Решение № 450 от 17.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Ямбол, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103189 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК *******, срещу „Севериан- Балатон“ ООД, ЕИК *******, обективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 327,ал.1 ТЗ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 969, 00 лв. с ДДС, представляваща дължимата по договор за доставка на промишлена вода от 26.07.2012 г. цена за доставено количество промишлена вода за сезон 2025 г. и обезщетение за забава в общ размер на 574, 00 лв., считано от датата на забавата до предявяване на исковата молба, за които вземания били издадени фактири- фактура № *******01.08.2025 г. за сумата от 6675 лв. с ДДС и сума в размер на 270 лв. обезщетение за забава за периода 12.08.2025 г. до предявяване на исковата молба, фактура № *******/01.09.2025 г. за сумата от 8625 лв. с ДДС и сума в размер на 240 лв. обезщетение за забава за периода 12.09.2025 г. до предявяване на ИМ, фактура № **********/29.09.2025 г. за сумата от 3642 лв. с ДДС и сума в размер на 64 лв. обезщетение за забава за периода 10.10.2025 г. до предявяване на ИМ, фактура № *******29.09.2025 г. за сумата от 27, 00 лв. с ДДС.

В исковата молба се твърди, че ищеца бил собственик на водопроводна мрежа на територията на к.к. С. Б.- зона ******* и от години осигурявали доставка и продажба на промишлена вода за туристически обекти. За тези продажби дружеството сключвало договори за доставка на промищлена вода със своите потребители. Твърди се, че между страните бил сключен договор за доставка на промишлена вода от 26.07.2012 г. По силата на който ищцовото дружество се задължило да доставя срещу заплащане на ответното дружество, като собственик на хотел „*****“, с аб. Номер *** промишлена вода, предназначена за напояване и промишлени нужди. Доставеното количество промишлена вода се заплащало на база реално потребление за стопаниствания от купувача обект, при действащи за периода на потребление цени. С решение на Съвета на директорите от 04.03.2025 г. за сезон 2025 г. била приета цена от 3 лв. с ДДС за 1 куб. м., като цената била сведена до знанието на потребителите с публично уведомление от 18.03.2025 г. на сайта на ответното дружество. Заплащането на потребеното количество вода съгласно т.4.2.1 от договора се дължало в срок от 10 дни от датата на издаване на фактурата. За сезон 2025 г. за а. номер *** било отчетено потребление в общ размер на 6323 куб.м., за което били 1 издадени на получателя „Севериан – Балатон“ ООД 4 бр. фактури на обща стойност в размер на 18 969, 00 лв. с ДДС. Фактурите били надлежно изпратени на ответното дружество на посочения от тях електронен адрес, както и показа от 15.10.2025 г. за дължимо плащане. Ответника не бил заплатил дължимите суми в договорения 10 дн. срок, поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение в размер на общо 574 лв. по посочените фактури за периода от 12.08.2025 г. до 25.11.2025 г.

Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок не е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца чрез писменна молба, като по отношение на главниците и на част от законните лихви оттеглят иска.

Ответното дружество чрез процесуален представител не оспорва иска мораторна лихва.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С определение постановено в о.с.з. вл. в сила съдът е прекратил производството поради оттегляне на иска за сумата от 11679,00 евро, представляваща дължима сума за промишлена вода от 26.07.2025 г., цена за доставено количество за промишлена вода за сезон 2025 година, считано от датата на ИМ до изплащане на вземанията, за които са издадени фактура № *****/01.08.2025 г., фактура № ****/01.09.2025 г., и фактура № ****/29.09.2025 г., както и ПРЕКРАТЯВА делото в частта за заплащане на обезщетение за забава във фактура от 01.08.2025 г. до 12.08.2025 г. в размера на 138,05 евро, сума в размер на 109,41 евро обезщетение за забава на главницата по фактура от 01.09.2025 г. за периода от 12.09.2025 г. до 25.11.2025 г., като за горницата над тази сума до предявения размер от 122,71 евро оттеглят иска, и за сума в размер на 28,95 евро обезщетение за забава по фактура от 29.09.2025 г. за периода от 10.10.2025 г. до 25.11.2025 г. като за горницата над тази сума до предявения размер от 32,72 евро и на основание чл.232 ГПК.

Страните в настоящото производство не спорят, че между тях е сключен договор за доставка на промишлена вода от 26.07.2012 г., като ищцовото дружество в качеството му на продавач и ответното дружество в качеството им на купувач са се уговорили договорът да регламентира взаимоотношенията между продавача на промишлена вода, като собственик на водопроводната мрежа на територията на к.к. С. Б.- “*******“ и купувача и определя условията и реда за ползване и заплащане на доставената промишлена вода. Също така продавача имал задължение до доставя на купувача вода, отговаряща на изисканията за качество на промешлена вода не по- ниско от III- та категория, съгласно Наредба № 7/1986 г. на МОС, предназначена за напояване и промешлени зони, като купувача имал задължение да я заплаща изразходваната вода, отчетена по водомера на обекта.

Също така страните не спорят, че за сезон 2025 г. за абонатен номер *** е отчетено потребление в общ размер на 6323 куб. м., за което са издадени 4 бр. фактури на обща стойност 18969, 00 лв. с ДДС. Фактурите били ицпратени на ответника на посочения от него адрес, но с оглед, че не постъпило плащане на същия е изпратена и покана с рег. № *******/15.10.2025 г. ца дължимото плащане. Също така с оглед на това, че ответното дружество не платило в срок задълженията по посочените по- горе фактури същия изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава.

