Решение № 435 от 29.09.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Кърджали, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100801 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Х. Ю. И., ЕГН **********, с адрес сШ. п., ул. "З." №*, общ.К. чрез адв. А. А. от АК-Пазарджик срещу „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241 със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от С.

Т. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника на сума в общ размер на 997,66 лева представляваща сума платена при начална липса на основание по сключен между страните на 14.05.2024 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******а сума в размер на 600 лева и по сключен между страните на 20.09.2024 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** за сума в размер на 500 лева.

В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че в посочените два договора е била включена т. нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение, разходите по която не са били включени в ГПР, което влече недействителността на сключените договори на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че е налице грешно посочен размер на ГПР в договорите, като действителният ГПР е над максимално установения праг на ГПР предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Ищецът сочи, че по сключения между страните на 14.05.2024 г.

Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******а сума в размер на 600 лева е извършил следните плащания: на 14.06.2024 г. са платени 180 лева; на 12.07.2024 г. са платени 180 лева; на 13.08.2024 г. са платени 180 лева; на 12.09.2024 г. са платени 180 лева, от които 120 лева платени при изначална липса на основание; на 19.09.2024 г. платени 777,66 лева при изначална липса на основание. Общият сбор на платени при липса на основание по този кредит са 897,66 лева.

Ищецът сочи, че по сключен между страните на 20.09.2024 г. Договор за 1 потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** за сума в размер на 500 лева е извършил следните плащания: на 28.10.2024 г. са платени 150 лева; на 29.11.2024 г. са платени 150 лева; на 06.01.2024 г. са платени 150 лева; на 17.02.2024 г. са платени 150 лева, от които 100 лева платени при изначална липса на основание.

Ищецът заявява, че предвид недействителността на договорите за кредит и разпоредбата на чл. 23 ЗПК счита, че платените при изначална липса на основание суми по двата договора са в общ размер на 997,66 лв. Представя писмени доказателства и моля да му бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът сочи, че валидността на договорите за кредит произтича от това, че основните им параметри главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, а отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който са сключени процесните договори. Сочи, че договорите са сключени при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР, като едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Описва подробно начинът за сключване на процесните договори включващ изпращане на посочената от кредитополучателя електронна поща на Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, като в системата на кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпраща на посочения от кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя, който ако е съгласен го подписва. Заявява, че по отношение на формирането на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания и не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава към датата на всеки един от тях, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а от своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, като изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Ответникът заявява, че от неоснователността на доводите за нищожност на договорите в цялост и на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договорите, респективно клаузата за неустойка. Заявява, че не оспорва, а признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорите и отделните им клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. Представя писмени доказателства и 2 претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че има възражения към изготвения проект за доклад по делото, като сочи, че е предявил искове само по чл. 55 от ЗЗД, въз основа на недействителност на договорите, сключени с ответника. В тази връзка, моли да се поправи проекта за доклад в тази част. Възразява срещу направените доказателствени искания от ответника за представяне на документи от НАП. Представя декларация за материално и гражданско състояние. Развива съображения по същество на спора. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък с разноски, декларация за материално и гражданско състояние на ищцата. Процесуалният представител на ответника е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото.

Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и представените с него доказателства. Моли за неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките за това. Развива съображения, по отношение на поисканите от ищеца разноски. Прави доказателствени искания да се извършат справки, по отношение на ищеца от НАП, Данъчна служба към Община Кърджали и ОДМВР, относно доходи, декларирани недвижими имоти и МПС-та от ищцата, както и да декларира имущественото си състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на евентуално присъденото адвокатско възнаграждение, като моли то да бъде под минималното, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

По правната квалификация на иска съдът взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове съгласно изложеното в обстоятелствената част и петитума, поради което намира направеното възражение от ищеца с докладваната в открито заседание молба за основателно. В тази връзка съдът приема, че т е сезиран от ищеца, само и единствено с осъдителни искове на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради което е изменил проекта за доклад в тази част, като с това уточнение, приема същия за окончателен.

С Определение № 1055 от 02.09.2025 г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: сключен между страните на 14.05.2024 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******а сума в размер на 600 лева, която е получена от ищеца, с уговорен по договора ГПР в размер на 48,58%, в който не включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, както и извършените плащания по договора: на 14.06.2024 г. са платени 180 лева, на 12.07.2024 г. са платени 180 лева, на 13.08.2024 г. са платени 180 лева, на 12.09.2024 г. са платени 180 лева, на 19.09.2024 г. са платени 777,66 лева, като общият сбор на платените суми по този кредит са 897,66 лева, както и на сключен между страните на 20.09.2024 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** за сума в размер на 500 лева, която е получена от ищеца, с уговорен по договора ГПР в размер на 48,58%, в който не включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 135 лева посочена в приложения СЕФ (л.53 по делото), размер на уговорена лихва от 15 лева, както и извършеното плащане по договора в общ размер на 150 лв. преведени на 17.02.2024 г.

Относно недействителността на процесните договори съдът следва да се произнесе в мотивите на решението. Съдът намира, че процесните Договор за 3 потребителски кредит предоставен от разстояние № 23769 от 14.05.2024 г. за сума в размер на 600 лева и Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** от 20.09.2024 г. за сума в размер на 500 лева са нищожни на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК поради невключване в ГПР на неустойка при непредоставяне на обезпечени.

Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. Посочената неустойка при непредоставяне на обезпечени за кредит следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл.

19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на неустойка при непредоставяне на обезпечение, размерът му би надхвърлил значително посочения размер на ГПР и максимално допустим съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В уговорения годишен процент на разходи по процесните договори за кредити не са включени всички действителни разходи, който факт е приет за безспорен, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.