Определение № 26763 от 19.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26763 гр. София, 19.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110138114 по описа за 2023 година

Във връзка с молба вх. № 365832/13.11.2024 г. и молба вх. № 377643/22.11.2024 г., подадени от И. С. Р., съдът намира следното:

Искането на молителя за изпращане на посочения от него адрес в молба вх. № 327852/16.10.2024 г. на копия на всички документи намиращи се в кориците на делото следва да бъде уважена след представяне на доказателства за платена от страна на молителя, по сметката на Софийския районен съд, на държавна такса в размер на 32,63 лв., на основание чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Искането на молителя за възстановяване на платената от него държавна такса в размер на 169,26 лв. за разглеждане на исковата молба следва да бъде оставено без уважение. В практиката на ВКС се приема, че заплатени държавни такси подлежат на връщане единствено в хипотезата на чл. 4б ЗДТ, когато са недължимо платени, напр.: когато исково или охранително производство не е било образувано; таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; при надвнасяне на такси. По аргумент от чл. 3 ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен резултат.

Понятието „услуга“ следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда по чл. 2 от ГПК по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. чрез образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане. В случая съдът е образувал исково производство, по което страната е внесла държавна в размер на 169,26 лв., което производство е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. Претендираната за връщане такса не е била надвнесена, нито ищецът е бил освободен от внасянето й. При 1 прекратяване на производството по чл. 129, ал. 3 ГПК не е налице хипотеза на недължимо платена такса по смисъла на чл. 4б ЗДТ и същата не подлежи на връщане, по аргумент от чл. 74, изр. 1 ГПК и чл. 3, ал. 1 ЗДТ. В други случаи, освен тези на недължимо плащане, законът не допуска връщане на внесените такси. В този смисъл са определение № 289 от 28.10.2013 г. по гр. д. № 6512/2013 г. на ВКС, IV г. о., определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, II г. о. и др.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

I. ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на И. С. Р., на посочения от него адрес в молба вх. № 327852/16.10.2024 г., копия на всички документи, намиращи се в кориците на делото, след представяне на доказателства за платена от страна на молителя, по сметката на Софийския районен съд, държавна такса в размер на 32,63 лв., на основание чл. 23, т.

3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

В тази част определението има характер на разпореждане и не подлежи на обжалване.

II. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. Р. за възстановяване на платената от него държавна такса за разглеждане на исковата молба в размер на 169,26 лв.

В тази част определението подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред Софийския градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2