Решение № 183 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200082 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по жалба на подс. С. Й. чрез защитника му адв. Д. и по протест на прокурор от АППловдив срещу решение № 202 от 8.11.2023 г. постановено по внохд № 49/23 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.

В протеста са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и е направено искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане с оглед прилагане на закон за по- тежко наказуемо престъпление и за увеличение на определеното наказание.

В жалбата на упълномощения защитник са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, и се настоява за оправдаване на подсъдимия, поради липсата на субективна страна на деянието, алтернативно за намаляване на размера на наказанието, като се съобрази продължителността на срока на воденото срещу него наказателно производството.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Й. се явява лично и с защитника си адв. Д. като поддържа касационната жалба. В последната си дума моли да бъде оправдан, като се има предвид, че пет години се намира в затвора.

В съдебно заседание пред ВКС адв. Д. поддържа касационната жалба и поставя акцент върху аналитичната дейност на въззивния съд, която според 1 нея е извършена в нарушение на закона, тъй като е направен едностранчив и тенденциозен анализ на доказателствения материал, който е довел до неправилно приложение на закона, с оглед дадената правна квалификация на деянието по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и до неправилно осъждане на подсъдимия, поради което настоява за неговото оправдаване.

Представителят на ВКП поддържа касационния протест и твърди, че подс. Й. е бил оправдан неправилно по квалифициращия състав на чл. 242, ал. 4 от НК, тъй като доказателствата установяват, че случаят е особено тежък, с оглед цялостната престъпна дейност, която съдържа трансграничен елемент.

ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в съответствие с предоставените си правомощия и в рамките на поискания касационен контрол, намира следното :

Жалбата на подс. Й., депозирана чрез адв. Д. е неоснователна.

Протестът на Апелативна прокуратура - Пловдив е неоснователен.

С присъда №26 от 13.01.2022 г. постановена по нохд № 518/20 г.

Хасковският Окръжен съд е признал подс. С. Й. за виновен в това, че на 14.04.2019 г. през ГКПП /граничен пункт/ в съучастие с Н. А. като съизвършители и чрез посредствено извършителство чрез С. Р., с управлявания от него товарен автомобил марка /марка/, без надлежно разрешително пренесли през границата на страната високорисково наркотично вещество- хероин с тегло 286, 940 кг. на стойност 25 824 600 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери, и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание 16 години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и наказание глоба в размер на 200 000 лв.

На основание чл. 59 от НК зачел времето, през което подс. Й. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ до влизане на присъдата в сила.

Съдът отнел в полза на държавата предмета на престъпление и се разпоредил с веществените доказателства, като възложил направените по делото разноски на подсъдимия.

По въззивен протест и въззивна жалба на защитника на подсъдимия пред ПАС е образувано внохд № 123/22 г., по което с решение № 92 от 1.06.2022 г. присъдата е потвърдена изцяло.

Въззивното решение е обжалвано от защитника на подс. Й. пред ВКС, където е образувано н. д. № 578/22 г. С решение № 50121 от 24.01.2023 г. съдебният акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд.

След връщане на делото, с решение № 202 от 8.11.2023 г. постановено по внохд № 49/2023 г., Апелативен съд- Пловдив изменил присъдата на ХОС, преквалифицирал престъплението в такова по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и признал подс. Й., че е действал като помагач, като го оправдал за това контрабандата да представлява „особено тежък случай“ и по 2 обвинението за съизвършителство по чл. 20 , ал. 2 от НК.

Намалил наказанието на подс. Й. от 16 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лв. на 12 години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

Въззивната съдебна инстанция е провела съдебно следствие, като разпитала св. А., приобщила дадените от него показания в хода на ДП /л. 13, т. 2, както и в разпита му пред ОС –Хасково / л. 490-491/, след което постановила провеждането на очна ставка между него и подс. Й. и допуснала допълнителен разпит на подсъдимия. Като резултат приела почти същата фактическа обстановка с някой несъществени изменение в установената от първия съд. Аргументирала е възможността да приложи закон за по- леко наказуемо престъпление, без прокурорът да е упражнил правомощията си по чл.287 от НПК, тъй като подсъдимият се е защитавал срещу фактите описани в обвинителния акт, които включват и това, че при пристигането си в България трябвало да посрещне товарния автомобил и да контролира движението му.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Доводи за наличието му се съдържат в жалбата на подс. Й. и на тях ВКС следва да отговори преди останалите оплаквания, тъй като от тяхната основателност зависи произнасянето по останалите по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. ВКС прецени, че те могат да бъдат обобщени в следните няколко пункта, които касаят :

- качеството и съдържанието на въззивния акт и твърдението за липсата на мотиви в него,

- оплаквания за това, че съдът е постановил своя акт на базата на недопустими предположения за знанието на подсъдимия относно намиращото се в камиона наркотично вещество,

- допуснати пороци в аналитичната дейност на съда при оценката на доказателствата и

- дистанциране от изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Проверката на поддържаните критики срещу въззивния съдебен акт установява, че съдържанието му не е дистанцирано от процесуалния закон, като с него контролираната съдебна инстанция е изпълни указанията на ВКС, трето наказателно отделение в решение № 50121 от 24.01.2023 г. Решаващият съд е направил подробен анализ на доказателствената съвкупност, като е изложил ясни съображения по отношение на нейната достоверност, надеждност и допустимост. Мотивирал е становището си кои от доказателствата представляват обективен източник на факти и какви са основанията за тяхното кредитиране и обратното. Изведените от съда фактически изводи се основават на допустими доказателствени материали и са резултат от тяхната обективна, комплексна и задълбочена оценка.

