Решение № 113 от 23.09.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Дулово, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100237 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба подадена от А. В. А. с ЕГН **********, от **** срещу „*** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****.

Ищцата А. В. А. чрез адв. Е.И. – АК-Пловдив, е предявила срещу ответниците искове с правно основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и чл.143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както следва:

1.срещу „*** ЕАД: иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ****г., и в условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл. 4.1 от договора за потребителски кредит;

2.срещу „***“ ЕООД: иск за прогласяване нищожността на Договор от 28.02.2024г. за поръчителство и обезпечаващ Договор за потребителски кредит № ****г.

Ищцата твърди, че сключила с „*** ЕАД Договор за потребителски кредит № ****г., по силата на който получила в заем сумата от 4 000.00 лева при ГПР от 21,94% и лихва от 39,95%. Твърди, че действително приложения ГПР е различен от посоченият в договора, като кредиторът е вписал в договора за кредит ГПР от 48,14%, с което го е заблудил и това е довело до неравноправност на уговорката за ГПР, а оттам и до нищожност на същата с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК Ответника „*** ЕАД използвало заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за размера на ГПР и нейната нищожност. Тъй като имало уговорено възнаграждение за фирма-поръчител, то следвало да се включи при изчислението на ГПР. Това обаче не било сторено, поради което и посоченият в договора процент бил нереален, потребителят бил въведен в заблуждение, като само на това основание 1 договорът бил нищожен. Дори и целият договор да не е нищожен, то нищожна била уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник.

Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищцата избрала опцията за сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитодателя, като според подписания на **** договор следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в значителен размер – 4 416.00лв.. Посочва, че изискването за сключване на договор за обезпечение по начина, по който било въведено в договора, прехвърляло риска от неизпълнение на задължението на заемодателя на направи оценка на кредитоспособността на заемополучателя по недопустим начин на последния. Тази уговорка била недействителна.

Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което не можел да съществува при положение, че главното правоотношение не съществува.Нарушавал се принципът на справедливостта.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** ЕАД чрез юрк.В. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва същият по основание и по размер. Не оспорва, че е сключил с ищцата описания в исковата молба договор, като общо дължимата по него за връщане сума била 5 864.16 лева, но при ГЛП от 39,18% и ГПР от 47,94%. Договорът за кредит бил изпълнен, кредита бил изцяло погасен, като „*** ЕАД не е искал от него плащане като поръчител, нито пък той има непогасено вземане от ищеца било като встъпил в правата на удовлетворения кредитор поръчител, било като възнаграждение за предоставено поръчителство.

Признава, че между ищеца А. А. и „***“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „***“ ЕООД се задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № ****г.

Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително, а само опция, като обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин. Твърди, че в ГПР е включена само възнаградителната лихва по кредита. Оспорва твърдението на ищцата, че вземанията по договора за поръчителство е следвало да се включат в ГЛП и в ГПР, съгласно чл.19 от ЗПК.

Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит, респ. клаузата на чл. 4.1 от същия, са нищожни на посочените основания. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо. Моли съда да отхвърли предявените главни искове. Моли да бъде оставен без уважение като неоснователен предявеният срещу „*** ЕАД евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал.1 от договора за кредит.

Претендира разноски. Иска да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски, като оспорва че същият е материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдвокатурата. Възразява да бъде назначена поисканата от ищеца експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕООД, чрез юрк. М.С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск срещу него иск по подробно изложени съображения. Счита същият за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, а по същество бил неоснователен.

Оспорва същият и по основание и по размер. В процесният случай ответникът 2 не претендира плащане на основание договора за предоставяне на поръчителство, чийто действителност ищецът оспорвал. Договорът за кредит бил изпълнен, като „*** ЕАД не е искал от него плащане като поръчител, нито пък той има непогасено вземане от ищеца било като встъпил в правата на удовлетворения кредитор поръчител, било като възнаграждение за предоставено поръчителство.

Признава, че между ищеца и „***“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „***“ ЕООД се задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № ****г.

Твърди, че задължението на кредитополучателя по договора за потребителски кредит и по договор за предоставяне на поръчителство е изпълнено изцяло.

Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на посочените основания. Иска от съда да задължи ищцовата страна да конкретизира твърденията си,тъй като в исковата молба са посочени различни стойности. Оспорва твърденията на ищеца относно размера на ГПР и ГЛП.

