Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 328 от 16.03.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5323/2022
Вид
Решение № 328
Подписан
16.03.2023
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Русе, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20224520105323 по описа за 2022 година

Ищецът “Уникредит Булбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр.С.я, район „Възраждане”, пл.”Св.Неделя” № 7, твърди, че на 02.09.2008г. сключил с Л. Г. Т. договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2530, по силата на който е предоставил да кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на 20 000.00 евро за ремонт и обзавеждане, който е бил усвоен съгласно условията на договора за кредит. По силата на договора, кредитополучателят се е съгласил да погаси отпуснатия му кредит на месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, с краен срок за погасяване на кредита, съгласно чл.7.2 от договора – до 10.09.2030г. С Анекс № 1 от 25.09.2008г. към договора за кредит са били променени лихвените условия по кредита, като е променен размерът на възнаградителната лихва, а всички останали условия по кредита са останали непроменени. Впоследствие между страните е бил сключен Анекс № 2 от 15.02.2012г. към договора за кредит, с който, и считано от датата на подписването му, страните са се съгласили отношенията между тях, възникнали във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и всички анекси към него, установяващи условията по договора за кредит и изпълнението му, да бъдат уреждани от сключения Анекс № 2 от 15.02.2012г., съдържанието на който заменя напълно и изцяло съдържанието на договора за кредит и предходните анекси към него. Съгласно чл.2.8 от анекса, редовният дълг към датата на анекса е бил в размер на 19 468.97 евро, като съгласно чл.7 от анекса е запазен първоначално уговореният краен срок за погасяване на кредита – до 10.09.2030г., при погасителен план, неразделна част от анекса. За обезпечение на вземанията на Банката от кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит – главница, лихви, такси, комисионни, разноски, съответно за обезпечаване на всички вземания на Банката по 1 договора за кредит и последващите анекси към него и за всяко едно от тях, до окончателното им погасяване, в полза на кредитора е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя – Апартамент № 9, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Русе, находящ се в гр.Русе, ул.”Стефан Стамболов” № 53, вх.В, ет.8, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, на едно ниво, с площ от 58.90 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения.

Задълженията по кредита са били обслужвани нередовно и от 10.11.2019г. кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на дължимите месечни погасителни вноски, включващи главница и възнаградителнта лихва, като до 29.09.2021г. не е платил на Банката дължимите вноски, а именно 23 вноски по главницата в общ размер на 1 699.15 евро и 24 вноски по възнаградителната лихва в общ размер на 2 586.49 евро. Това е дало основание за Банката съгласно чл.15.4 от Анекс № 2 от 15.02.2012г. към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2530 от 02.09.2008г., да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо поради неплащане на което и да е парично задължение по кредита.

На 10.03.2020г. чрез ЧСИ Милката Македонска с рег.№ 831 и район на действие РОС, на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, до кредитополучателя Л. Т. е изпратено писмено уведомление, приложено към настоящата искова молба, с което последният се уведомява за допуснатата забава в плащанията, както и се уведомява, че при неплащане в дадения в уведомлението срок непогасеният остатък от кредита се обявява изцяло предсрочно изискуем. При извършена от ЧСИ проверка в съответните регистри във връзка с връчване на уведомлението, последният е установил, че кредитополучателят Л. Т. е починал и връчването е невъзможно. Задълженията по договора за кредит не са погасени до настоящия момент, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове против наследниците на починалия кредитополучател Л. Т.. Съобразно трайната съдебна практика, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството по някой от начините, посочени в чл.49 и чл.51 от ЗН, тъй като наследството не се придобива автоматично, а едва с приемането му, след който момент наследниците, приели наследството, са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията на наследодателя. Кредитополучателят Л. Т. е оставил за свои законни наследници И. Л. Т. – Б. – дъщеря и С. Л. Т. – дъщеря. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, т.е. в настоящия случай всеки от наследниците наследява по ½ част от наследството, поради което и всеки един от тях следва да отговаря за половината от дължимите се парични суми от наследодателя им към ищцовата банка по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2530 от 02.09.2008г., Анекс № 1 от 25.09.2008г. и Анекс № 2 от 15.02.2012г. към него. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди И. Л. Т. – Б. да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, съобразно дела си от наследството на Л. Г. Т., б.ж. на гр.Русе, починал на 29.10.2019г., сумата от 10 781.42 евро – ½ част от общо дължимата сума по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2530 от 02.09.2008г., Анекс № 1 от 25.09.2008г. и Анекс № 2 от 15.02.2012г. към него, от която: 7 593.13 евро – ½ част от дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на 2 предявяване на иска до окончателното й изплащане; 1 293.25 евро – ½ част от дължима възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 10.11.2019г. до 29.09.2021г.; 848.88 евро – ½ част от дължима лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода от 10.11.2019г. до 24.08.2022г.; 1 008.20 евро – ½ част от дължима наказателна лихва за просрочие по договора за кредит за периода от 10.11.2019г. до 24.08.2022г. и 37.96 евро – ½ част от дължими такси по Тарифата на банката към датата на предявяване на иска, както и да осъди С. Л. Т. да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, съобразно дела си от наследството на Л. Г. Т., б.ж. на гр.Русе, починал на 29.10.2019г., сумата от 10 781.42 евро – ½ част от общо дължимата сума по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2530 от 02.09.2008г., Анекс № 1 от 25.09.2008г. и Анекс № 2 от 15.02.2012г. към него, от която: 7 593.13 евро – ½ част от дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

