Протоколно определение № 2706 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 2706 гр. Варна, 26.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова и прокурора Б. Здр. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Бончева Частно наказателно дело № 20263110202144 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Б. В. К. , редовно уведомен, води се от служители на РД „ОхранаВарна“ при МП и с адв. А. А., надлежно назначен от досъдебното производство и приета от съда от днес.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище по хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Постъпила е молба за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по чл.65 от НПК.

АДВ. А.: Поддържам молбата, няма да сочим други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, молбата е неоснователна, по същество ще изложа съображенията си .

1

АДВ. А.: Представям и моля да приемете като писмено доказателство по делото договор за наем и психологичен доклад - становище от психо терапевк който е съгласен да работи с него, ако се измени мярката.

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените доказателства, да се приемат към материалите по делото.

Съдът намира, че представените доказателства от защитата на обвиняемото лице са относими и допустими и следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените доказателства от защитата на обв. лице - договор за отдаване под наем.

По повод на така представеното заключение от психотерапевт съдът намира, че същото е неотносимо предвид обстоятелството, че не е ясно дали психотерапевта Г*** В*** на първо място преди да изготви този психологически доклад е посетила обвиняемото лице в мястото за лишаване от свобода, където се задържа в момента и намира, че същото не би могло да бъде годно доказателство, не е назначено от съответен орган.

Обстоятелството дали Б. К. ще посещава психотерапевт за в бъдеще си е лично негово решение, което не касае настоящото производство по чл.65 от НПК, предвид което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за приемане като доказателство по делото на представения психологически доклад и ВРЪЩА същия на защитника на обв. лице.

Съдът, като взе предвид изразеното от страните становище, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

2

АДВ. А.: Уважаема госпожо Председател, уважаема г-жо Прокурор, изминаха два месеца от задържането на моя подзащитен, два месеца в следствения арест и когото ти е за първи път е много време. Това е време, в което се изолиран от света и за първи път си разделен от близките си. Бих могъл да кажа, че е време, в което светът за теб е спрял. Време, в което си останал сам и можеш да погледнеш на себе си от страни, време в което можеш да си преосмислиш живота и време, през което можеш да направиш изводи как ще живееш занапред дали ще си създадеш семейство да си имаш свой живот или ще живееш по друг начин да отидеш в затвора или друг да ти определя живота и ако до задържането му не си е давал ясна сметка и не е осъзнал всичко то сега както и аз разбрах му е станало кристално ясно от разговора с него разбрах, че си е изяснил приоритетите и аз лично съм му обяснил от тук нататък какво ще стане , ако някога дори си помисли да наруши закона. Аз лично видях как се отрази престоя му в ареста на него и на близките. Видях страха, срама , отчаянието, съжалението и разкаянието включително. Видях мъката в очите на близките му. Според мен най-важно за едно наказание не е неговото количествено измерение, а неотвратимостта , но да се върнем към мярката. Знаем за какво са мерките за процесуална принуда, чл.57 от НПК ни казва. Сега в производството по чл.65 от НПК на практика се проверяват същите условия. За да бъде определена мярката „задържане под стража“ следва да се установят кумулативно две предпоставки. Първата е авторството. За нея на този етап действително има основателно предположение. Втората е че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Според чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека такава опасност е налице , ако по отношение на обвиняемия има висящи дела, многократно осъждане и подготовка за напускане на страната. Практика на Европейския съд е последователна и непротиворечива, че една такава опасност трябва да е явна, конкретна и непосредствена. Т.е. изводът не може да се основава на предположения или догадки или да е версия. Чл.63 ал.2 визира случаите, но считам, че той е една оборима законова презумпция.

В настоящия случай считам, че няма риск да се укрие, има адрес, майка му е дошла да живее постоянно. Няма реален риск да извърши друго престъпление. Няма нито едно доказателство , което да навежда в обратна посока и както казах рискът трябва да е реален, а не хипотетичен. Няма доказателства за процесуално поведение от негова страна, което да е в разрез с предписаното в НПК и да навежда на извод, че може да възпрепятства завършването на наказателно производство. Няма индиции, че по някакъв начин може да въздейства и да осуети събирането на доказателства по делото доколкото същото се води мога да кажа експедитивно, попълнено е с по- голямата част от доказателства, изчаква се изготвянето на назначените експертизи. Два месеца общо взето с него не са извършени никакви действия. Знаем от практиката на ЕС, че когато е в ареста и не се извършват действия счита се ,че силно е намаляла опасността да извърши, още малко практика от ЕС, че при преценка на съществуване на реална опасност да се укрие следва да се вземе не само тежестта на обвинението, но също и характера на въпросното лице, неговия морал, дом, професия, спестявания, семейни връзки и всички други връзки в страната, в която е обвинен.

И пак практиката на ЕС, че всяка продължителна мярка „задържане под стража“ намалява опасността обвинение да се извърши . Още нещо от практиката на ЕС, че ако само в 3 продължение на един месец, разследващия орган не извърши нито едно процесуално действие, то тази опасност следва да се счита силно намаляла и да доведе до извод за преосмисляне на взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение. Предвид горното както казах освен всички друго има нови обстоятелства от социален характер както казах майка му да дойде, ще може, ако промените мярката в домашен арест ще може да работи от дома си и да има някакви средства, с които да помага на него и на родителите си.