С молба от 11.06.2026 г. представена от пълномощника на ответното дружество, се установява, че с преводно нареждане от 27.11.2025 г. за сумата от 6675,00 лв. и с преводно нареждане от 02.12.2025 г. за сумата от 12 294 лв. или общо платена сума на стойност 18 969 лв., ответното дружество платило претенцията на ищеца.

С оглед на това ищцовото дружество и позовавайки се на обстоятелства, настъпили след образуване на делото, прави признание, че ответното дружество с посочената по-горе 2 сума платена с преведно нареждане от 27.11.2025 г. е погасило задлъжението по фактура от 01.08.2025 г., като с посочената по-горе сума платена с преведно нареждане от 02.12.2025 г. платило задължението си по фактури от 01.09.2025 г., от 29.09.2025 г. и по фактура от 29.09.2025 г.

С оглед на посоченото главниците били погасени изцяло с оглед на което оттеглят иска за главници и за част от мораторната лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание по чл.86 ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на посочената сума.

Периодът, за който се претендира обезщетението за забава е 10 дни от датата на изздаването на фактурата, като същото е угонорено в т.4.2.1 от сключения между страните договор. Едва след изтичането на този 10 дн. срок от издаването на фактурата, м може да се твърди, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за неизпълнението си.

Оттук следва, че акцесорният иск, с който се претендират сумите представляващи обезщетения за забава върху всяка една от платените главници и за посочените периоди са основателни, като сумите не се оспорват от ответното дружество и е налице признание в тази насока от тяхна страна.

Същите се претендира за фактура от 01.08.2025 г. в периода 12.08.2025 г. до 25.11.2025 г. и е в размер на 119, 67 евро, по фактура от 01.09.2025 г. в периода от 12.09.2025 г. до 25.11.2025 г. и е в размер на 109, 41 евро и по фактура от 29.09.2025 г. в периода от 10.10.2025 г. до 25.11.2025 г. и е в размер на 28,95 евро, като същите са изчислени и от съда, чрез онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва (www. сalculator. Bg ), като иска се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер в тази му част.

По разноските :

При този изход на делото ответника дължи на ищеца направените разноски, а именно сумата от 1538,35 евро, за което са представени доказателства.

Съдът намира искането на ответното дружество за присъждане на разноски в размер на 500 евро адвокатски хонорар за основателно. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноските.

Съобразно чл.78, ал.4 ГПК, при прекратяване на делото право на разноски има ответникът.

Съгласно практиката на ВКС, изразена в определения на ІV г.о. № 60191/28.06.2021 г. по гр. д. № 1737/2020 г. и № 60197/05.07.2021 г. по гр. д. № 1728/2020 г., се приема, че актът, с който съдът се произнася по останалата непрекратена част от производството, е този, с който се приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК, поради което именно с него, при съобразяване с крайния резултат по непрекратената част и постановеното частично прекратяване, следва да се разпредели отговорността за сторените от страните пред съответната инстанция разноски. За да възникне в полза на ответника правото му на разноски по чл.78, ал.4 ГПК е достатъчно той да е направил разходите, след като е получил препис от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди да е уведомен за прекратяване на производството. Тези предпоставки в случая са налице. Ответника е заявила претенцията си за присъждане на сторените по делото разноски с молба от 18.06.2026 г. с която е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, т.е. след срока по чл.131 ГПК и е представила доказателство за действителното им извършване, а именно пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 05.06.2026 г., в който е вписано, че е платена сумата от 500 евро, съставляваща заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на ответницата адв. К.- ЯАК.

С протоколно определение постановено на 18.06.2026 г. производството по гр. дело № ****/2025 г. по описа на ЯРС е частично прекратено в частта, с която ищеца е 3 предявил за заплащане за сумата от 11679,00 евро, представляваща дължима сума за промишлена вода от 26.07.2025 г., цена за доставено количество за промишлена вода за сезон 2025 година, считано от датата на ИМ до изплащане на вземанията, за които са издадени фактура № *****/01.08.2025 г., фактура № ****/01.09.2025 г., и фактура № ****/29.09.2025 г., както и прекратява делото в частта за заплащане на обезщетение за забава във фактура от 01.08.2025 г. до 12.08.2025 г. в размера на 138,05 евро, сума в размер на 109,41 евро обезщетение за забава на главницата по фактура от 01.09.2025 г. за периода от 12.09.2025 г. до 25.11.2025 г., като за горницата над тази сума до предявения размер от 122,71 евро оттеглят иска, и за сума в размер на 28,95 евро обезщетение за забава по фактура от 29.09.2025 г. за периода от 10.10.2025 г. до 25.11.2025 г. като за горницата над тази сума до предявения размер от 32,72 евро и на основание чл.232 ГПК.

Ето защо съдът намира, че ответникът има право на разноски за прекратената част от производството и такива следва да му бъдат присъдени съразмерно, като му се дължат разноски в размер на 252, 27 евро (493, 40 лв.).

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Севериан- Балатон“ ООД, ЕИК *******, да заплати на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК ******* , сумата от 119, 67 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура № *******01.08.2025 г. за периода от 12.08.2025 г. до 25.11.2025 г., сума в размер на 109, 41 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура № *******/01.09.2025 г. за периода от 12.09.2025 г. до 25.11.2025 г. и сума в размер на 28, 95 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура № **********/29.09.2025 г. за периода от 10.10.2025 г. до 25.11.2025 г.