1 293.25 евро – ½ част от дължима възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 10.11.2019г. до 29.09.2021г.; 848.88 евро – ½ част от дължима лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода от 10.11.2019г. до 24.08.2022г.; 1 008.20 евро – ½ част от дължима наказателна лихва за просрочие по договора за кредит за периода от 10.11.2019г. до 24.08.2022г. и 37.96 евро – ½ част от дължими такси по Тарифата на банката към датата на предявяване на иска. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно и субективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.430, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.51, ал.1, изр.2 от ЗН.

Ответниците И. Л. Т. – Б. и С. Л. Т. оспорват изцяло предявените искове, като твърдят, че не следва да отговарят за задълженията на наследодателя си Л. Г. Т., защото са направили откази от наследството му, които са вписани в особената книга при РРС за приемане и отказ от наследство под № 430/04.11.2019г. и № 431/04.11.2019г.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2008г. „УниКредит Булбанк” АД и Л. Г. Т. сключили договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2530, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на 20 000.00 евро за ремонт и обзавеждане, който е бил усвоен съгласно условията на договора за кредит. По силата на договора, кредитополучателят се е съгласил да погаси отпуснатия му кредит на месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, с краен срок за погасяване на кредита, съгласно чл.7.2 от договора – до 10.09.2030г. С Анекс № 1 от 25.09.2008г. към договора за кредит са били променени лихвените условия по кредита, като е променен размерът на възнаградителната лихва, а всички останали условия по кредита са останали непроменени. Впоследствие между страните е бил сключен Анекс № 2 от 15.02.2012г. към договора за кредит, с който, и считано от датата на подписването му, страните са се съгласили отношенията между тях, възникнали във връзка със сключването и изпълнението 3 на договора за кредит и всички анекси към него, установяващи условията по договора за кредит и изпълнението му, да бъдат уреждани от сключения Анекс № 2 от 15.02.2012г., съдържанието на който заменя напълно и изцяло съдържанието на договора за кредит и предходните анекси към него. Съгласно чл.2.8 от анекса, редовният дълг към датата на анекса е бил в размер на 19 468.97 евро, като съгласно чл.7 от анекса е запазен първоначално уговореният краен срок за погасяване на кредита – до 10.09.2030г., при погасителен план, неразделна част от анекса. За обезпечение на вземанията на Банката от кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит – главница, лихви, такси, комисионни, разноски, съответно за обезпечаване на всички вземания на Банката по договора за кредит и последващите анекси към него и за всяко едно от тях, до окончателното им погасяване, в полза на кредитора е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя – Апартамент № 9, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Русе, находящ се в гр.Русе, ул.”Стефан Стамболов” № 53, вх.В, ет.8, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, на едно ниво, с площ от 58.90 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения.

Задълженията по кредита са били обслужвани нередовно и от 10.11.2019г. кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на дължимите месечни погасителни вноски, включващи главница и възнаградителнта лихва, като до 29.09.2021г. не е платил на Банката дължимите вноски, а именно 23 вноски по главницата в общ размер на 1 699.15 евро и 24 вноски по възнаградителната лихва в общ размер на 2 586.49 евро. Това е дало основание за Банката съгласно чл.15.4 от Анекс № 2 от 15.02.2012г. към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2530 от 02.09.2008г., да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо поради неплащане на което и да е парично задължение по кредита.

На 10.03.2020г. чрез ЧСИ Милката Македонска с рег.№ 831 и район на действие РОС, на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, до кредитополучателя Л. Т. е изпратено писмено уведомление, приложено към настоящата искова молба, с което последният се уведомява за допуснатата забава в плащанията, както и се уведомява, че при неплащане в дадения в уведомлението срок непогасеният остатък от кредита се обявява изцяло предсрочно изискуем. При извършена от ЧСИ проверка в съответните регистри във връзка с връчване на уведомлението, последният е установил, че кредитополучателят Л. Т. е починал на 29.10.2019г. и връчването е невъзможно.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ 15829/23.09.2022г., издадено от Община – гр.Русе е видно, че кредитополучателят Л. Т. е починал на 29.10.2019г., като е оставил за свои законни наследници И. Л. Т. – Б. – дъщеря и С. Л. Т. – дъщеря. От представените удостоверение издадено от Районен съд – гр.Русе на 04.11.2019г. по ч.гр.дело № 6609/2019г. по описа на РРС и удостоверение издадено от Районен съд – гр.Русе на 04.11.2019г. по ч.гр.дело № 6610/2019г. по описа на РРС, се доказва, че законните наследници на починалия кредитополучател – И. Л. Т. – Б. и С. Л. Т., са направили откази от наследството му, които са вписани в особената книга при РРС за приемане и отказ от наследство под № 430/04.11.2019г. и № 431/04.11.2019г.