Решение № 729 от 16.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШ.Е

№ 729 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500848 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 4889/08,12,2024 г., постановено по гр. д. № 3279/2024 г., ОБЩИНА ПЛОВДИВ е осъден да заплати на Д. Я. К., ЕГН **********; сумата от 9679 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от увреждане на собствения му лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, с рег. № ***, в резултат на падане на дърво – общинска собственост, намиращо се в ***, настъпило на 26,11,2023 г. вследствие противоправно бездействие на служители на общината; ведно със законна лихва от датата на увреждането – 26,11,2023 г., до окончателното изплащане на сумата; като е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Д. Я. К. против ОБЩИНА ПЛОВДИВ иск за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, неудобства, безпокойство, безсъние и нервно напрежение в резултат на описания погоре инцидент, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 26,11,2023 г.

ОБЩИНА ПЛОВДИВ обжалва решението в частта, с която е присъдено посоченото обезщетение за имуществени вреди. Жалбоподателят счита в тази част решението на РС за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон и иска отмяната му и вместо това – отхвърляне на иска за обезщетение на имуществени вреди.

1

Ответникът по жалбата Д. Я. К. заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваната с нея част.

С насрещна въззивна жалба Д. Я. К. обжалва посоченото по-горе решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Счита, че в тази част решението противоречи на материалния закон и е необосновано, поради това иска отмяната му и вместо това – присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът по тази жалба ОБЩИНА ПЛОВДИВ изразява становище за неоснователност на насрещната жалба и иска потвърждаване на обжалваната с нея част от решението.

С л е д преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация 49 от ЗЗД. Предявени от Д. Я. К., ЕГН **********; против ОБЩИНА ПЛОВДИВ.

От съда си иска да постанови решение, с което да осъди ответната община да заплати на ищеца сумата от 9679 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от увреждане на собствения му лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, с рег. № ***, в резултат на падане на дърво – общинска собственост, намиращо се в ***, настъпило на 26,11,2023 г. вследствие противоправно бездействие на служители на общината; ведно със законна лихва от датата на увреждането – 26,11,2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, неудобства, безпокойство, безсъние и нервно напрежение в резултат на описания по-горе инцидент, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 26,11,2023 г.

Като основание за ангажиране отговорността на ответника ищецът сочи, че Общината е собственик на процесното дърво и е длъжна да поддържа същото в безопасно състояние.

Ответникът оспорва исковете. Счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на общината, тъй като: инцидентът не се дължи на състоянието на вещта, а на случайно събитие – силен снеговалеж и вятър; не е налице противоправно поведение на общински служители и липсва причинна връзка между евентуално претърпени от ищеца вреди и действия или бездействия на служители на общината.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното 2 производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. Наред с това съдът дължи и въззивна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна материалноправна норма (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

При направената служебна проверка се констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не се установи при постановяването му да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността на решението във връзка с предявените във въззивните жалби оплаквания съдът приема следното:

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно следните, установени с първоинстанционното решение факти:

Не се спори, че ищецът е собственик на посочения по-горе лек автомобил (това обстоятелство е установено и с писмени доказателства пред РС).

От събраните пред РС гласни и писмени доказателства се установява, че на 26,11,2023 г. автомобилът на ищеца е бил паркиран в междублоково пространство на *** и върху него е паднала част от дърво, намиращо се в близост до автомобила. От показанията на свидетелите и от заключението на СТЕ (вж. приложеното ч. гр. д.

17591/2023 г.) се установява, че в резултат на това на автомобила на ищеца са причинени претендираните повреди.

Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху правните въпроси относно наличието на основания за ангажиране отговорността на ответника: дали процесното дърво е било в състояние, осигуряващо безопасност на гражданите, както и дали е налице причинно-следствена връзка между състоянието на вещта и настъпилите вреди, или последните се дължат единствено на метеорологичните условия.

Обективната отговорност по чл. 50 от ЗЗД на собственика на вещта за причинени от нея вреди възниква, когато вредите произлизат от нейните особености, качествата и свойства, без това да е свързано с начина, по който е използвана вещта, както и когато при използването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато е допуснато такова нарушение или вредите се дължат на необезопасяване или състояние на неизправност, деликтната отговорност е по чл. 45, съответно по чл. 49 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД за чужди виновни противоправни действия има обезпечително-гаранционен характер. Основание за възникването й е кумулативното осъществяване на следните предпоставки: вреди за пострадалия ищец; причинени виновно (при неполагане дължимата грижа), при или по повод изпълнението на работа, възложена от ответника; наличие на причинно-следствена 3 връзка между настъпването на вредите и противоправното деяние на служител/-и на ответника (като противоправно деяние следва да се характеризира всяко действие или бездействие, осъществено без наличие на правно основание, с което се нарушава публичноправната забрана да се вреди другиму). Установяването на посочения фактически състав при условията на пълно и главно доказване е поставено в тежест на ищеца.

