Акт от 05.11.2020, Административен съд - Монтана

ДОПЪЛНИТЕЛНО Р Е Ш Е Н И Е към Акт № 455/2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в закрито съдебно заседание на 05 11 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 332 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 176 от АПК и чл. 143, чл. 144 от АПК във връзка с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца за допълване на решението, в частта, с която съдът не се е произнесъл по цялото заявено искане, а именно: да присъди лихва върху обезщетението за вреди до неговото окончателно изплащане.

С молбата е направено и искане за изменение на решението, В ЧАСТТА за разноски, като същите бъдат изчислени съобразно материалният интерес.

На ответника по делото са изпратени направените искания, като му е дадена възможност да вземе становище по констатирания пропуск, като към момента не са постъпили такива.

По делото съдът е постановил Решение № 455 от 09 10 2020 г. по адм.д. № 332/2020 г. на Адм Съд Монтана, с което е приел предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за вреди за основателен, В ЧАСТТА до размер на 2500 лева.

Действително в постановеното решение съдът не се е произнесъл по цялото заявено искане на ищеца, а именно по това, да присъди лихва върху обезщетението за вреди до неговото окончателно изплащане, поради което искането за допълване на решението се явява основателно и в първият диспозитив на решението след фразата „ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 30 07 2020 г.” следва да се добави „до окончателното й плащане”.

Основателно е и искането за изменение на решението, В ЧАСТТА за разноски, предвид наличието на материален интерес, който е за сумата от 10000 лева, а не както е приел съдът, че липсва такъв. При наличието на определен размер като цена на иска, последният е с материален интерес и относимата правна норма е чл. 8, ал. 1, т.

3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В този случай дължимото адвокатско възнаграждение и с оглед уважената част на иска е в размер на 222,50 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 176 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА решение

№ 455 от 09 10 2020 г. по адм.д. № 332/2020 г. като първият диспозитив СЕ ЧЕТЕ, както следва:

„ОСЪЖДА Агенция социално подпомагане

София ДА ЗАПЛАТИ на О.К.Г.,*** сумата от 2500 лв., представляващи неимуществени вреди за периода 13 11 2019 г. - 30 07 2020 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 30 07 2020 г., до окончателното й плащане.” ИЗМЕНЯ решението, В ЧАСТТА за разноски, като третият диспозитив вместо „ОСЪЖДА Агенция социално подпомагане София ДА ЗАПЛАТИ на О.К.Г.,*** сумата от 140 лева, представляващи разноски в производството, съобразно уважената част от иска.” СЕ ЧЕТЕ, както следва:

„ОСЪЖДА Агенция социално подпомагане София ДА ЗАПЛАТИ на О.К.Г.,*** сумата от 222,50 лева, представляващи разноски в производството, съобразно уважената част от иска.

ДОПЪЛНИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ и РЕШЕНИЕТО за изменение, В ЧАСТТА му за разноски /имащо характер на определение/ подлежат на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :