Решение № 5500 от 11.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5500 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330110705 по описа за 2023 година

Ищецът Ю. А. Я. ЕГН ********** е предявил осъдителни искове срещу ответника Общинско предприятие „Общинска охрана“ гр. Пловдив за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд в общ размер на на 3568.35 лева и мораторната лихва в размер на 668. 45 лева за периода от 1.6.2020г до 30.11.2022г.

Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на Трудов договор № ***** г., изпълнявайки длъжността „****“ до края на ноември 2022 г. Трудът на ищеца е бил организиран на 12-часови дневни (07:00 ч. до 19:00 ч.) и нощни (19:00 ч. до 07:00 ч.) дежурства при непрекъснат режим на работа, съобразно ежемесечни графици.

Ищецът твърди, че реалната фактическа продължителност на всяко негово дежурство е била 12 часа, тъй като е изпълнявал задълженията си по пропускателен режим и охрана и не е напускал поста до идването на колегата от следващата смяна (удостоверявано с подпис в тетрадка/книга). Работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време (СИРВ) за тримесечен период (чл. 142, ал. 2 и 3 от КТ). Ищецът твърди, че за исковия период ответникът не е изчислявал правилно работното му време, което е довело до неплатен извънреден труд, който следва да се заплати с увеличение 50% (чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ). Ищецът твърди, че огромна част от дежурствата му, особено нощните, не са били отчетени правилно.

Работодателят неправилно е отчитал работното време като 8-часови смени, въпреки че реално всяка смяна е била 12 часа. Вследствие на това, според ищеца, ежемесечно не са отчетени и заплатени около 14–15 часа извънреден труд, което неминуемо е водело 1 до превишаване на месечната норма работно време (152–176 часа). Ищецът твърди, че работодателят не е съблюдавал императивните разпоредби на КТ и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като не е преобразувал нощните часове (от 22:00 ч. до 06:00 ч.) в дневни часове при режима на СИРВ. Преобразуването се извършва с коефициент 1,143 (8/7). Непреобразуването е довело до непълно отчитане на нормалното работно време и до допълнителен извънреден труд. Ищецът твърди, че в резултат на описаните нарушения е положил следния извънреден труд: За периода 06.06.2020 г. до 06.05.2021 г. (дневни и нощни смени): Положен минимум 8 часа извънреден труд месечно (дължащ се на непреизчисляването на нощните часове). За периода м.06.2021 г. до 30.11.2022 г. (само нощни смени): Положен минимум 16 часа извънреден труд месечно (дължащ се на непреизчисляването на нощните часове). Общо за периода: Ищецът претендира общо 240 часа извънреден труд.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от Общинско предприятие „Общинска охрана“ гр. Пловдив. Ответникът Общинско предприятие „Общинска охрана“ гр. Пловдив оспорва предявения иск от Ю. Я., като го намира за допустим, но неоснователен и недоказан. Ищецът нито веднъж не е предявил претенции пред ОП „Общинска охрана“ относно полученото възнаграждение за периода 01.06.2020 г. – 30.11.2022 г. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от **** г. (видно от Заповед № *** г. и саморъчната му молба). В тази връзка се възразява срещу претенциите за периода от 18.11.2022 г. до 30.11.2022 г., през който той вече е бил освободен. Работодателят е отчитал работното време в края на установения отчетен период. Извънреден труд се заплаща само, когато нормата работно време за периода е превишена, като това плащане се извършва в края на периода за отчитане. За целия исков период (01.06.2020 г. – 30.11.2022 г.). Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между тях е съществувало валидно учредено трудово правоотношение по силата на Трудов договор № ***** г., изпълнявайки длъжността „****“ до края на ноември 2022 г. Трудът на ищеца е бил организиран на 12-часови дневни (07:00 ч. до 19:00 ч.) и нощни (19:00 ч. до 07:00 ч.) дежурства при непрекъснат режим на работа, съобразно ежемесечни графици.

По делото, в качеството на свидетел е разпитано лицето Г. Т.. От показанията на свидетеля се установява, че в периода 01.06.2020 до края на месец ноември 2022 е работил на длъжност идентична с тази на ищеца. Ищецът и свидетелят са полагали труд отделно в един и същи обект. Като в обектът който е бил Ю. присъствието на 2 обекта е било задължително да бъде 12 часа за да може да се *****. Като свидетелят твърди, че не са извършвани смени за почивка. Също така Ю. е бил викан от отпуска и същата му е била спирана.