В настоящия случай тези предпоставки въззивната инстанция приема за установени.

Процесното дърво, намиращо се в междублоковото пространство на ***, е част от зелената система на терените – общинска собственост (относно собствеността върху имота пред РС са събрани писмени доказателства, в настоящата инстанция изводите на първостепенния съд в тази насока не се оспорват от страните). Общината – като собственик, е задължена да поддържа вещта в изправно състояние, осигуряващо безопасност за здравето и имуществото на останалите субекти. В изпълнение на това си задължение Община Пловдив е възложила на свои служители (ОП „Градини и паркове“) извършването на необходимите в тази връзка дейности (вж. Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив). От представени пред РС преписка от ОП „Градини и паркове“ и Заповед на кмета на Р.

Западен от 10,10,2023 г. се установява, че по повод сигнали от граждани е извършена проверка, при която е констатирана необходимост от премахване на сухи и провиснали клони на дърветата (5 бр. от вина „ясен“), находящи се пред жилищния блок на ***. Не се спори също, че заповедта не е била изпълнена към датата на процесния инцидент.

Следователно налице е бездействие от страна на служители на ответната община, на които същата е възложила извършване на дейностите по изпълнение на законовото й задължение за поддържане на дърветата в зелената система на общината в състояние, осигуряващо безопасността за здравето на гражданите и за имуществото на гражданите и юридическите лица.

Несъмнено налице е и вреда за ищеца, произтичаща от обстоятелството, че падането на част от дървото върху собствения му автомобил е нанесло повреди на същия. С гласни доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза пред РС е установено, че необходимите за ремонта разходи надвишават стойността на автомобила. Относно размера на вредите настоящата инстанция напълно споделя изложените от първостепенния съд подробни съображения.

Основният спорен въпрос е относно наличието на причинна връзка между деянието и настъпването на вредите. В тази връзка от събраните доказателства се установяват следните обстоятелства: Според показанията на св. Я., процесното дърво било голямо, с дебел ствол, още отпреди инцидента то било наклонено спрямо вертикалната ос, от наклона плочките до него били разместени. При инцидента на 4

26,11,2023 г. дървото се разцепило и голяма част от него – клон и част от ствола, паднала върху общо пет автомобила, най-засегнат от които бил този на ищеца.

Жалбоподателят счита, че настъпилите вреди се дължат не на състоянието (неподдържането) на процесното дърво, а на обективни случайни събития – обилен снеговалеж и силен вятър в деня на инцидента. В тази връзка пред РС се представят разпечатки с прогнози на НИМХ за времето за процесния ден, както и разпечатки с новини относно множество паднали клони и дървета на територията на гр. Пловдив.

Установява се, че за процесната дата – 26,11,2023 г.,за област Пловдив се очаквало силен запад-северозападен вятър (очаквана скорост 14-19 м/с, пориви 20-24 м./с.).

Посочената скорост отговаря на седма степен по скалата на Бофорт, при която се наблюдава разклащане на дърветата и трудно се ходи срещу вятъра. Не се установява снеговалежът да е бил съществен.

Вятър с посочената скорост и пориви е опасен за устойчивостта и целостта на стари и увредени дървета и в случая несъмнено е оказал влияние за настъпилото разцепване и падане на част от ствола и клоните на дървото. Такива последици обаче не са настъпили за останалите находящи се около него дървета (от преписката на ОП „Градини и паркове“ се установява, че в близост се намират още поне шест), които са били подложени на същия вятър и валеж. Следователно падането и разцепването на дървото се дължи не на метеорологичните условия, а на общо увреденото му състояние, отговорност за което, както се посочи, носи собственикът – ответната община.

С това съдът приема за установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца имуществени вреди. Относно размера на същите въззивната инстанция споделя и препраща към изложените от РС съображения за основателност на иска в целия претендиран размер.

По иска за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на същия инцидент и нанесените на процесния автомобил повреди:

Въззивният съд споделя извода на първостепенния за неоснователност на иска. От събраните по делото доказателства не се установяват твърдените от ищеца болки и страдания, които да са в пряка причинна връзка с процесния инцидент и да съставляват основание за ангажиране отговорността на ответната община.

При това положение обжалваното решение следва да се приеме за правилно и законосъобразно и да бъде потвърдено.

С оглед извода за неоснователност на двете жалби, разноски за въззивното производство не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът