Решение № 350 от 17.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20213110117868 по описа за 2021 година

Предявени са искове от Т. М. Т. от с. С.,общ. Варна срещу „П.Т.Г.“,булстат 000083245 с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по прекратено трудово правоотношение със Заповед №27/27.09.2021г., с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност „Учител ТО“ в„П.Т.Г.“ и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа или е бил зает по трудов договор на по-ниско платена работа, но не повече от шест месеца, за период от 12.11.2021г. до 12.05.22г. , след допуснато от съда изменение на иска за сумата от 9000 лв.

Ищецът, твърди, че с постоянен трудов договор на 13.04.2020 г. е назначен на длъжност „Учител ТО" в ответното учебно заведение "П.Т.Г. – ВАРНА“. Със Заповед № 27/27.09.2021 г. на инж. И.Д. - Д.П.Т.Г. - гр. Варна трудовият му договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедта му била връчена на 12.11.2021 г. срещу подпис заедно с трудовата му книжка .

Ищецът счита, че работодателят му е действал неправомерно, при издаване на заповедта, в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, Заповедта е незаконосъобразна, невярна и немотивирана и следва да бъде отменена изцяло. Сочи, че работодателят не е изложил пълната фактическа обстановка в издадената заповед. Ищецът твърди, че не е бил запознат с цитираната в заповедта докладна записка и в каква връзка е изготвена. Сочи, че няма данни кога и от кого е установено дисциплинарно нарушение.

Твърди, липса на мотиви в издадената заповед, като същата не съдържа всички необходими реквизити.

Ищецът излага, че е оттеглил подписана от него молба по реда на чл.325 ал.1,т.1 от КТ за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, която подписал на 02.09.21г. по време на среща с ръководството на учебното заведение, с писмо от 14.09.21г., което ответникът получил на 15.09.21г.

Ищецът счита, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а освен това работодателя не се е съобразил с тежестта на евентуално извършеното от него нарушение, 1 дефинирал го е като дисциплинарно нарушение и съответно му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание. Счита, че е налице е явно несъответствие между нарушение и наказание.

Ищецът твърди, че не е извършил соченото дисциплинарно нарушение. Излага, че в периода 02.09.21г.-10.09.21г. не се е явил физически на работа, поради ползван платен годишен отпуск, съгласно постигнато споразумение на 02.09.21г. за прекратяване на ТПО с работодателя, считано от 15.09.21г. Ищецът излага, че е ползвал отпуск по болест от 15.09.21г. до 17.09.21г. и от 20.09.21г. до 03.10.21г. На 04.10.21г. болничният му бил удължен до 02.11.21г., а на 02.11.21г. отново бил в болничен до 09.11.21г.

Ищецът излага, че е имал достъп до служебната онлайн платформа до 09.11.21г.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението със за незаконно и същата бъде отменена , да бъде възстановен на робота, като му се присъди и дължимото обезщетение. Моли да и бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове .

Ответникът не оспорва, че ищецът е работил по трудов договор с П.Т.Г. - Варна и, че със Заповед № 27/27.09.2021 г. на Директора на П.Т.Г. - Варна е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда, както и че заповедта е връчена на ищеца на 12.11.2021 г.

Счита, че Заповед № 27/27.09.2021 г. на Директора на П.Т.Г. - Варна, с която на ищеца е наложено наказание "уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение е законосъобразна и издадена в съответствие с приложимите материално-правни и процесуални разпоредби на Кодекса на труда. Оспорваната заповед е мотивирана, в същата подробно са посочени основанието и мотивите за издаването й.

Ответникът излага, че дисциплинарното наказание „уволнение" е наложено на ищеца на основание чл.188, т.З, във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от Кодекса на труда за неявяването му на работа в продължение на повече от два последователни работни дни, в случая в продължение на шест последователни работни дни - от 2 до 10 септември 2021 г. включително. Преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят, с писмо изх. № 4/15.09.2021 г. е поискал от ищеца писмени обяснения за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят е приел депозираните от ищеца писмени обяснения (вх. № 34/20.09.2021 г.), като в обжалваната заповед, работодателят е взел отношение по тях.

Работодателят сочи, че дисциплинарното наказание е наложено на ищеца с връчването му на Заповед № 27/27.09.2021 г. на 12.11.2021 г., поради ползването от ищеца на отпуск поради временна неработоспособност от 15.09.2021 г. до 09.11.2021 г.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск в периода 02.09.2021 г. - 10.09.2021 г. Съгласно чл.173, ал.1 от Кодекса на труда служителят може да започне ползването на отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение от работодателя, изразено писмено, което в случая не е налице, т.к., няма издадена заповед за разрешаване на отпуск на ищеца за времето от 02.09.2021 г. до 10.09.2021 г.

Счита останалите твърдения в исковата молба за неотносими към предмета на спора и взаимно противоречащи си.

Ответникът счита, че неоснователността на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, точка 1 от Кодекса на труда, обуславя неоснователността и на исковете по точки 2 и 3 от същата алинея, които също оспорва .

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 2 фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Не се спори между страните и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че ищецът е работил по трудов договор с П.Т.Г. - Варна и че със Заповед № 27/27.09.2021 г. на Директора на П.Т.Г. - Варна е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда, заповедта е връчена на ищеца на 12.11.2021 г. , както и неявяването на работа на Т.Т. от 2 до 10 септември 2021 г. включително.

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни.

Ищецът твърди в исковата молба, че в периода 02.09-10.09.21г. не се е явил на работа поради използван от него годишен отпуск. С оглед на което съдът е приел за безспорно факта на неявяване на работника на работа. В о.с.з. ищецът чрез адв.Г. е възразил, че обстоятелството, че ищеца не се е явил на работа в процесния период не е безспорно и подлежи на доказване. Направеното от ответника възражение е след преклузивния срок по чл.313 от ГПК, като същевременно приетото за безспорно от съда обстоятелство е единствено относно периода 02.09-10.09.21г.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата. В практиката на ВКС – например решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г., ІІІ ГО, решение № 290 от 31.03.2012982/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че във връзка със задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е необходимо и достатъчно в съдебния процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на обясненията, който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ. Субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани, следва да се приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено.

В случая е установено, че искането за писмени обяснения от работодателя с изх.

№4/15.09.21г. е изпратено на ищеца на 16.0921г. /л.39 от делото/ по ел. поща. Връчването му се потвърждава с дадени писмени обяснения от Т.Т. входирани Вх.№34/20.09.21г.

С достигането до работника или служителя на искането за обяснения е изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 от ГПК.

Дали работодателят е извършил или не преценка на относимостта и достоверността на дадените обяснения при формиране на изводи за наличие на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, е обстоятелство, извън регламентацията на императивното правило по чл. 193 от ГПК. Ето защо наведените в исковата молба твърдения, че 3 работодателят не се е съобразил с дадените обяснения от страна на работника са ирелевантни.

Съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.

Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговоря на изискванията на чл. 195 от КТ /решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/09 г., ІV ГО; решение № 278 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1276/10 г., ІV ГО, решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/09 г., ІV ГО/.

Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други документи, към които заповедта препраща, независимо дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта за налагане на наказанието. Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от документите, към които препраща тя, да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е уволнен, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Дисциплинарните нарушения може да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието, на който е станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за уволнението е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено.