Решение № 47 от 24.04.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Панагюрище, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря М. Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230101154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предявени от П. Г. В. срещу “Профи Кредит България” ЕООД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 741,76 евро (1450,75 лв.) част от 2254,06 евро (4408,56 лева), представляваща заплатени без основание поради нищожност на Договор за потребителски кредит № 30038871005 от 21.08.2019 г. сключен между страните по делото, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 532/2025 г. по описа на Районен съд - Каварна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 21.08.2019 г., ищцата - П. Г. В., е сключила с ответното дружество „Профи Кредит България” ЕООД Договор за потребителски кредит №30038871005, към който неразделна част са Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД. По силата на Договора за потребителски кредит, „Профи Кредит България” ЕООД е предоставило заем на П. Г. В. парична сума в размер на 3500 лв. /главница/ при следните условия: срок на кредита - 36 месеца, ГПР - 49,13%, годишен лихвен процент - 41,00%, лихвен процент на ден - 0,11% и размер на вноската по кредита /с включена такса за допълнителни услуги/ - 229,76 лв. В Договора за потребителски кредит и Общите условия, които са неразделна част от него, освен връщане на главницата по кредита и възнаградителната лихва, е следвало кредитополучателката - П. Г. В., да заплати още 2170,00 лв. - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, като общата сума на месечната вноска с включената такса за допълнителни услуги възлиза на 229,76 лв. Видно от представено извлечение по сметка към ДПК №30038871005, във всяка месечна вноска, освен главница и възнаградителна лихва, е включена и фиксирана сума от 60,27 лв., представляваща цена на допълнителните услуги, предвидени в ДПК и Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД. След сключване на ДПК ищецът е заплащала различни суми на „Профи Кредит България” ЕООД, като видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №30038871005, изготвено и предоставено й от „Профи Кредит България” ЕООД, с плащанията, които е правила, са били преведени 5 1

433,21 лв. Ищцата излага, че неоснователно е заплатила 1 450,75 лева, част от обща сума в размер на 4408,56 лв. Това означава, че П. В. е заплатила на „Профи Кредит България” ЕООД без основание, на несъществуващо основание /недействителен ДПК или нищожни клаузи, регламентиращи таксите за допълнителни услуги, сумата в размер на 1 450,75 лв., с която „Профи Кредит България” ЕООД неоснователно се е обогатил. Излага се, че клаузите, регламентиращи таксите за допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” са нищожни на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК, тъй като същите са договорени в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Включените в тези клаузи услуги по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Регламентираните в чл. 10а ал.1 от ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай посочените в горецитираните клаузи - „Фаст" и „Флекси” допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 допълнителна услуга, като по отношение на нея считаме, че по същността си е действие по усвояването на кредита. Освен това с уговарянето на допълнително възнаграждение се заобикаля разпоредбата на чл.19 ал. 4 ЗПК. тъй като начисляването и събирането на посочените суми по клаузите, регламентиращи клаузи за допълнителни услуги, не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. В противоречие на императивното правило на чл. 10а ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Същевременно се отбелязва, че в клаузите „Фаст” и „Флекси” е договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реално, а не за евентуално ползване на определена услуга.