Съдът счита, че казаното от свидетеля, макар и правдиво, не носи релевантна за настоящото производство информация. Свидетелят е допуснат на ищеца, с цел да установи дните и часовете, през които ищецът е полагал извънреден труд, който твърди да не му е заплатен. В изложеното от свидетеля обаче, не е налице каквато и да било конкретика по този въпрос. Свидетелят единствено посочва, че ищецът би трябвало да е полагал извънреден труд, с цел да изпълнава служебните си задължения и осигурява достъпа до обекта. („ ****“)

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза от вещо лице Д. С.. По делото е изготвена повторна експертиза от вещо лице С., в която експертът подробно е обследвал всички приети по делото доказателствени материали ( представени на хартиен и оптичен носител ), както и е осъществена справка с предоставените от Общинска Охрана графици и справки. По въпросите на ответника за периода от 01.06.2020 г. до 18.11.2022 г. съобразно приложените по делото графици за дежурствата и присъствената форма при продължителност на работната смяна от 12 часа, от които 8 часа – нощен труд и 4 часа – дневен. Нощните часове са преобразувани с коефициент 1,143. Изчислените отработени часове от Ю. А. Я. са в общ размер на 5 551 часа. Съпоставени реално положените часове труд от ищеца с нормата работно време при подневно отчитане на работното време е изчислен извънреден труд общо 882 часа. За периода от 01.06.2020 г. до 18.11.2022 г. на ищеца не е начисляван и изплащан извънреден труд. За периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2022 г. допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд е в общ размер на 1 927,94 лв. за всеки един от месеците от исковия период, посочено в таблица 2 от констативно съобразителната част от заключението.Допълнителното възнаграждение за извънреден труд е в общ размер на 4 651,97 лв. След приспадане на законоустановените удръжки за осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, остава сума за получаване в размер на 3 568,35 лв. Изчислената мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд за периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2022 г. от всяко 1 число на по-следващия месец на месеца на полагане на труда е в общ размер на 668,45 лв., подробно описана в таблица 3 от констативно-съобразителната част от заключението. За въпросите на ищеца за периода от 01.06.2020 г. до 18.11.2022 г. съобразно приложените по делото графици за дежурствата и присъствената форма при продължителност на работната смяна от 12 часа, от които 8 часа – нощен труд и 4 часа – дневен. Нощните часове са преобразувани с коефициент 1,143. Изчислените отработени часове от Ю. А. Я. са в общ размер на 5 551 часа. Съпоставени реално положените часове труд от ищеца с нормата работно време при подневно отчитане на работното време е изчислен 3 извънреден труд общо 882 часа.На периода от 01.06.2020 г. до 18.11.2022 г. на ищеца не е начисляван и изплащан извънреден труд. За периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2022 г. допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд е в общ размер на 1 927,94 лв., за всеки един от месеците от исковия период, посочено в таблица 2 от констативно съобразителната част от заключението. Допълнителното възнаграждение за извънреден труд е в общ размер на 4 651,97 лв. След приспадане на законоустановените удръжки за осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, остава сума за получаване в размер на 3 568,35 лв. Изчислената мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд за периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2022 г. от всяко 1-во число на по-следващия месец на месеца на полагане на труда е в общ размер на 668,45 лв., подробно описана в таблица 3 от констативно-съобразителната част от заключението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ:

Съдът счита за нужно да посочи, че двата иска с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ за периода от 01.06.2020 г. до 18.11.2022 г. на ищеца не е начисляван и изплащан извънреден труд за който труд начисленото трудово възнаграждение възлиза на 3 568,35 лева с мораторна лихва от 668,45 лева.

Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства – писмени, гласни /свидетелски показания/, заключения на вещи лица и др. Доказването на периода/ часовете положен извънреден труд е извършено посредством експертиза и предоставените графици и разпечатки от Общинска Охрана за периода на полагане на труд от ищеца. Като се вземе и предвид релевантността на информацията от свидетеля Г. Т. за метода на полагане на почивки в предприятието. Положеният извънреден труд се установява и посредством представените от Общинска Охрана графици и разпечатки. В тази връзка е установено, че ползването на тези графици разпечатки е довело до заключение за наличието на положен и незаплатен извънреден труд, поради което исковете следва да бъдат уважени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска охрана“ гр. Пловдив да заплати на Ю. А. Я. ЕГН ********** на основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ сума в размер от 3 568,35 лева, представляваща трудово възнаграждение за 4 извънредно положен труд в периода от 01.06.2020 г. до 18.11.2022 г., както и мораторна лихва в размер на 668.45 лева за периода от 1.6.2020г до 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.7.2023г/ до окончателното й погашение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съдПловдив в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5