Решение № 5884 от 02.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5884 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20241110124604 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу К. Х. Т. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:

3692,77 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2023 г. до окончателното й изплащане, 478,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 48,91 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 8,84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата К. Х. Т., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, 1 изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребители за битови нужди в град София, в сила от 10.07.2016 г., Т., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 3692,77 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., 478,38 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., 48,91 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 8,84 лева - лихва за забава за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. Х. Т., чрез пълномощника си адв. Р. Л., оспорва исковите претенции като неоснователни, намирайки за неясен начинът на определяне на претендираните като дължими от ответницата суми. Посочва, че липсват представени доказателства относно наличието на облигационно правоотношение между страните, както и за потребена топлинна енергия. Въвежда възражение за недължимост на начислените суми, предвид погасяването им с тригодишна давност на основание чл. 111, б.

„в“ ЗЗД с оглед характера им на периодични плащания. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази, че препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата К. Т., чрез адв. Л., на 30.09.2024 г. (видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 53 от делото), а писменият отговор е изпратен на 31.10.2024 г. (предвид представените за това доказателства с молба от ответната страна от 25.02.2025 г. във връзка с дадената възможност с протоколно определение от 27.02.2025 г.) достига до извод, че същият е депозиран извън преклузивния едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, изтекъл на 30.10.2024 г. – в присъствен ден.

Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ето защо, съдът намира, че изложените в отговора възражения по същество се явяват преклудирани, като несвоевременно заявени съгласно чл. 133 ГПК, тъй като са могли да бъдат релевирани от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но това не е направено. В тази връзка съдът съобрази, че след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът може да направи тези възражения, но само ако докаже, че пропускът му се дължи на особени и непредвидени обстоятелства – в този см. Решение № 440/12.04.2010 г. по гр. дело № 1460/2010 г., ГК, III г.о. ВКС, каквото в случая не се твърди и не се установява от ответната страна.

Същевременно, съдът взе предвид, че в депозираното от ответницата К. Т., като длъжник, чрез пълномощника си адв. Л., писмено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав, същата е 2 оспорила дължимостта на процесните вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, с довод за наличието на изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума на основание чл. 111, б. в). ЗЗД.

Това възражение следва да бъде съобразено и обсъдено в настоящото производство като релевирано в хода на процеса (след подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение) и преди изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът съобрази тълкуването, дадено в т. 11.а от Тълкувателно решение 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съгласно което в производството по иска, предявен по реда на чл.

422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите оспорвания за вземането във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК, дори когато ответникът да не е подал отговор на исковата молба или не е направил подобни възражения в срока за отговор.

В писмено изложение – приложение към молба от 20.12.2024 г. подпомагащата страна [фирма] посочва, че разпределението на топлинна енергия в сгР.та в режим на ЕС, където се намира и процесният имот, се извършва по система за дялово разпределение съгласно чл.

139, ал. 1 ЗЕ, като през процесния период начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в имота е определено в съответствие с действащите законови нормативи. Излага се, че в случая клиентът е консуматор на количеството топлинна енергия, припадащо се от на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, потребеното такова от отоплителните тела и количеството топлоенергия, необходимо за подгряване на изразходените куб. м. топла вода.

Поддържа се, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите норматичмни изисквания, съгласно ЗЕ и действащите през периода Наредби за топлоснабдяването.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 18998/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправни средства за търговско измерване, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сгР.та, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за 3 предоставената услуга в претендирания размер; наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгР. в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.