Следва да се има предвид и фактът, че с оглед естеството на част от изброените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение - на практика едната страна - потребителят заплаща правото си да договоря с другата страна - кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Такива клаузи съобразно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.2 на цитирания текст, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Така е и в конкретния случай - клаузите са бланкетни, а не индивидуално уговорени и са в хипотезата на договор при общи условия. Разпоредбите на глава шеста от ЗЗП са приложими спрямо настоящото материално правоотношение, тъй като по силата на същото ответното дружество е предоставило финансова услуга, изразяваща се в отпускане на кредит и приложимите норми, са както тези на вътрешното ни право, обективирани в ЗЗП. така и тези от правото на ЕС, в частност Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, които са станали част от нашето законодателство. В този смисъл 2 е както задължителната (Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/13 на ОСГТК на ВКС), така и трайно установената съдебна практика, обективирана в голям брой решения. Сочи се, че ищецът е реализирал правата си чрез подаване на заявление по чл. 410 ГПК, като по образуваното съдебно производство срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение по см. на чл. 414 ГПК, което обосновава наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли се за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност на претенцията. Предявената в исковата молба сума в размер на 4408.56 лева, която по твърдения на ищцата е общия размер на надплатеното без основание над главницата, не е ясно как в изчислена. Видно от приложеното от ищцата извлечение по сметка е, че направените плащания са в размер на 5484.88 лева, като от тази сума извадим главницата в размер на 3500 лева (която е видна от договора и няма спор между страните по отношение на размера и че е усвоена) и 550.36 лева, които вече сме върнали по предното дело, както и останалите платени по услугите. Сочи се, че по процесния Договор за кредит ищцата вече е предявявала иск за установяване на надплатени суми, касаещи сключеното споразумение за допълнителни услуги към договора, по който има постановено Решение № 11119/10.06.2025 г. по гр.д. 46604/2021 г. на СРС, с което услугите са приети за нищожни и платените по тях суми са присъдени на ищцата, като е уважен иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 482.16 лв., представляваща заплатена без основание сума - въз основа на нищожни клаузи за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" в договор за потребителски кредит № 30038871005/21.08.2019 г., сключен между П. Г. В. и „Профи кредит България" ЕООД, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил. Налице е сила на пресъдено нещо и настоящият иск се явява недопустим. Сочи се, че предявеният иск е недопустим поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно влязло в сила решение между същите страни и по същия спор.

Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, както и приложените към настоящия отговор писмени доказателства, между същите страни и по същия спор има постановено (цитираното по горе) решение, което е влязло в сила. следователно поражда процесуални последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила. Същото подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи както съдебното решение. Освен това дружеството заплаща присъдените на ищцата присъдената и сума на 21.11.2025 г. по покана за доброволно изпълнение по ид № 3459/2025 г., за което прилагам, поканата и платежното нареждане. Твърди се, че вземането, за което е издадена заповедта не е индивидуализирано ясно и точно, поради което не е възможно да бъде надлежно оспорено или признато. В представеното вземане не се посочва категорично каква е основанието и структурата на претендираната сума - не става ясно, дали в нея се включва надплатената сума по главницата по недействителен договор, дали са включени суми, платени по услуги, предоставени на основание нищожно споразумение към същия договор, или се касае за други претенции, за които липсва конкретизация. Не е направено разграничение между главница, лихви, неустойки или други евентуални обезщетения, нито е посочен периодът, за който се претендира вземането, което допълнително създава неяснота и прави невъзможна реалната защита срещу него. Твърди се, че с така описано предявеното в исковата молба, в която липсва каквато и да било правна или фактическа аргументация и по същество от изложението на която не може да установи нито какви вземания се претендират, нито защо, длъжникът е поставен в невъзможност да отговори адекватно на претенцията като организира своята защита, не би могъл при последващо исково производство да заяви своите доказателствени искания, нито да ангажира релевантни доказателства. Дружеството на практика е лишено и от възможността да направи и каквито и да било конкретни процесуални възражения (дали за изтекла давност, за прихващане, за наличие на друг 3 съдебен спор или друго). Дружеството се поставя в положение на невъзможност да защити правата си. Няма как да се заявят конкретни възражения по твърде общите и неясни твърдения на заявителя, освен да се посочи общо, че претенциите на заявителя са неоснователни, тъй като ответното дружество не е получавало от заявителя никакви неоснователно заплатени суми. Липсата на конкретни твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение затруднява защитата на ответника, защото практически няма яснота срещу какви твърдения следва да се защитава. На следващо място, имайки предвид описаното по горе и факта, че ищцата не е конкретизирала искането си, а вече има направено връщане на суми по договора, изпадаме в хипотезата на неоснователното обогатяване, тъй като не става ясно на какво се основава претенцията на ищцата, следователно при уважаване на искането, дружеството ще се наложи да заплати повторно част от сумата. Също така ищцата е можела да предяви претенцията си по отношение на всичко, което според нея е дължимо над главницата, още в първото производство. Отделно разделянето от страна на ищцата на исковата претенция на множество искове, какъвто е настоящия случай, не преследва легитимен интерес, а представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника. Считам, че е налице ненужно (изкуствено) разделяне на искове, доколкото при предявен един иск съдът би изследвал в мотивите си валидността на договорното правоотношение/оспорените клаузи, без да е необходимо да се ангажира и без това натоварената съдебна система с отделни производства. Моли се за отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.

Разпечатката съдържа 13 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee509a28-24a7-44d7-92d4-4b45f1511cd8