Решение № 54 от 17.04.2019, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 54 гр. Видин,

17.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, първи административен състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева при секретаря

Катерина Борисова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

12 по описа за

2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба на Г.М. *** с

ЕГН: ********** против Областна дирекция на МВР – Видин, представлявана от Директора на ОД на МВР – Видин за обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 377,73 лева, представляващи направените от него разходи за гориво за периода от 18.08.2017г. до 12.10.2017г., както и сумата от 320 лева, представляваща командировъчните пари за дневни такива, за същия период от време, съобразно Наредбата за командировките в страната. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответната страна – ОД на МВР - Видин, представлявани от Директора на ОД на МВР - Видин, оспорват исковата молба и молят съда да не я уважава.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура

– Видин е, че исковете са основателни, тъй като за процесния период ищецът действително е претърпял имуществени вреди в установените от вещото лице размери, поради това, че те са пряка и непосредствена последица от изпълнението на незаконосъобразната заповед, която е отменена като такава, а вредите подлежат на обезщетяване. Посочва, че вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед, която е отменена с влязло в сила решение. Поради това и исковете следва да бъдат уважени.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че ищецът Г.Г. заема длъжността „старши разследващ полицай“ при ОДМВР Видин.

Не се спори по делото, че със Заповед № 368з – 1398/

15.08.2017г. на Директора на ОДМВР Видин на Г. е възложено да изпълнява функционалните си задължения на територията, обслужвана от РУ Белоградчик за времето от „…08,30 часа на 18.08.2017г. до отпадане на необходимостта“.

Г. е изпълнил заповедта, като е ходил на работа и е изпълнявал функционалните си задължения на територията на РУ Белоградчик за целия период от 08,30 часа на 18.08.2017г. до 12.10.2017г., когато първата заповед е отменена с друга такава на Директора на ОДМВР Видин. Той е ходил на работа всеки ден, съответно всяка сутрин и вечер се е прибирал. Транспортът, с който се е придвижвал от дома си в с.Търняне, обл.Видин до РУ Белоградчик е бил собственият му лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“.

По делото е представено удостоверение от

19.02.2019г. от сектор ПП, към ОДМВР Видин, от което е видно, че през посочения период ищецът е притежавал л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, като е приложена и справка за техническите характеристики на автомобила. Приложени са и фискални бонове за гориво съответно от 25.08.2017г., 29.09.2017г., 07.09.2017г. и 02.10.2017г., от които се установява, че за процесния период ищецът е зареждал автомобила си с гориво.

От представена по делото справка от ОД МВР Видин се установява, че за процесния период от време Г. е ползвал 6 дни платен отпуск, съответно за същия период в РУ Белоградчик е отработил общо 32 работни дни.

Заповед № 368з – 1398/ 15.08.2017г. на Директора на

ОДМВР Видин е обжалвана пред АС – Видин, където е образувано адм.д. № 188 / 2017г. По него съдът е постановил решение с № 83 / 18.10.2017г., с което е отменил заповедта, като незаконосъобразна. Впоследствие решението на АС – Видин е обжалвано пред ВАС, който е постановил решение № 8959/ 02.07.2018г. по адм.д. № 13425 / 2017г., с което решението на АС – Видин е оставено в сила. И двете съдебни инстанции са приели, че заповедта е незаконосъобразна.

Според мотивите на съдебните решения, както на АС Видин, така и на ВАС, от заповедта не може да се направи извод дали лицето е било преназначено в хипотезите на чл.164 или 165 от ЗМВР или е било командировано в друго населено място, съобразно разпоредбата на чл.181а от ЗМВР. Липсата на фактически и правни основания, посочени в заповедта са лишили съда от възможността да осъществи контрол за съответствие на фактите с правната норма, а служителя - от възможността да изгради защитна теза.

Междувременно, както бе посочено и по – горе

Директорът на ОДМВР Видин със Заповед № 368з – 1828/ 12.10.2017г. е отменил заповедта си с № 368з – 1398/ 15.08.2017г.

Ищецът е изпълнявал заповедта на Директора на ОДМВР

Видин, като е осъществявал служебните си задължения на територията на РУ Белоградчик през целия период от време, считано от 18.08.2017г. до 12.10.2017г., като е ходил на работа всеки ден и е направил разходи за гориво, които не би направил ако не беше постановено изпълнението на задълженията му да бъде осъществявано в РУ Белоградчик, именно с незаконосъобразната заповед.

Предвид разпоредбата на обстоятелството, че Г. за процесния период е изпълнявал служебните си задължения в друго населено място, то ако Г. беше надлежно командирован, то той би имал право на дневни пари за времето на командировка, които средства представляват имуществени вреди - пропуснати ползи, следствие от незаконосъобразната заповед.

Въпросните средства се определят с акт на МС, респ. съобразно Наредбата за командировките в страната.

