Решение № 4290 от 11.12.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 4290 10.12.2018 година град Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6458 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н.А.Г. с ЕГН ********** ***, за прогласяване нищожността като неравноправни на разпоредбите на т. 111.1, буква „а“ , т.

11.1.1 и т.11.1.1.1 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № ***от 27.02.2006г., сключен между кредитополучателя Г. и „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, както и да се осъди банката да заплати на ищеца сумата от 5342,40 лева, представляваща платена без основание от ищеца възнаградителна лихва за периода от 16.04.2013г. до 23.04.2018г., по договор за банков кредит от 27.02.2006г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 24.04.2018г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него и банковата институция е сключен договор за банков кредит в размер на 32 000 лева, който е сключен на 27.02.2006 година в град *** като по силата на този договор на ищеца е била отпусната сумата от 32 000 лева. Ищецът твърди, че съгласно условията на договора, ищецът е следвало да заплати на банката и възнаградителна лихва, формирана съгласно чл. 4, вр. с чл. 4.1“а“ от Договора, по следния начин: за периода 27.02.2006г. – 16.02.2016 година, годишен лихвен процент от 6,68 %, а за периода от 17.02.2016г. – 16.02.2019 година, в размер на 5,34

%.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.

11.1.1.1 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит лихвеният процент не подлежи на промяна, освен ако пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 2 пункта, като в разпоредбата било пояснено, че промяната на лихвата от банката, води до промяна и на погасителната вноска, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 2 пункта, определен от кредитора към датата на подписване на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка.

Според ищеца с тази разпоредба банката определя едностранно компонента „базов лихвен процент“, с ограничение не по-малко от договорения базов лихвен процент, поради което е възможно само и единствено увеличение на базовия лихвен процент, съответно на годишния лихвен процент. В същото време не е предвидено каквото и да е конкретизирано обстоятелство от обективен характер, което да стои извън волята на страните по договора и което да налага такава промяна.

От друга страна базисният лихвен процент се определял едностранно от банката, в размер не по-малко от предвидения в договора за кредит процент, при което ищецът счита, че разпоредбите за определяне на ГЛП са нищожни, като неравноправни клаузи, на основание член 37, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2, т.9, т. 10, т.

11 и т. 12 от ЗЗППТ /отм./.

Ищецът заявява, че годишният лихвен процент по кредита му е претърпял едностранно увеличение, за което не е бил уведомен и не е бил наясно с причините за промените. Когато поискал информация от банката относно тези обстоятелства, получил от нея отговор, в смисъл, че няма допуснато нарушение на договора от страна на банката.

Ищецът твърди, че в резултат на едностранната промяна на лихвения процент от банката за процесния период, той е заплатил на банката недължимо възнаградителна лихва в размер от 5342,40 лева.

В писмения отговор банката не отрича, че има сключен договор за кредит с ищеца, като заявява, че съгласно договора страните са уговорили минимални лихвени нива: за периода 27.02.2006г. до 16,02,2016 г., минимално лихвено ниво, фиксирано в размер на 6,68 %, а за периода от 17.02.2016г. до 16.02.2019 година, минимално лихвено ниво в размер на 8,33 %, като никъде в нормативните актове, които регулират банковата дейност, няма забрана да бъде уговорен минимален лихвен процент за целия срок на договора.

Банката сочи, че по време на действие на процесния договор е прилаган лихвен процент под действително уговорения или кредитополучателят е ползвал единствена преференция, като е платил лихви в размер на 270,38 лева по-малко.

Счита, че клаузите, които образуват и изменят лихвата по банкови кредити не подлежи на преценка за неравнопоставеност.

Прави се възражение за изтекла три и пет годишна погасителна давност касателно претендираните суми за период по- дълъг от три години, както и за претендираните суми за период по- дълъг от пет години, считано от завеждане на исковата молба. Твръди, че банката не се е обогатила неоснователно с платената от ищеца възнаградителна лихва.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове по член 124, ал. 1

ГПК, вр. с чл. 126, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, вр. с чл. 35, ал. 2, т. 9, 10, 11 и 12 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговията /отм./ и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Не се спори между страните, че между тях е сключен процесният договор, както и, че в общите условия към договора са съществували оспорените клаузи със съдържанието посочено от ищцата – в отговора на исковата молба – т. 2. Оспорва се наличието на предпоставки за неравноправност на тази клаузата, като се излагат твърдения, за това, че страните са уговорили две минимални лихвени нива, които са заложени в договора за кредит в член 4 вр. с чл. 4.1а, както и че твърдението на ищеца за приложим лихвен процент в размер на 5,34 % за периода 17.02.2016г. до края на срока на договора било невярно, като страните били уговорили минимално лихвено ниво от 8,33%, образувано от сбора на БЛП от 2,99 % и фиксирана надбавка от 5,34 % .

