Решение № 869 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300503180 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПАНТЕР-ИД“ ЕООД, ЕИК *****; против решение № 3781/24,09,2024 г., постановено по гр. д. № 4992/2023 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, жалбоподателят претендира отмяната му и вместо това – уважаване на предявения иск.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *****; счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55 1 ал. 1 предл. първо от ЗЗД. Предявен от „ПАНТЕР-ИД“ ЕООД, ЕИК *****; против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *****.

Ищецът твърди, че е потребител на доставяна от ответника електроенергия на обект, представляващ магазин в с. *****. Твърди, че с фактура № 1802020285/31,10,2022 г. му е начислена цена на доставена електроенергия и мрежови услуги за периода от 01,10,2022 г. до 31,10,2022 г. в размер на 8180,42 лв., като потребеното количество енергия е определено въз основа на отчетните показания на измервателното устройство в обекта.

Твърди се, че средството за измерване е било в неизправност и отчетеното количество не отговаря на действително потребеното, поради което заплатената от ищеца сума по фактурата е недължимо платена. Въз основа на изложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8180,42 лв., представляваща подлежаща на връщане недължимо платена стойност на електроенергия и мрежови услуги, за която е издадена фактура № 1802020285/31,10,2022 г. за обект – магазин в с. *****, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от предявяване на исковата молба – 07,04,2023 г., до окончателното й погасяване.

Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми. Твърди, че цената по фактурата съответства на отчетените количества потребена електроенергия, измервателното устройство в обекта, въпреки че било с повреден дисплей, е отговаряло на изискванията и е отчитало действително потребената енергия, поради което получената цена по процесната фактура е дължимо платена.

С постановеното по спора решение РС е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е за недоказано твърдението на ищеца за неизправност в отчитането, извършено с процесното измервателно средство.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания.

Наред с това съдът дължи и въззивна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна материалноправна норма (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

При направената служебна проверка се констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не се установи при 2 постановяването му да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността на решението във връзка с предявените във въззивните жалби оплаквания съдът приема следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че в процесния период ответникът е доставял на ищеца електроенергия до процесния обект, както и че ищецът е заплащал начислената му за това цена. Не се спори, че ищецът е заплатил цената, начислена с процесната фактура, определена въз основа на отчетеното в обекта му количество доставена електроенергия. Спорът се съсредоточава върху това дали измервателното средство е било в изправност и дали отчетеното с него количество електроенергия действително е потребено.

Видно от Констативен протокол № 669484/13,10,2022 г., в обекта на ищеца е извършена проверка на средството за търговско измерване, при която е установено, че същото е с повреден дисплей. Измервателното средство е демонтирано и подменено. След демонтажа, СТИ е изпратено за проверка в независима лицензирана лаборатория. Резултатът е обективиран в Становище от 22,11,2022 г. – л. 84. Видно от същото, след извършена проверка е установено, че СТИ отговаря на изискванията и може да бъде използвано.

Въз основа на снетите от устройството отчети за потребената електроенергия е издадена процесната фактура.

За установяване твърдението на ищеца, че измервателното устройство е било неизправно и отчетеното количество електроенергия не е било реално потребено, пред РС е изготвена съдебно-техническа експертиза (заключение на л. 81 и сл.). Въз основа на документацията за процесното устройство, в т. ч. и тази от извършената проверка от независима лаборатория, както и след извършен оглед на електромера, експертът установява, че процесният електромер е трифазен статичен, периодично е преминавал през необходимите проверки. Входящият трифазен шалтер за максимално допустим ток на устройството позволява електрозахранване с мощност до 100 кW.

Макар да не могат да се визуализират върху дисплея, в паметта на електромера се съдържат данни за отчетеното потребление. Според месечните самоотчети за постигнат върхов товар през процесния период е измерено натоварване с фазови токове, достигащи до 95,46 А и, според вещото лице, при по-продължително почасово натоварване при тези стойности е възможно 3 отчетеното от електромера количество електроенергия да е реално консумирано.

При тежест върху ищеца, не са събрани доказателства за установяване твърдяната неизправност на устройството, поради което не може да се приеме за опроверган изводът за реално потребление на отчетената от устройството електроенергия.

При това положение следва да се приеме, че начислената с процесната фактура цена за потребена електроенергия е дължима и ответникът е получил същата при наличие на основание за това. Следователно искът за връщане на платеното е неоснователен и следва да се отхвърли. До тези изводи е достигнал и РС с обжалвания акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, следва да се определи в размер на 150 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3781/24,09,2024 г., постановено по гр. д. № 4992/2023 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА „ПАНТЕР-ИД“ ЕООД, ЕИК *****; да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *****; сумата от 150 лв.

(сто и петдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4