е настъпило застрахователно събитие – смърт, че липсват основания за освобождаване на застрахователя от отговорност, т.к. не е изпълнил задълженията си да изисква чрез конкретни въпроси информация за здравословното състояние на застрахования. Приел е че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване твърдението, че заболяването на застрахованото лице е в резултат на алкохолна злоупотрелба. Поради тези съображения е достигнал до извод за дължимост на обезщетението. По отношение на размера е възприел приетата по делото ССЕ.

Предявеният иск на осн. §22 от ПЗР на КЗ/ДВ бр.102/2015/ е с правно основание чл.199а, във вр. с чл.193 от КЗ/отм./ – осъждане на застрахователя да заплати застрахователно обезещетение във връзка с настъпване на застрахователно събитие.

Дадената от първоинстанционният съд правна квалификация по действащия КЗ е неправилна, доколкото застрахователният договор е сключен на 03.06.2015г., при действието на отменения КЗ. С оглед изричната разпоредба на §22 от ПЗР на КЗ /2015/, съгласно която, за сключени преди влизането му в сила застрахователни договори, се прилага част IV от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Този порок, обаче, води единствено до преквалифициране на предявения иск, доколкото не се налага посочване на различни релевантни факти и обстоятелства, както и ново разпределение на доказателствената тежест.

От фактическа страна се установява от представения Договор за потребителски кредит № *****/03.06.2015г., че С. З. е получил кредит от „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД в размер на 10 000лв., които е следвало да върне на 120 месечни вноски. Видно от сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ пакет „Б“ № ***** от 03.06.2015г. „Кардиф Животозастраховане клон България“ КЧТ застраховат кредитополучателя съгласно общите условия на съответния вариант на застраховка, като един от покритите рискове е „смърт“, като сумите са дължими в полза на банката и за обезпечаване на дълга на застрахованото лице. Безспорно е и че кредитополучателят З. е починал на 25.11.2019г., като видно от удостоверението за наследници, такива са останали двете му дъщери – М. В. и Н. З.. Безспорно е също така, а и този факт се установява както от представените копия на платежни документи, така и от приетата ССЕ с в.л. И. С., че до смъртта на кредитополучателят , същият е изплащал редовно дължимите месечни вноски по погасителен план, а след смъртта му, това задължение са изплащали наследниците му. Безспорен е и факта, че е образувана щета №54415,54416 във връзка с настъпилото застрахователно събитие, която, обаче, е приключила с отказ от плащане на застрахователно обезщетение, като застрахователят 4 се е позовал на ОУ към договора и по-специално на клаузата, че „при смърт в резултат на …. алкохолизъм …. застрахователят не дължи обезщетение“. В писмото до наследниците, които са и правоимащи, доколкото банката е бездействала, е записано, че с оглед записаната причина в съобщението за смърт е“*****“, то е налице визираната в общите условие хипотеза за освобождаване на застрахователя от отговорност. Всъщност основният спор и пред първата инстанция и пред настоящата е дали съществуват основания да се приеме, че са налице предпоставките за отказ от плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл.189, ал.4 от КЗ /отм./ застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието. Отказът от плащане на обезщетение във всички случаи следва да е обусловен от наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Това изискване е изрично законово закрепено в хипотезите на чл.189, ал.4 и чл.207, ал.2, изр.3 КЗ /отм./. Доказването на пряка причинната връзка е в тежест на застрахователя, като същата не се презюмира, дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго, включително и че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Наличието на такава причинна връзка е необходимо както за пълен, така и при частичен отказ за плащане. На осн. чл.154 от ГПК застрахователят следва да докаже същата, за да може да се приеме, че е възникнало правото му да откаже плащане на обезщетението.