Приложимият материален закон е Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ), обн. в ДВ, бр. 30 от 02 април 1999 г., в сила от 03.07.1999 г., отменен с ПЗР на § 14 на ЗЗП на 10.06.2006 година понеже сключения договор е от 2006 година.

Съгласно чл.

35, ал. 1 ЗЗППТ /отм./ неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Видно от текста на чл. 35, ал. 2, т. 9 ЗЗППТ /отм./ неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание, като в т.

11 на същия член е записано, че неравноправна е клаузата, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора. В член 36, ал. 1 ЗЗППТ /отм./ е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, а нормата на чл. 37 от закона гласи, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Подписаният от страните договор за банков кредит попада в предметния обхват на ЗЗППТ /отм./ като ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 1 ДР от ЗЗППТ /отм./, а ответното дружество „УниКредит Булбанк“ АД е търговец по смисъла на § 1, т. 2 ДР от ЗЗППТ /отм./.

При преценката относно неравноправността на клаузата, касаеща годишния лихвен процент следва да бъдат преценени няколко критерия – потребителят да бъде информиран; да са налице ясни и разбираеми критерии за евентуалните промени на годишния лихвен процент и възможност за потребителя да прекрати договора, ако годишният лихвен процент действително бъде променен.

В текста на т. 11.1.2 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит е употребен термина "пазарни условия", който термин е неопределен и създава неравноправност съгласно чл. 35, ал. 2, т. 9 ЗЗППТ /отм./. „Пазарните условия” не са обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди или при сключване на договора. Употребеният термин не носи никаква конкретика, той е загадка за потребителя, понеже не носи информация за съдържанието, така че отнапред да бъде ясно за потребителя, какво конкретно събитие, факти или действие следва да се случи в правната действителност, за да се приложи механизма на едностранното увеличение на лихвата. Не е разписана и методиката, по която това следва да се случи.

Липсата на ясни и разбираеми критерии за евентуалните промени на годишния лихвен процент, продължава и след приетото с протокол № * от 02.04.2008г. на УС на банката, с което била допълнена разпоредбата на т. 9 от ОУ с т. 9.2, която гласи, че базовия лихвен процент по кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия. Банката може едностранно да променя размера на премият, установен в настоящите ОУ.

Съгласно член 9.6 от тези ОУ е предвидено, че при промяна на нормативната база и/или условията на финансовите пазари и/или възникване на други обективни обстоятелства водещи до съществено повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс банката има право да привежда БЛП в съответствие с пазарните условия като към приложимия за периода на олихвяване договорен лихвен индекс начислява допълнителна, респ. променя съществуваща премия в размер на два процентни пункта. Отново следва да се подчертае съществуващата „мъглявина“ относно съдържанието на употребеното в текста „други обективни обстоятелства“.

В представените по делото договор за банков кредит, условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № ***от 27.02.2006г. и представените от банката нови общи условия не се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението. Не са формулирани условията - вътрешните правила на банката, изисквани от т.2 на чл. 58, ал. 1 ЗКИ /приложимият за спора закон, тъй като Закона за потребителския кредит в редакцията му преди изменението бр.59/2016г. и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, които дават специална закрила на потребителите на кредитни услуги и уреждат правила за прозрачност и яснота при предоставяне на кредити на потребители и задължение за предоставяне на преддоговорна информация, са приети след сключване на процесния договор от ноември 2007г./ от където следва, че клаузата на т. 11.1.1.1 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за кредит № ***от 27.02.2006г., която въвежда право на кредитора едностранно да променя общия лихвен процент, е неравноправна. Тя не съдържа изброяване на обективните фактори като условия, при които банката може да извърши промяната.

В условията и в договора не са посочени математически алгоритъм и съответните правила, по които общия лихвен процент ще бъде променян, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. По делото не се съдържат каквито и да е доказателства, че на кредитополучателя са били оповестени и предоставени „правила”, по които ще се определи, или е определен конкретният размер на увеличението. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин, както и когато методологията, създадена от кредитора, като нейни вътрешни правила не е част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен. /виж решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о. на

Разпечатката съдържа 37 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee51c56a-97ca-449d-b6c1-93439d81d0c3