Присъда № 19 от 24.01.2023, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 19 от 24.01.2023 г. по н.о.х.д.№ 6088/2022 г., ХХ н.с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу В. Б. И. о т гр.***, обл.***, ул. „***“ № *** за това че за периода от месец декември 2021 г. до месец август 2022 г., включително, в гр.Пловдив, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 260491/18.03.2021г. по гр. дело № 7056/2020 г. по описа на ***ки районен съд, V -ти гр.с., влязло в сила на 13.04.2021 г. да издържа свои низходящи - синовете си А. В. И., ЕГН ********** и М. В. И., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К. В. В. - И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва :

- за периода от месец декември 2021г. до месец август 2022г., включително - 9 (девет) броя неизплатени месечни вноски в размер на 200.00 лева/всяка за детето А. В. И., ЕГН **********, или общо 1***,00 (хиляда и осемстотин) лева и

- за периода от месец октомври 2021г. до месец август 2022г., включително - 9 (девет) броя неизплатени месечни вноски в размер на 190.00 лева/всяка за детето М. В. И., ЕГН **********, или общо 1710,00 (хиляда седемстотин и десет) лева, като общият размер на всички неизплатени дължими вноски за издръжка на двете му деца възлиза на 3510,00 (три хиляди петстотин и десет) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред районния съд представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение, като счита, че същото се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Служебният защитник на подсъдимия адв. Ив. Ш. от АК Пловдив, се присъединява към становището на представителя на прокуратурата, като моли производството по делото да се проведе по реда на гл .XXVII, чл.371 т.2 от НПК.

Подсъдимият, редовно призована, се явява лично. Признава вината си.

Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се провеждат разпити на свидетелите. Същи я т се възползва от предвидените в НПК диференцирани процедури, заявява, че желае производството да се проведе по реда на гл.XXVII, чл.371 т.2 от НПК.

По делото като частен обвинител са конституирани пострадалите то престъплението лица А. В. И. и М. В. И. и двамата действащи чрез законния им представител К. В. В.-И..

Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдим ия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл. 372, ал.4 от НПК и съдебното 1 производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Подсъдимият В. Б. И. е роден на ***г. в гр.***, обл.***, живущ в гр.***, обл.***, ул. „***‘‘ № ***, ***, български гражданин, със средно образование, неработещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

През 2010 г. подс. В. Б. И. и св. К. В. В. - И. сключили граждански брак и заживели на семейни начела в гр.***, обл.***. От съвместното им съжителство се родили двете им общи деца - А. В. И. /на 7 г./ и М. В. И. /на 4 г./. В първите години от брака им двамата родители се разбирали сравнително добре, но с течение на времето се проявили съществени различия между тях, поради което през месец септември 2019 г. майката - свид. К. В. - И. решила да се раздели със съпруга си /подс. И./, като за целта напуснала семейното жилище заедно с децата им. На неустановена дата през месец октомври 2019 г. св. К. В. - И. заминала с децата им за гр.Пловдив. Там се установили в жилище под наем, находящо се на адрес - гр.Пловдив, бул. „***‘‘ № ***.

На 06.11.2019 г. св. К. В. - И. депозирала искова молба до Районен съд гр.***, с правно основание чл.143, ал.2 от СК - за присъждане на месечна издръжка от страна на бащата в полза на общите им деца. Във връзка с така депозираната искова молба било образувано гражданско дело № 7056/2020г. по описа на Районен съд - гр.***, V бр.с.

С Решение № 260491/18.03.2021г. по гр. дело № 7056/2020г. по описа на Районен съд - гр.***, V бр.с., в сила на 13.04.2021г., бащата - подс. В. И. бил осъден да заплаща, чрез св. К. В. - И., като майка и законен представител на двете им общи деца, издръжка в размер съответно за двете деца, както следва : по 200 лева /месечно за А. В. И. и 190 лева /месечно за М. В. И./, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2019г. до настъпване на законоустановената причина за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. Цитираното съдебно решение влязло в сила на 13.04.2021г.

Издръжката следвало да бъде престирана на адреса, на който живеела майката св. К. В. - И., а именно на адрес - гр.Пловдив, бул. „***‘‘ № *** или по банков път - по банкова сметка с IBAN: *** на пострадалата в банка „ОББ‘‘ АД.

Подсъдимият В. Б. И. бил запознат с горепосоченото съдебно решение, с което бил осъден да плаща издръжка за синовете си - А. В. И. /на 7г./ и М. В.

И. /на 4г./ . Било образувано и изпълнително дело № 2021***0400501/2021г. по описа на ЧСИ ***, с рег. № *** на КЧСИ с район на действие БОС.

Независимо от всичко това бащата - подс. В. И. се дезинтересирал от децата си - не предоставял редовно законоопределената и необходима за отглеждането им ежемесечна издръжка. Вследствие на бездействието му св.

К. В. - И. изпитвала сериозни финансови затруднения за отглеждането на 2 децата им. Поставена в тази неизгодна и трудна за нея житейска ситуация, св.

К. В. - И. взела решение д а сезира със жалба Районна прокуратура гр.Пловдив, с оглед данни за извършено престъпление от общ характер, в частност такова по см. на чл.183, ал.1 от НК. В тази връзка била възложена и извършена проверка, а впоследствие образувано и наказателно производство.