Моли производството да бъде прекратено като недопустимо, а в условията на евентуалност ако съдът счете че предявеният иск е допустим, моли да отхвърли предявеният срещу него иск като неоснователен. Претендира разноски. Иска да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски, като оспорва че същият е материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдвокатурата.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „*** ЕАД чрез чрез юрк.В. е предявил срещу първоначалната ищца А. А. иск с правно основание по чл.

430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр за осъждане на ответника по този иск да заплати на „*** ЕАД сумата от 3 026.65 лева, представляваща представляваща сбор от месечни погасителни вноски за главница по Договор за потребителски кредит № **** за периода от ***г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова претенция – 22.05.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

В условията на евентуалност, в случай че бъде установена нищожност на Договор за потребителски кредит № **** на основание чл.23 от ЗПК, да осъди А. В. А. да заплати на „*** ЕАД, сумата от 4 074.94 лв., представляваща чистата стойност на кредита - дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит № **** ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 22.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Посочва банкова сметка по която да бъде заплатена сумата в случай че насрещната искова молба бъде уважена. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Основателността на исковете си дружеството обосновава с това, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **** за сумата от 4500,00 лева, при годишна лихва от 39,79% и ГПР от 47,91%.

По него заемополучателката следвало да върне общо 6 595.92 лв. /4 500.00 лева - главница и 2 095.92 лева -лихва/. Сумата за главница била усвоена по следния начин – 938.64лв. са получени от ищцата на посочена от нея банкова сметка, а разликата от 3 531.36лв. е използвана за предсрочно погасяване на задължението на ищцата по договор за потребителски кредит № 3

******** Сумата по кредита е следвало да бъде върната от ищцата на 24 месечни вноски до 31.10.2023г.

Твърди още, че по този договор за кредит А. А. не е направила нито едно плащане, като към датата на предявяване на насрещният иск е настъпил падежа на 18 месечни вноски, дължими за периода от ***г., в общ размер от 4 946.94лв., от който главница в размер на 3 026.65лв. и договорна лихва в размер на 1 920.29лв.

Ето защо моли съда, на основание чл. 23 ЗПК, да уважи предявения насрещен иск, в случай че съдът уважи иска на ищеца за прогласяване за нищожен процесния Договор за кредит № ****2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещните искове А. В. А. чрез адв. Е.И. – АК-Пловдив, е подала писмен отговор на насрещна искова молба, с който оспорва насрещните искове като неоснователни и недоказани. Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и поради това че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. Излага съображения. Релевира възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 4 074.94лв. със сумата от 2 020.19лв., представляваща получена в периода от 16.10.2021г. до 27.06.2023г. без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 820.19лв. и възнаграждение за поръчителство, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 1 200 лв. Моли съда да отхвърли предявените насрещни искове.Тъй като договорът за кредит бил нищожен, то дружеството-заемодател получило недължимо по него сумата от 3020,19 лева /820,19 лева за договорна лихва и 1200,00 лева за възнаграждение за поръчителство/, с която сума се прави възражение за прихващане.

За насрочените по делото публични съдебни заседания никоя от страните не изпраща представител. Становище изразяват в писмен вид, като се поддържат заявените по делото претенции и позиции.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията в отговора й, съответно подадената насрещна искова молба и отговора на същата, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба и насрещната искова молба са подадени от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес от производството, като предявените с тях искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да докаже, че между него и ответникът са били сключен процесните договор за кредит и договор за поръчителство, с описания предмет, цена и срок, че процесния договор и в евентуалност само чл.4.1 от него е нищожен на твърдените основания, че ответниците са свързани лица, че чл.3.1 е нищожен, че ищцата е в затруднено финансово състояние.

В тежест на „*** ЕАД е да докаже, че страните са сключили 4 процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него.

В тежест на ответника „***“ ЕООД, е да докаже, че страните са сключили процесният договор за поръчителство, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него

По предявения насрещен иск доказателствената тежест е за ищеца по него, който следва да установи сключен между страните договор, включително дадено съгласие на потребителя, действителност на договора, предоставяне на отпуснатата в заем сума, настъпване на падежа/предсрочната изискуемост. В тежест на ответника по насрещния иск е да установи плащане на задължението, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.