Решение № 813 от 23.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Пазарджик, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220102729 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „То*я“ ЕАД, ЕИК 8***46, със седалище и адрес на управление: гр. *, чрез пълномощника юрисконсулт ф И., против Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: *, с искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответницата, че дължи на ищцовото дружество суми за консумирана топлинна енергия, както следва: 1 383,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 219,32 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 07.11.2024 г., 42,28 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10,11 лева мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 07.11.2024 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния период ищцата е била собственик на топлоснабден имот, находящ се в *, и като такъв е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно разпоредбата на същия всички собствениц и титуляри на вещно право на ползване на сградата – етажна собственост (ЕС), присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и реда на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „То*я“ ЕАД на клиенти за 1 битови нужди в гр. София, които се изготвят от „То*я“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи се, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия от „То*я“ АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), публикувани във в. Монитор и в сила от 10.07.2016 г. Посочва, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпредление“, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 33 от ОУ клиентът на топлинна енергия изпадал в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите. Също твърди, че имат задължение да заплащат стойностна на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Като съгласно ОУ топлопреносното предприятие начислявало и обезщетение за забава в размер на законна лихва само за задълженията по чл.

32, ал. 2 и ал. 3, ако не са платени в срока по ал. 2. Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 200576 през процесния и не е погасила задълженията. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „д България” ООД. Твърди, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Посочено е, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „То*я“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „д България“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния имот били издадени изравнителни сметки, от които било видно, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Сочи, че на 21.11.2024 г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 392/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираните суми, както следва: 1 383,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 219,32 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 07.11.2024 г., 42,28 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10,11 лева - мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 07.11.2024 г. Твърди, че на 19.06.2025 г. ищцовото дружество било уведомено от заповедния съд, че може да предяви иск за вземанията си в едномесечен срок, предвид подадено от ответницата 2 възражение по чл. 414 от ГПК. Поради изложеното за ищцовото дружество възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземанията му. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, включително и за разноските в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Т. И. С., чрез пълномощника й адвокат И. Н., депозира отговор на исковата молба, с който намира исковите претенции за допустими, но ги оспорва като неоснователни. Сочи, че от буквалното, граматическото и логическото тълкуване на разпоредбите се извеждало, че задължението за заплащане на ТЕ се свързва с ползването на имота, където се доставя енергията. Поради това и при съществуващо вещно право на ползване относно топлоснабдения имот, неговият титуляр – потребител би бил задължен за плащане на доставяне на ТЕ, а не формалният собственик. Поради това намира, че ответницата не попадала в хипотезата на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕЕ (отм.) и чл. 150, ал. 1 от ЗЕ като потребител. Сочи, че с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВА, 5-членен състав, била отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04/12.03.2020 г. на Министъра на енергетика, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и включените в нея компоненти. Там бил прието, че с посочената разпоредба незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбите на ЗЕ били въведени допълнителни критерии за отчитане.

Предвид липсата на валидна формула за изчисляване на потребената ТЕ намира, че исковата претенция е недоказана и неоснователна. Ищецът основал претенцията си на реален отчет, като разпоредбите на закона предвиждали различни хипотези при реален отчет и при служебно начисляване на топлинна енергия. Сочи, че при служебното начисляване, поради неосигурен достъп, вземането имало известен характер на неустойка, поради което намира, че уважаването на иска на различно основание било недопустимо, поради което служебно начислени суми, следвало да бъдат обявени за недължими. Излага, че служебното приспадане и добавяне на суми в изравнителната сметки от други фактури ставало само със съгласие на потребителя на ТЕ, поради което ищецът следвало да представи документ за изрично съгласие от ответницата за приспадане или добавяне на суми в изравнителната сметка. Твърди, че със суми, подлежащи на връщане, ищецът прихванал стари задължения като не се установявало безспорността на тези суми. Сочи, че по Общи условия от 2002 г. и 2006 г. от волята на потребителя зависело дали сумата да бъде приспадната или върната. Така било и в общите условия от 2008 г. Намира, че липсвало основание да се начислява лихва, след като не били представени доказателства за публикуването на сметките в сайта на дружеството или по друг начин, като намира, че не се установявала забава на ответницата за сочения период и акцесорното вземане било неоснователно. Цитира разпоредби на Общи условия от 2014 г., според които потребителят изпадал в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане на цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество ТЕ за целия отчетен период, поради което в случая ответникът не дължал мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общата фактура. Не били ангажирани доказателства за поставяне в забава на ответницата и по отношение задълженията за дялово разпределение, поради което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД била 3 неоснователна. Сочи, че сумите за дялово разпределение били неоснователни, след като трето лице водело дяловото разпределение. Намира, че от представените доказателства не се установявали предпоставките за уважаване на предявените исковите претенции, поради което исковете за дялово разпределени следвало да бъдат отхвърлени. Липсвали и доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ, поради което искът бил недоказан.

Отправя искане исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като недължими, като претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С постановеното по делото Определение № 3644/22.12.2025 г., на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на ищеца дружеството „д“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *. От същото не е постъпило становище по предявените искове в предоставения от съда срок.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение, съответно за недължимост на такова чл. 38, ал. 2, във вр. с чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, доколкото не били налице предпоставките за присъждането му. В открито съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител, като с писмено становище от процесуалния й представител се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Третото лице – помагач, не изпраща представител в проведеното по делото открито съдебно заседание и не взема становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Видно е от приложената по делото преписка по ч. гр. д. № 392/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, че същото е образувано след като с влязло в сила Определение № 49472/04.12.2024 г., постановено по ч.гр.д № 70013/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Пазарджик.