В хода на последното, на дата 23.05.2022г., подс. В. И. превел на два пъти по банковата сметка в банка ‘‘ОББ‘‘ (***) на св. К. В. - И. (като получател) парична сума в общ размер от 2340 лева по така определената му законоустановена издръжка, както следва: на 23.05.2022г. - 1140 /хиляда, сто и четиридесет лева/ - за М. В. И. и на 23.05.2022г. - 1200 /хиляда и двеста/ лева - за А. В. И., или всичко общо 2340,00 /две хиляди, триста и четиридесет/ лева.

Впоследствие, за времето от 01.06.2022г. до 20.06.2022г., включително (т.е. 14 дни), и за времето от 10.07.2022г. до 16.08.2022г., включително (т.е.

37дни), подс. И. взел двете им общи деца в дома си в гр.***, където той изцяло се грижел за тях и ги издържал.

До произнасянето на присъдата пред първоинстанционния съд е представено платежно нареждане за платена сума от 3510 лв. по сметка на К.

В. И., а именно ***, с посочено в платежното нареждане основание за плащане - дължимата издръжка, за която е внесен обвинителният акт в съда.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели и направеното самопризнание от подсъдимия, доколкото същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство както помежду си, така и с писмените доказателства по делото и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал. 1 от НК, а именно в периода от месец декември 2021г. до месец август 2022г., включително, в гр.Пловдив, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 260491/18.03.2021г. по гр. дело № 7056/2020г. по описа на ***ки районен съд, V-ти гр.с., влязло в сила на 13.04.2021г. да издържа свои низходящи синовете си А. В. И., ЕГН ********** и М. В. И., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К. В. В. - И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва:

- за периода от месец декември 2021г. до месец август 2022г., включително - 9 (девет) броя неизплатени месечни вноски в размер на 200.00 лева/всяка за детето А. В. И., ЕГН **********, или общо 1***,00 (хиляда и осемстотин) лева и

- за периода от месец октомври 2021г. до месец август 2022г., включително - 9 (девет) броя неизплатени месечни вноски в размер на 190.00 лева/всяка за детето М. В. И., ЕГН **********, или общо 1710,00 (хиляда седемстотин и десет) лева, като общият размер на всички неизплатени 3 дължими вноски за издръжка на двете му деца възлиза на 3510,00 (три хиляди петстотин и десет) лева.

Субект на престъплението е лице, осъдено да плаща издръжка на свои близки, низходящи.

Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочените лица да осигуряват средства за издръжка на своите низходящи, ненавършили пълнолетие деца.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа своите низходящи, като изплаща месечна издръжка в определения й размер от гражданския съд, преследвал е настъпването на общественоопасните последици и изпадането в забава чрез това свое неизпълнение и въпреки това не е изпълнил това свое задължение.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – подсъдим ият не е изпълнил задължението си да плаща задълженията си за издръжка на своите низходящи,

По силата на разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, за да е осъществено престъплението съгласно цитираната разпоредба достатъчно е неплащане на най-малко две месечни вноски. Началото на срока на неизпълнение е моментът на влизане в сила на съдебното решение на гражданския съд.

Подсъдимият не се е възползвал от правото, предвидено в нормата на чл.183, ал.3 от НПК. Съгласно чл.183, ал.3 от НПК деецът не се наказва ако преди постановяване на присъдата пред първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

Тази разпоредба не се прилага повторно. Тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция подсъдимият доказа изпълнение на задължението си за издръжка, за което му е било повдигнато обвинение в съда, съдът призна подсъдимия за виновен, но не го наказа по така повдигнатото срещу него обвинение.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :…………………..

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 19 гр. Пловдив, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева и прокурора В. Н. Я. като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Наказателно дело от общ характер № 20225330206088 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. И. – роден на *** г. в гр. ***, ***, български гражданин, с постоянен адрес в гр. ***, обл. ***, ул. „***” №***, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода от месец декември 2021г. до месец август 2022г., включително, в гр.Пловдив, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 260491/18.03.2021г. по гр. дело № 7056/2020г. по описа на ***ки районен съд, V-ти гр.с., влязло в сила на 13.04.2021г. да издържа свои низходящи - синовете си А. В. И., ЕГН ********** и М. В. И., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К. В. В. - И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва:

- за периода от месец декември 2021г. до месец август 2022г., включително - 9 (девет) броя неизплатени месечни вноски в размер на 200.00 лева/всяка за детето А. В. И., ЕГН **********, или общо 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева и

- за периода от месец октомври 2021г. до месец август 2022г., 1 включително - 9 (девет) броя неизплатени месечни вноски в размер на 190.00 лева/всяка за детето М. В. И., ЕГН **********, или общо 1710,00 (хиляда седемстотин и десет) лева, като общият размер на всички неизплатени дължими вноски за издръжка на двете му деца възлиза на 3510,00 (три хиляди петстотин и десет) лева престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като преди постановяване на присъдата е изпълнил задълженията си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите лица, поради което и на основание чл. 303, ал. 2, вр. чл. 373, ал.