Присъда № 2 от 11.02.2025, Районен съд - Нови пазар

Мотиви към Присъда № 2 от 11.02.2025 г. по НЧХД № 392 от 2024 г. на Районен съд – Н.

На 26.08.2024 г. е депозирана в РС – град Н. частна тъжба от Х. З. И., ЕГН: **********, живущ в село К., община К., улица „***“ *** срещу Н. В. Р., ЕГН: **********, роден на *** г. в село К., живущ в село К., ул. „***“ ***, във връзка с извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.

130, ал. 1 от НК, по която е образувано производство пред първа инстанция.

В частната тъжба е посочено, че на **** г. в село К., където живеели тъжителят и подсъдимият, които се познавали, консумирали алкохол и разговаряли в заведение в центъра на селото. Внезапно помежду им възникнал спор и тъжителят отправил реплика към подсъдимия, че „т***“. Последвали два последователни удара с юмрук в лицето на тъжителя Х. З. И., които освен болка причинили и кървене от местата на ударите, а на земята били паднали и два зъба на тъжителя. При прегледа от съдебен лекар са установени травматични увреждания: контузия на лява очна ябълка, кръвонасядане и оток на клепачите и подочието, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка, плитка разкъсно - контузна рана на слепоочието до външен очен ъгъл на лявото око, фрактура на шийките на втори и трети горни десни зъби, лацерация на лигавицата пред описаните зъби. Насочен към стоматолог последният установил лацерация на розовата част на устата, пред втори и трети зъби, както и счупени корени на втори и трети зъб горе вдясно, които са подвижни и имат кариозни изменения. В заключение е посочено, че на пострадалия са причинени фрактури в шийките на втори и трети горни десни зъби, като същите са били облечени в естетични корони, като е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В резултат на причинените травми тъжителят изпитвал болка и неудобство. Изложени са твърдения, че му се е наложило да претърпи операция по изваждане на имплант в Т., за която платената сума е *** евро.

По образуваната прокурорска преписка с вх. № *** от 2024 г. по описа на Районна прокуратура – Ш. с постановление е отказано да се образува досъдебно производство.

С разпореждане № 504 от 30.08.2024 год. Н. В. Р. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.

Преди началото на съдебното следствие срещу подсъдимия са предявени два граждански иска – за сумата от 5000 лева, представляващ иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на Д.ието, ведно със законната лихва от датата на извършване на Д.ието и за сумата от 5 867,49 лева, представляващ иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на Д.ието, ведно със законната лихва от датата на извършване на Д.ието. Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство. Прави се искане да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа възведеното обвинение, както и гражданските искове и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение като му наложи справедливо наказание, както и да бъдат присъдени направените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното следствие подсъдимият се възползва от правото 1 си да даде обяснения. Изразявайки съжаление, признава, че познанството им с тъжителя е дългогодишно и че го ударил с юмруци, но е бил провокиран от репликата, че е „***“ и прави „***“.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На **** г. в следобедните часове в село К., където живеели тъжителят и подсъдимият, които се познавали от дълги години, защото били комшии, консумирали алкохол и разговаряли в заведение в центъра на селото. Внезапно помежду им възниква спор, което не е нещо необичайно за отношенията им, и тъжителят отправил реплика към подсъдимия, че бил ***, което довело до два последователни удара с юмрук в лицето на тъжителя Х. З. И., които освен болка причинили и кървене от местата на ударите, а на земята били паднали и два зъба на тъжителя. При прегледа от съдебен лекар д-р В. съгласно Съдебномедицинско удостоверение №* от *** г. са установени травматични увреждания: кръвонасядания на горния и долния клепач на лявото око и лявото подочие, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка, травматичен оток на подочието и част от лявата скула, плитка рана на лявото слепоочие встрани от външен очен ъгъл на окото, лацерация на лигавицата, липсващи зъби – първи и втори горе вдясно, с липсващи корони. Изготвено е допълнение от *** г. от дентален хирург Й.В., което установява контузия на лява очна ябълка, кръвонасядане и оток на клепачите и подочието, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка, плитка разкъсно - контузна рана на слепоочието до външен очен ъгъл на лявото око, фрактура на шийките на втори и трети горни десни зъби, лацерация на лигавицата пред описаните зъби, прясно счупени корени в алвеолите на втори и трети зъби, горе дясно, корените са подвижни и имат кариозни изменения. Като заключение специалистите формулират констатации, че е възможно травмите да са получени по съобщения начин, като е причинено временно разстройство на здравето – неопасно на живота.