По делото е назначена икономическа експертиза, според която за периода от 18.08.2017г. – 12.10.2017г., ищецът е пътувал от с.Търняне до гр.Белоградчик, където е ходил на работа всеки ден и обратно 32 дни. Свидетелските показания установяват, че е пътувал с личния си автомобил Фолксваген Голф с рег. № ВН 5373 ВК. Вещото лице е изчислило разхода на гориво, прилагайки нормите за разход на гориво на съответното МПС, съобразно изминатото разстояние и средния разход на гориво на този вид автомобил, както и съобразно представените по делото фискални бонове за заредено гориво.

Следва да се отбележи, че според вещото лице направените разходи за гориво възлизат на по – висока сума от претендираната такава. Представените фискални бонове за гориво са за сумата от 377,73 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер по делото.

Сумата, която ищецът би получил, ако беше надлежно командирован да изпълнява служебните си задължения в РУ Белоградчик, за дневни пари, съобразно Наредбата за командировките в страната за същия период от 18.08.2017г. до 12.10.2017г., съответно за 32 работни дни е в общ размер на 320 лева, респ. по 10 лева на ден.

Тези обстоятелства се доказват от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните. Следва да се посочи, че част от писмените доказателства, изхождат именно от ответната страна, а по – голямата част от фактите и обстоятелствата се установяват и от влезлите в сила съдебни решения, които са приложени и приети като доказателства по настоящото дело и са задължителни, както за страните, така и за съда. По делото е назначена и съдебно икономическа експертиза, която е обективно и компетентно изготвена и потвърждава приетото от съда. Между доказателствата няма противоречие и си кореспондират.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1,ал.2 от ЗОДОВ.

Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и / или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – ОД на МВР - Видин. Т.е. налице е незаконосъобразен административен акт на Директора на ОД на МВР, който е отменен по съответния ред / с влязло в сила съдебно решение/ и от който пряко и непосредствено са причинени вредите, за които се иска заплащане на обезщетение.

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, като е насочил иска си към ОД на МВР - Видин, представлявана от Директора на ОД на МВР, като представител на същата. Счита, че ответникът следва да отговаря, тъй като постановеното изпълнение на функционалните задължения на територията, обслужвана от РУ Белоградчик за процесния период с цитираната заповед, наложило всекидневното му пътуване до гр.Белоградчик и извършването от негова страна на разходи за път, именно във връзка с изпълнението на заповедта, като и поради това, че не е бил командирован по надлежния ред той не е получавал за същия период полагащите му се средства за дневни пари, поради което и за посочения по – горе период той от една страна е направил разноски за път, а от друга е бил лишен от доходите за дневни пари, които би получил към трудовото си възнаграждение ако беше командирован по надлежния ред.

Данните по делото сочат, че ищецът е пътувал всеки ден до РУ Белоградчик именно, за да изпълнява функционалните си задължения и ги е изпълнявал, така както му е било възложено със заповедта на Директора на ОД МВР Видин.

Следователно, направените от него разходи за път, както и лишаването му от допълнителните суми за дневни пари, за посочения период, са въз основа на издаден индивидуален административен акт на Директора на ОД на МВР – Видин.

Последният административен акт – Заповед № 368з –

1398/ 15.08.2017г. на Директора на ОДМВР Видин, е отменен с влязло в сила съдебно решение на 02.07.2018г. Преди това самата заповед е отменена от издателя си с друга такава с № 368з – 1828/ 12.10.2017г.

Безспорно е, че заповедта на Директора на ОД на МВР

– Видин, с която е възложено на Г. да изпълнява функционалните си задължения на територията, обслужвана от РУ Белоградчик за периода от 18.08.2017г. до отпадане на необходимостта, е незаконосъобразна, тъй като е призната за такава с влязлото в сила съдебно решение.

Както бе посочено и по – горе в настоящото решение отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, без да е необходима вина у съответното длъжностно лице, съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Според съда, претенцията намира правно основание в чл.1,ал.1 от ЗОДОВ и не е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ.

По делото не се спори, че в резултат от наложителното пътуване до гр.Белоградчик, всеки ден, за да изпълнява служебните си задължения на територията, обслужвана от РУ Белоградчик, за периода на действие на заповедта от 18.08.2017г. до 12.10.2017г. ищецът е направил допълнителни разходи за транспорт, респ. за изразходеното от него гориво, както и е бил лишен от възможността да получава следващата му се допълнителна сума към трудовото възнаграждение – за дневни пари за същия период. Съдът намира, че е налице пряка причинно – следствена връзка между дейността на ответника и настъпилите за ищеца вреди. Разходите за транспорт, които ищецът е направил, както и доходът, който е пропуснал за дневни пари, поради това, че не е бил надлежно командирован, към трудовото си възнаграждение за посочения по – горе период, безспорно представляват имуществени вреди.