Въззивният съд е поднесъл убедително тезата за процесуалната невъзможност показанията на св. Х., св. К., св. Х., св. Д. и св. Д. да бъдат ползвани от съда в 3 частите, в които пресъздават съдържанието на придобитата чрез СРС информация, поради това, че по този начин се стига до недопустимо заместване на един вид доказателство с друго. Изложил е разумни съображения за процесуалната възможност те да бъдат ползвани за установяване на обстоятелства, които са възприели непосредствено като поведението на шофьора на товарния автомобил и неговото придвижване от Митница- /населено място/ до склада в /населено място/. Законосъобразно въззивният съд е отказал да цени като източник на доказателствени факти нотариално заверената декларация, подписана от Н. А., поради обстоятелството, че тя не е предвидена като доказателствено средство, нито представлява доказателство по смисъла на НПК.

Съдебният състав е обсъдил приложените по делото писмени документи, справки от мобилни оператори, технически експертизи, които е съпоставил с показанията на свидетелите А., А., Н., Х., М., Ш., Р., Т., А., К., А., Ч., К., А., К., установяващи комуникацията на подсъдимия с участниците в процесните събития, начинът по който подсъдимият е бил снабден със СИМ карта на името на св. Н., придвижването му чрез управлявания от св. А. автомобил на територията на страната, пристигането на стоката на Митницата в /населено място/ и нейното обмитяване на 15.04.2019 г., проведената митническата проверка на товара, откриването на наркотичното вещество и начинът по който то е укрито в товарния камион и предприетите след това процесуални действия за разкриване и изобличаване на участниците в контрабандата.

Съдебният акт изпълнява изискванията, разписани в чл. 121, ал. 4 от КРБ и чл. 339, ал. 2 от НПК и съдържа ясни мотиви, които позволяват да се установят основанията за постановяването му. Съдържанието му удволетворява стандартите заложените в практика на ЕСПЧ, утвърдени с негови решения по дела Moreira Ferreira срещу Португалия, Papon срещу Франция и др., тъй като мотивите убеждават страните, че подсъдимият е бил изслушан и че съображенията на защитата са били взети предвид от съда.

Констатацията, че те не са в полза на предложената защитна теза и че съдът не се е съгласил с част от аргументите й, не е основание да се поддържа наличието на касационното основание- липса на мотиви.

Решението на АС- Пловдив е убедително, разбираемо и изчерпателно, поради което претенцията на касатора е лишена от основание.

Подсъдимият Й. не е бил лишен от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от КЗПЧ. Осъждането му по чл. 242, ал.2, вр. чл. 20, ал. 4 от НК не се основава на предположения относно съставомерните признаци от състава на престъплението, а на обективно, всестранно и пълно изследване на инкриминираните обстоятелства, обсъдени от л. 4 до л. 13 в мотивите. По своя обем и съдържание, доказателствата и доказателствените средства позволяват извеждането на обективните и субективни признаци от състава на престъплението. Изводите на съда се основават на система от еднопосочни косвени доказателства, анализирани подробно от л. 16- до л. 25. Последните в своята логическа връзка водят до единствено възможния извод за 4 съпричастност на подс. Й. в инкриминираната престъпна деятелност и изключват всички други възможни хипотези, в това число и лансираните от него, че целта на пътуването му е закупуване и търговия с електронни цигари, проучване на пазара за текстил, романтично пътуване, покана от св. А. и да направи услуга на добра воля на своя работодател да подпомогне логистиката на камиона, пътуващ от /държава/ през /държава/ за България.

Съдебният състав е съпоставил обясненията на подс. Й. със съдържанието на СРС и приложените ВДС за проведените от него разговори с А. и шофьора на камиона от 14.04.2019 г. от 22,30 ч. до 16.04.2019 г. когато е бил задържан, след което е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е знаел, че в управлявания от св. Р. товарен камион е транспортирано наркотично вещество. Мобилна комуникация / обективирана в СРС/, използваната специфична терминология за намиращото се в камиона вещество -наречен от подс. Й. „материал“, заедно с това ,че не познава другата страна, която е негов получател, са аргументи в подкрепа на обвинителната теза и те са били съпоставени с доказателствено обезпечените факти, установяващи, че за провеждане на мобилните разговори в страната, подсъдимият използвал сим карта издадена на името на св. Н., без негово знание, с неверни данни от личните му документи, че в мобилния му телефон /марка/ е бил инсталиран специален софтуер, който генерирал различен ИМЕИ при всяко включване, което прави СИМ картата му непроследима.

Както и че след като наркотичното вещество било открито от митническите служители и връзката с шофьора на камиона е била прекъсната, подсъдимият предприел пътуване до граничните Контролно пропусквателни пунктове в /населено място/ и /граничен пункт/, за което обяснил на св. А., че търси приятел, както и смяната на два пъти на хотелите в /населено място/, в които нощувал и др., обективират знанието на подсъдимия относно укритото наркотично вещество и специалният режим на неговото транспортиране, укриване и разтоварване в обезопасен склад. Всички тези факти преодоляват тезата на защитата, че проведените от подс. Й. разговори са обичайни, че са свързани с организиране транспортирането на машината, че неговата цел е била да направи „услуга на своя работодател“ А..