По случая е била образувана преписка вх. № ***/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Ш., по жалба на тъжителя. В хода на извършената проверка от служители на РУ – Ш. били снети сведения. С постановление от *** г. прокурор при Районна прокуратура – Ш. отказал да образува наказателно производство, поради липса данни за извършено престъпление от общ характер. Приел е, че се касае за престъпление от частен характер причиняване на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. Р., Ф. З., Л.Х., У. С. и Т. М., приетите писмени доказателства, а от изготвената комплексна съдебно – медицинска и стоматологична експертиза, заключението по която е прието в съдебно заседание, се установяват разкъсно – контузни рани по лицето, кръвонасядания и травматични отоци по лицето, левостранен субконюнктивален кръвоизлив, счупване на короните на втори и трети горни зъби, обуславящи временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Травматичните увреждания са резултат от удари с тъп предмет, респ. удари с юмруци, нанесени в областта на лицето с последващо падане. Установените разкъсно – контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци по лицето, обичайно заздравяват в рамките на 10 – 15 дни. От причинените травматични 2 увреждания на втори и трети десен горен зъб не е налице затруднение на дъвкателната функция във фазата на отхапване, тъй като и преди инцидента тази функция е била нарушена. Вещите лица са установили, че по представената панорамна рентгенография на горната и долната челюст с дата *** г., към датата на травматичното увреждане са налице хронични възпалителни изменения около корените на втори и трети десен горен зъб, както и напреднала резорбция около корена на втори десен горен зъб.

Имплантът, за който се твърди в тъжбата, че е бил премахнат, като разходите по него са предмет на претенция за обезщетение на имуществени вреди от конституирания като граждански ищец тъжител, е бил поставен в областта на долен шести зъб, около който е констатирано възпалително изменение.

Заключението на вещите лица категорично не намира причинно – следствена връзка между нанесените два удара в друга част на лицето на пострадалия тъжител и необходимостта от премахване на импланта.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите безспорно се доказва, че на **** г. на тъжителя са причинени травматични увреждания. Наличието на такива се установява от изготвеното съдебномедицинско удостоверение, комплексната съдебно – медицинска и стоматологична експертиза и от показанията на свидетелите Н. Р., С. С. и Т.

М., които възприели наранявания в областта на лицето на тъжителя, поради което показанията им в тази част са пряко доказателство по делото, относно наличието на травматични увреждания. И тримата потвърждават, че за етническите турци определянето им като цигани е много сериозна обида.

Показанията на тези свидетели в тази част кореспондират с констатираните при извършеното освидетелстване на травматичните увреждания.

Констатираните при освидетелстването увреждания предвид анатомичните области, в които са разположени, съответстват с посочения от тъжителя механизъм на причиняването им, при дадените обяснения на подсъдимия – удари с юмруци в областта на лицето. Твърденията на тъжителя за упражненото спрямо него насилие и вида на същото, съдът намира за доказани. Заключението на комплексната съдебно – медицинската и стоматологична експертиза по безспорен начин доказва твърденията на тъжителя за нанесени удари в областта на лицето. Потвърждава се механизмът посочен от тъжителя за причиняване на травматичните увреждания. Не са установени, каквито и да е данни тъжителят да е травмиран от някого другиго въпросния ден или в по-късен период, както и констатираните увреждания да са били причинени по друг начин.

Съдът намира за безспорно установено и авторството на Д.ието, а именно че на посочената в тъжбата дата подсъдимият Н. В. Р. е причинил на тъжителя Х. З. И. лека телесна повреда, изразяваща се в временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н. Р., С. С. и Т. М. съдът намира за безспорно установено, че на посочената от тъжителя Х. З. И. дата, подсъдимият заедно с тъжителя се намирали в заведение в село К., както и че между тъжителя и подсъдимият са възникнали словесни пререкания, при които пострадалият нарича подсъдимия „***“, което довело до удари с юмрук в лицето на тъжителя. Подсъдимият не оспорва тези обстоятелства. Показанията на тримата свидетели съдът кредитира изцяло, тъй като същите подкрепят събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. Същите потвърждават и 3 обстоятелството, че „***“ е сериозна обида за *** етнос. Спорно се явява обстоятелството дали констатираните травматични увреждания се намират в причинно – следствена връзка с операцията по премахване на импланта, доколкото същият се намирал в област от устната кухина, която не е била предмет на агресия, поради което, според вещите лица, при съобразяване напредналите възпалителни процеси, премахването на импланта не е в причиннно – следствена връзка с нанесените с два удара травми на тъжителя.

Последният извод обуславя неоснователност на претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, предвид недоказаността й.

От анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира че са налице доказателства установяващи виновността на подсъдимия.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с Д.ието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 130, ал. 1.

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

От обективна страна подсъдимият Н. В. Р. чрез своите действия е въздействал на организма на тъжителя, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – предвиждал е конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.