За изпълнение на мярката може да се ползва електронно средство за проследяване. С оглед характера на самото дело и на обвинението, което е до 5 години, моля да имате приемете че е адекватна мярката „домашен арест“, ще изпълни визираните цели. В заключение ще кажа, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ тя не трябва да има възпираш ефект, и моля да правилно да я определите за да няма обратен ефект.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, възразявам срещу подадената молба от обв. К. за изменение на взетата по отношение на него най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“. Считам, че към настоящия момент не са налице основания за изменение на същата. Не са налице нови обстоятелства, които да обосноват изменението на мярката в по-лека такава като настоящата е взета едва преди два месеца. На първо място считам, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение , че обвиняемият К. е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение. Деянието се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Извършените от него действия са неприлични, безсрамни. Същите нарушават обществените ред и общоприетите норми за нравственост още повече, че деянието му навлиза грубо и нарушава интимната сфера на гражданите, а в настоящия случай не непълнолетно лице от женски пол. На следващо място считам, че по никакъв начин не е отпаднала и съществува реалността обвиняемият да извърши ново престъпление . Не са налице никакви доказателства, които да сочат противното, а напротив налице е предпоставката на чл. 63, ал.2 т.1 НПК, а именно обвиняемият К. е привлечен за престъпление в условията на повторност.

От справката му за съдимост е видно, че той е осъждан в края на 2024г. за идентично престъпление и тук прави впечатление, че то е същото не само като правна квалификация, но и като вид и характер на извършените действия , а настоящото деяние е извършено в рамките на изпитателния срок с който е отложено наказанието по предходното му осъждане и въпреки това той продължава да извършва и извършва и е извършил умишлено престъпление с висока степен на обществена опасност. Видно също така от приложената по делото справка с характеристични данни, че той е част от активния криминален контингент по линия полови престъпления спрямо непълнолетни и малолетни лица. Разследването по делото продължава. Извършени са редица действия по разследването същото се провежда в разумни срокове и общо взето е към своя край доколкото се изчаква изготвянето на назначените експертизи като делото беше взето от експерта за да бъде внесено в съда. Така, че предстои евентуално прецизиране на обвинение и неговото приключване след приобщаване на назначените експертизи, с оглед на така изложеното намирам, че не са 4 налице основания за изменение на взетата мярка за неотклонение по отношение на обв. К..

Моля да оставите молбата без уважение и да потвърдите взетата мярка задържане под стража.

ОБВИНЯЕМИЯТ Б. В. К.: Уважаема госпожо съдия, моля, да ми бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека. Много съжалявам за случилото се. Искам да се върна към нормалния си начин на живот под домашен арест, да бъда до семейството ми, до майка ми, да посещавам терапевт , който приятелката ми намери т.к. съм на ниво програмист мога да работя от вкъщи. Искам да бъда до семейството си. Т. к. ще съм под домашен арест няма как да извърша това престъпление, предприел съм мерки да се лекувам да посещавам терапевт. Просто в ареста не искам никога повече да се връщам.

СЪДЪТ, като прецени доводите, изложени от представителя на Районна прокуратура Варна, становището на защитата и на обвиняемия, както и събраните доказателства по делото, счита следното:

Производството е по реда на чл.65 от НПК и е по молба на Б. В. К. - обвиняем по ДП № 323/2026 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Варна за изменение на постановената спрямо него мярка за неотклонение "Задържане под стража". Молбата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

С определение на РС – Варна по ЧНД № 1169/2026 г. в заседание, проведено на 23.03.2025 г. спрямо К. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като е било преценено кумулативното наличие на предпоставките, визирани в чл.63 ал.1, респективно във връзка с ал.2 от НПК.

Производството по делото е по реда на чл.65 от НПК. При тази процедура, при искане на обвиняемия по досъдебно производство или неговия защитник, съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.

1 от НПК, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взема когато е на лице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Това означава, че настоящият съдебен състав следва да прецени наличието на обосновано предположение, че обв. К. е извършил престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.1 от НК и наличието на реална опасност същата да се укрие или да извърши ново престъпление. Към момента няма просрочие нито по чл.234 от НПК, нито по чл.63 ал.4 от НПК, срокът на задържане предвид обема и естеството на разследване към момента е разумен.

Същевременно срокът за задържането и с мярка за неотклонение "Задържане под стража" към настоящия момент е по малко от 60 дни и е разумен по смисъла на чл.6 т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което не може да се приеме, че мярката за процесуална принуда, взета по отношение на подсъдимия, 5 противоречи на целите на мерките по чл.57 на НПК. Относно наличието на обосновано предположение, че обв. К. е извършил престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.1 от НК Предходният състав на Районен съд Варна при анализ на събраните по делото данни, съдържащи се в показанията на свидетелите, писмените доказателствени средства и други е приел, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението в което е бил обвинен. Съдът е приел и че има реална опасност обв. К. да се укрие или да извърши ново престъпление. С оглед наличието на двете предпоставки по чл.63 от НПК състав на Районен съд Варна е взел на обв. К. тази мярка за неотклонение.

Разпечатката съдържа 45 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee516976-a76b-426f-9487-a8e1b8e107b6